Решение № 12864 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Тодорова - Сарийска от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Гешева, срещу решение 3396 от 25.05.2021 г., постановено по адм. дело 8039/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РНД19-РА50-1/31.01.2019 г. на главния архитект на район Надежда, Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган в нарушение на чл. 129, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът главен архитект на район Надежда, Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Е. Шаламанова-Русева, О. Шаламанов, Х. Кузманов, К. Паскалева, Е. Паскалева и М. Паскалева, редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. Тодорова - Сарийска срещу заповед РНД19-РА50-1/31.01.2019 г. на главния архитект на район Надежда, Столична община, с която на основание чл. 113, ал. 1 и ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е допуснато да се изработи: проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация /ИПР/ за УПИ V 114 и УПИ VI 113, кв. 854, м. Триъгълника, район Надежда, чрез обединяване на двете УПИ-та; проект за изменение на план за застрояване /ИПЗ/ за нов УПИ V 113, 114, кв. 854; проект за работен устройствен план /РУП/ в обхват нов УПИ V 113, 114, УПИ IV - 115 и УПИ III 116, кв. 854, при спазване на дадените задължителни предписания. С нотариален акт 141, том V, дело 921/1982 г. жалбоподателката се легитимира като собственик на УПИ IV 115, кв. 854, като с определение 11843/23.09.2020 г., постановено по адм. дело 8517/2020 г., ВАС е приел, че жалбоподателката е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и има правен интерес от оспорването на т. 2 и т. 3 от заповед РНД19-РА50-1/31.01.2019 г. на главния архитект на район Надежда, Столична община. В хода на първоинстанционното производство са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи, съгласно които проектът за ИПРЗ засяга само УПИ V и УПИ VI, като се образува нов УПИ и се предвижда нова сграда, разположена свързано /на калкан/ с бъдещото застрояване в УПИ IV, което застрояване между УПИ IV, УПИ V и УПИ VI е предвидено с действащия ПУП-ЗРП, одобрен през 1992г., а не с процесната заповед. Констатирано е от вещото лице, че с процесната устройствена процедура регулационните граници на имота на жалбоподателя не се засягат, както и не се променя характера и начина на застрояване. Установено е още, че по действащият ЗРП от 1992г. във всеки от тези имоти е предвидено ново сключено застрояване с жилищни сгради на 5 етажа /Г +4/, което по характер е средноетажно, като с оспореният акт за изработване ПУП-ПЗ в нов УПИ V-113,114 е предвидена една сграда с преход в етажността на 3 и 5 етажа и подземни гаражи при запазване на свързаното застрояване със сградата в УПИ V 115, с показатели за застрояване съобразно устройствената зона жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване /Жс/, по новия Общ устройствен план /ОУП/ на Столична община, одобрен през 2009г. Според вещото лице в графичната част на мотивираното предложение не се установяват намалени отстояния между имота на жалбоподателката и имотите, предмет на ПУП ИПРЗ, като такива не се съдържат и в текста на заповедта. Вещото лице е установило, че не се нарушават отстоянията между процесните имоти от предвижданията на разрешения за изработване план, като тези отстояния са нарушени в момента, поради разполагане на сградата на жалбоподателката на недопустимо разстояние от имотната граница. Съгласно заключението на вещото лице по втората допусната експертиза доколкото застрояването в УПИ V 114 и УПИ VI 113 е предвидено свързано /на калкан/, то обединяването им в един УПИ няма да повиши плътността и интензивността на застрояването. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че за издаване на оспорената заповед е налице валидно упълномощаване на главния архитект на район Надежда, тъй като със заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. кметът на Столична община е предоставил свои функции по ЗУТ на главните архитекти на райони, включително и да ободряват изменения на ПУП и работни устройствени планове в обхват до три квартала /т.6.8 и т.6.9/. Според административният съд изложеното в мотивите на оспорената заповед и установени по делото фактически обстоятелства осъществяват приложеното от органа основание за одобряване на проекта за ИПР, а именно чл. 15, ал. 1, изр. 2, във вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед като приема още, че в конкретния случай е направено искане по чл. 135 ал. 1 от ЗУТ с представено мотивирано предложение, изискващо преценката само за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Позовавайки се на приетите по делото съдебно-технически експертизи, съдът приема, че с процесния ПУП - ИПРЗ в регулационно отношение, се предвижда обединяването на два имота в един, като се премахва вътрешната граница между имотите, без да се засягат външните граници на двата имота, а със застроителната част се предвижда една нова сграда, разположена свързано с бъдещото застрояване в имота на оспорващата, в съответствие с действащия план от 1992г., без промяна на характера и начина на застрояване, без нарушаване на изискуемите отстояния. Съдът приема също така, че ПУП предвижда единствено вида и характера на предвиденото за имота застрояване, а самото разположение, съответно отстоянията на сградите, се предвиждат с друг акт, който обаче не може да бъде изследван в настоящето производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилен е изводът на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора за нищожност на заповедта, като издадена в нарушение на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. С процесната заповед, издадена на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП - ИПР за УПИ V 114 и УПИ VI 113, кв. 854, ИПЗ за нов УПИ V 113, 114, кв. 854, и РУП в обхват нов УПИ V 113, 114, УПИ IV - 115 и УПИ III 116, кв. 854. Процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, приложима и в конкретния случай с оглед предмета на процесната устройствена процедура, кметът на общината разрешава или отказва да разреши изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП. Компетентността му обхваща всички разрешения или откази да се изработи проект за изменение на ПУП /с изключение на случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 ЗУТ, които са неотносими към казуса/ и не е поставена в зависимост от териториалния обхват на разработката и органа, на който е възложено приемането на окончателния акт в процедурата, разпореждащ вече конкретна устройствена промяна. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. В конкретния случай, в съответствие с цитираната разпоредба, със заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. кметът на Столична община е делегирал свои функции по ЗУТ на главните архитекти на райони, включително и правомощието си да разрешава със заповеди или да отказва да се изработи проект за изменение на ПУП в обхват до три квартала на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и да разрешава със заповед или да отказва да се изработи проект за РУП, когато същият се изработва едновременно с изменение на плана за застрояване /т. 6.6 и т. 6.7/. Така издадената заповед, както и правилно приема първоинстанционният съд, безспорно обуславя извод за компетентност на издателя на оспорения административен акт. В тази връзка се явява неоснователен доводът на касатора, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ актът следва да бъде решение, издадено от общинския съвет. В конкретния случай не се касае за акт по чл. 129 от ЗУТ, с който се одобрява или се отказва одобрението на проект за първоначален ПУП или на проект за изменение на ПУП, а се касае за такъв по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ /заповед за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП/, като правната природа и предпоставките за законосъобразност на двата акта са различни. Следва да се има предвид също така, че приложимата норма на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не обвързва изпълнението на правомощието на административния орган по този ред с териториалния обхват на разработката. Правилно административният съд е приел също така, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и че същият е постановен при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,