Решение № 11957 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2018 г.

Решение № 11957 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Каменов от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. Балабанова против решение № 2200 от 18 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 1174/2017 г., по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-127 от 23 април 2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас сума в размер на 100, 00 лв. (сто лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт като вместо него съдът се произнесе с друго решение, отменящо заповедта на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски за двете съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не изразява становище в съдебно заседание. В представените от него писмени бележки и отговор на касационната жалба е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба. Прилага за сведение решение № 14040 от 15 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 71 от 2018 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано след постановяване на решение № 5739 от 09 май 2017 г., по адм. дело № 1499/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което се отменя решение № 1887 от 11 декември 2015 г., постановено по адм. дело № 910 от 2015 г. на Административен съд Бургас и делото е върнато на същия първоинстанционен съд за разглеждането му от друг състав при спазване на дадените задължителни указания от касационния съд. След постановяване на отменителното решение, предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд Бургас е заповед № ЧР-127 от 23 април 2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с Устройствения правилник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, приет с ПМС № 90 от 16 април 2015 г. и обнародвано в ДВ бр. 29 от 21 април 2015 г., в сила от 21 април 2015 г. и длъжностно разписание, утвърдено със заповед № РД-233 от 21 април 2015 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено служебното правоотношение на В. Каменов, заемащ длъжността "главен инспектор" РК, в отдел "Рибарство и контрол" – Бургас, в Главна дирекция "Рибарство и контрол", с ранг I младши, в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, поради съкращаване на длъжността, връчена лично на държавния служител на 24 април 2015 г. Инстанцията по същество е приела от правна стана, че административният акт е издаден от компетентен орган – Изпълнителният директор на ИАРА и при спазване правилото на чл. 5, ал. 1, т. 16 от УП на ИАРА, в законоустановената писмена форма, при правилното приложение на материалния закон, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона. Също така е установила, че към момента на издаване на заповедта е налице влязъл в сила устройствен правилник и утвърдено длъжностно разписание, с което заеманата от жалбоподателя длъжност в отдела, където е изпълнявал служебното си правоотношение, е останала да съществува, но с намален щат, поради което е счел жалбата на Каменов за неоснователна и я отхвърлил като такава, Решението е правилно. С оглед от приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, след изясняване на фактическите обстоятелства относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от В. Каменов, като обем от функции, задължения и изисквания, правилен е изводът на първостепенния съд за реално съкращаване на длъжността "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол" – Бургас, в Главна дирекция "Рибарство и контрол", към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В тази връзка, както правилно административният съд е приел, длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл като следва да се установи дали са налице две кумулативни предпоставки за осъществяване на фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: длъжността да не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, което да налага извод за нова длъжност. Правилен и обоснован е изводът на първостепенният съд, че са осъществени материалноправните предпоставки, въведени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед, касаеща съкращаването на заеманата от касатора длъжност. Налице е реално съкращаване на длъжността "главен инспектор" в отдел "Рибарство и контрол" – Бургас, в Главна дирекция "Рибарство и контрол" в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, тъй като при обединяване на отделите в Бургас, Варна и Добрич по старото длъжностно разписание в отдел "Рибарство и контрол" – Бургас общата численост на отдела е намалена от 45 на 40 щатни бройки, като е налице съкращаване на две от щатните бройки, предвидени за длъжността "главен инспектор" Рибарство и контрол от осем на шест щатни бройки. Неоснователни са касационните оплаквания, че щатните бройки за длъжността "главен инспектор" са увеличени в Главна дирекция "Рибарство и контрол" в останалите отдели, извън отдел "Рибарство и контрол – Бургас", поради което е налице увеличение на щатните бройки за посочената длъжност. Числеността на длъжностите в идентични по степен регионални структури – отделите "Рибарство и контрол" Западна България, Южна България и Централен Дунав са без значение за наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията". Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от релевираните касационни основания, водещи до неговата отмяна – по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Същото е постановено в съответствие с материалния и е обосновано, поради което следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не за две съдебни инстанции, а само за настоящата, тъй като Административен съд Бургас е направил това при постановяване на обжалваното решение, в осъдителната му част, касаеща разноските. Ето защо, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури следва да се присъди сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за настоящата съдебна инстанция. Същата следва да се възложи в тежест на В. Каменов от [населено място]. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение