Решение № 9910 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юкон ЕООД, чрез адв. Стойкова, срещу Решение 1566 от 28.04.2025 г., постановено по адм. дело 782/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 0415 от 01.09.2023 г., издаден от началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с оглед отмяната на Закона за държавния бюджет на Република Българя /ЗДБРБ/ за 2022 г., считано от 01.08.2023 г., се преклудира възможността за установяване на допуснати нередности при усвояване на средствата за компенсация за нарастването на цените на моторните горива, респ. за издаване на АУПДВ на основание чл. 112, ал. 18 ЗДБРБ за 2022 г. Оспорен е изводът на съда, че акта е издаден в съответствие с процесуалния закон, като се сочат нарушения на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Стойкова, моли за отмяна на решението и на процесния АУПДВ по аргументи, изложени в жалбата и в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Ответникът началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново, чрез юрк. Младенова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С АУПДВ 0415 от 01.09.2023 г., издаден от началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на Юкон ЕООД, на основание чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 112, ал. 17 ЗДБРБ за 2022 г. (отм.), е установено задължение за възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми в размер на 7601,83 лв. и лихва върху тях в размер на 717,07 лв. към 01.09.2023 г. С първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения АУПДВ, в частта на установеното задължение за възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми, в размер на 7264,03 лв., заедно със съответните лихви. В останалата част, съдебният акт е влязъл в сила. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за безспорно установено, че Юкон ЕООД търгува с горива и има регистрирани четири обекта на територията на Област Плевен. Дружеството е подавало декларации по чл. 112, ал. 11 ЗДБРБ за 2022 г. за продажбите в четирите обекта и декларираните суми за предоставени компенсации са възстановени на дружеството от държавния бюджет. Въз основа на заключенията на приетите по делото автотехническа и счетоводна експертизи съдът е формирал извод за материална законосъобразност на процесния АУПДВ в частта, с която е установено публично държавно вземане в размер на 7264,03 лв., заедно със съответните лихви, която сума е приел за недължимо платена за декларирани компенсации за МПС, неотговарящи на изискванията на чл. 112, ал. 2 ЗДБРБ за 2022 г. Решението е правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е установил относимите факти, по които между страните не се спори и е изложил мотивирани правни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се повтарят /арг. от чл. 221, ал. 2 АПК/. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушение, налагащи отмяна на спорния АУПДВ. Противно на твърденията в касационната жалба, на дружеството е връчено уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК /л. 13 и сл. от първоинстанционното дело/, в което се съдържа подробно описание на установени от органи по приходите нарушения на чл. 112, ал. 2 ЗДБРБ за 2022 г. (отм.), обосноваващи образуване на административно производство. Със същото е предоставена възможност на Юкон ЕООД да изрази становище и да представи доказателства на основание чл. 34, ал. 3 АПК. Процесният АУПДВ съдържа изложение на фактическите и правни основания, обосновали издаването му. Налице е подробно и конкретно описание на установените нарушения на чл. 112, ал. 2 ЗДБРБ за 2022 г. (отм.) предоставяне на компенсация за зареждане на МПС, които не попадат в разрешената категория и на такива с невалидна регистрация. Превозните средства са индивидуализирани чрез посочване на регистрационните им номер, отразена е датата на зареждане, количество гориво и номер на издадена фактура. Не може да бъде споделено становището на касатора, че отмяната на ЗДБРБ за 2022 г. преклудира възможността за констатиране на допуснати нередности при усвояване на средствата за компенсация за нарастването на цените на моторните горива, респ. за установяване на недължимо платени суми от бюджета на основание чл. 112, ал. 17 ЗДБРБ за 2022 г. Действително, посоченият нормативен акт (ЗДБРБ за 2022 г.) е с изтекъл срок на действие към датата на издаване на спорния АУПДВ, но е приложим за спорното правоотношение, възникнало именно на основание чл. 112, ал. 2 ЗДБРБ за 2022 г. и по време на действие на нормативния акт. Последвалата му отмяна не преклудира правомощието на компетентния административен орган, регламентирано с чл. 112, ал. 17 ЗДБРБ за 2022 г. (отм., но приложим за спорното правоотношение) във вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК, да установи дължимостта на публични държавни вземания, представляващи неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми, предоставени по време на действието му. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и съдебните експертизи, неоспорени от страните, административният съд е формирал правилен извод за материална законосъобразност на процесния АУПДВ в частта, с която е установено публично държавно вземане в размер на 7264,03 лв., заедно със съответните лихви, която сума е недължимо платена за декларирани компенсации за МПС, неотговарящи на изискванията на чл. 112, ал. 2 ЗДБРБ за 2022 г. С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в размер на 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,