Решение № 15276 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2009 г.

Решение № 15276 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба, подадена от Румяна Панайотова Нешева, Николина Димитрова Нешева и Павлина Люзова всички от гр. Бургас против Решение № 1136 от 19.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1120/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас. Релевират оплаквания за неправилност, несъобразяване на решението с материалния закон. Поддържат се доводи и за нарушение на чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и Протокол № 1 към нея. Иска се отмяна на решението и отмяна на акта на областен управител Бургас - № РД-08-02/30.06.2008 г., както и признаване правото на обезщетение по реда на ЗОСОИ по молба № 94-РР-30 от 22.05.2008 г. и № 9194-35 от 04.06.2008 г. Ответникът по касационната жалба - Областният управител на област с административен център Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалбата на Румяна Панайотова Нешева, Николина Димитрова Нешева и Павлина Григорова Люзова, трите от гр. Бургас против Решение № РД-08-02 от 30.06.2008 г., с което на основание чл. 6, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ), поради изтичане на преклузивния срок по чл. 9, ал. 4 от същия закон и погасяване правото на обезщетение по този ред, е отказано правото на обезщетение с компенсаторни записи по подадените от тях молби № 94-РР-30 от 22.05.2008 г. и № 9194-35 от 4.06.2008 г. С обжалваното по касационен ред решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата, приемайки по съществото на спора, че решението на областния управител Бургас е издадено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Изложени са мотиви, че възстановяването на одържавения имот в полза на на наследниците на бившите собственици, по реда на успешно проведено производство по чл. 7 от ЗВСВОНИ, е извършено с влизане в сила на Решение № 1180 на ВКС от 06.08.2002 г., от който момент тече двумесечния срок по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ за обезщетяване. Съдът е обсъдил възражението за нарушение на чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и е достигнал до извод за липса на нарушение от страна на административния орган, тъй като правото на обезщетение е погасено с изтичане на срока, в който правоимащите лица са бездействали. Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, обосновано е и не е налице бланкетно посоченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ регламентира правото на страните по иск с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху одържавен недвижим имот да предявят искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Както се сочи в споделените от първоинстанционния съд мотиви на решението на ВКС по проведения срещу жалбоподателите ревандикационен иск, реституцията на процесния имот е последица, възникваща по силата на материално-правната норма на чл. 1 от ЗВСВОНИ, следваща установяване нищожността на придобивното основание за жалбоподателите по исков ред при специалните предпоставки и в сроковете по чл. 7 от същия закон. По тази причина искът по чл. 7 е установителен (констатира настъпилата по силата на закона в резултат на нищожността на придобивното основание реституция, а не конститутивен). Ето защо, след като правото на собственост върху имота не е излизало от патримониума на държавата, вкл. в посока патримониума на купувача, поради нарушението на изискването за фактическия състав на сделката, жалбоподателите не могат да се позоват на други възражения, противопоставими на настъпилата по силата на закона реституция. По тази причина правото им да търсят обезщетение по ЗОСОИ следва да се реализира в двумесечен срок от влизане на решението по иска по чл. 7 от ЗВСВОНИ. Искът по чл. 108 от ЗС само установява качеството им на неправомерни владелци, с правна последица от това - осъждането им да предадат владението на собствениците. Правилни са изводите на съда относно липсата на нарушение на чл. 14 от ЕКЧП. Налице е законодателно регламентирана възможност за обезщетение по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ на лицата, ответници по иск с правно основание чл. 7 , чийто имот е възстановен на правоимащи по чл. 1 от ЗВСВОНИ. Безспорно е, че срокът е кратък - двумесечен от влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗВСВОНИ, но предоставят възможност на лицата за подаване на искане за обезщетение. Единствено от действията им зависи възможността за реализиране на потестативното право на обезщетение. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, съдът