Решение № 11837 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2012 г.

Решение № 11837 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Адел Наджем Абедали - гражданин на Ирак, против решение № 5432 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 8622 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата му против решение № 478 от 3.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводът на съда за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут е необоснован и неправилен. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като обсъди наведените в жалбата касационни основания и прецени доказателствата по делото, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на Адел Наджем Абедали - гражданин на Ирак, против решение № 478 от 3.09.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и 9 ЗУБ и е прието, че лицето може да бъде върнато в Ирак, която за него е сигурна страна на произход. Съдът е посочил, че изложените в бежанската история причини, свързани с желанието му да работи в България, не са основание да се приеме, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. От анализа на изяснените обстоятелства и от обясненията на кандидата е видно, че в тях не се съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а желанието му е да дойде в Европа, за да намери работа, тъй като в Сирия, където пребивавал преди това, имал проблеми с пребиваването си. Поради това съдът е направил извода, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. Не на последно място, съдът е посочил и различията в дадените от молителя интервюта, проведени на 12.02.2008 г. и на 22.02.2011 г., относно датата, когато той е напуснал Ирак, както и относно данните за извършения атентат, при който е бил ранен баща му и е бил убит брат му. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Основаните на установените по делото факти и обстоятелства, изведени от обясненията на лицето, търсещо закрила, изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От обясненията на кандидата е установено, че същият е напуснал легално страната си на произход. Известно време живял в Сирия, но тъй като имал проблеми с престоя там, решил да търси работа в Европа. Нелегално влязъл в България и вече имал работа, поради което желае да остане да живее и работи тук. Правилно е прието от административния орган и от първоинстанционния състав на съда, че бежанската история на кандидата не се обхваща от чл. 8 и 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства и наведените от кандидата доводи във връзка с исканите видове закрила не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание за отмяна на решението. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства по казуса, като въз основа на тях е направил обоснован правен извод. От доказателствата не може да се приеме обоснован извод за наличие на ситуация на въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Поради това и приетото, че чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ не може да се приложи, е правилно. Съгласно тази норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, когато в държавата си е бил изложен на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице в случай на въоръжен конфликт. При липсата на ситуация на въоръжен конфликт, което е един от елементите на състава, не може да се приеме, че са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Позоваването на решението по дело № С-465/2007 г. относно тълкуване на чл. 15, б. "в" на Директива 2004/83/ЕО е неоснователно. В случая се има предвид наличието на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната, поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността си. В настоящия казус тези обстоятелства не са налице. Освен това в посоченото решение е дадена възможност да се прецени ситуацията във всеки случай, а не да се прилага, без да се обсъдят конкретните факти. Самото пребиваване на територията не може да се приеме като предпоставка да се упражни насилие спрямо лицето или като наличие на данни за подобряване на ситуацията и наличие на отделни инциденти, без да бъдат част от въоръжен конфликт. Правилно е приложен материалният закон при постановяването на решението. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,