Решение № 4608 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10844/2015 г.

Решение № 4608 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10844/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Видеосат 21 век" ООД, гр. Велико Търново, "Телнет" ООД, гр. Велико Търново и "Иком сървиз" АД, гр. София, чрез проц. представител адв. Д. Х. Д. срещу решение № 17/17.07.2015 г. по адм. д. № 165/2015 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Писмени възражения по предявената жалба са своевременно депозирани по делото от РДНСК-СЦР-Русе. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от "Видеосат 21 век" ООД, гр. Велико Търново, "Телнет" ООД, гр. Велико Търново и "Иком сървиз" АД, гр. София, предявена на осн. чл. 292 АПК, за установяване, че ищците не дължат изпълнение за задължение за премахване на незаконен строеж, наредено със заповед № ДК-02-СЦР-146/11.11.2011 г. на началника на РДНСК-СЦР, гр. Русе за строеж "въздушни кабелни мрежи", находящ се в ж. к. "Света гора" по ул. "Теодосий Търновски", ул. "Сливница", ул. "Черноризец Храбър", ул. "Йоасав Бдиски", ул. "Константин Костенечки", ул. "Григорий Цамблак", ул. "Киприян", ул. "Димитър Найденов" и ул. "Борис Денев", в гр. Велико Търново. Съдът е отхвърлил предявеният иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 292 АПК, задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Съдебният състав е тълкувал и приложил правилно правната норма като е приел, че се имат предвид новонастъпили факти, които погасяват или изменят породеното с изпълнителното основание (посочената по-горе заповед от 11.11.2011 г.) административно задължение и че в случая представените две удостоверения за търпимост от месец април 2013 г., не удостоверяват настъпването на такива. Това е така, защото нормата на § 127 ПЗР ЗИД на ЗУТ, при условията и на основание на която те са издадени, е материалноправна и има действие от влизането й в сила, а именно, от 26.11.2012 г. В тази връзка и по аргумент от § 126 ПЗР ЗИД на ЗУТ, тя е неприложима спрямо вече започнати производства по премахване на незаконни строежи, а издадените удостоверения за търпимост не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК, а освен това не сочат безусловно на неизискуемост на изпълнението. Останалите възражения и доводи в касационната жалба по същество се свеждат до оспорване на законосъобразността на цитираната заповед по чл. 225 ЗУТ. Освен че същата е влязла в сила, въпросът за правното действие на разпореденото с нея премахване на процесния строеж, както и за законосъобразността на предприетите действия по принудителното й изпълнение, е обсъден и решен с влязлото в сила решение по адм. д. № 222/2015 г. на АС Велико Търново, поради което е безпредметно повторното им обсъждане. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав