Решение № 12033 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представлявана от юрк. И. Папазов срещу решение 2489 от 18.12.2023 г. постановено по адм. дело 1127/2022 г. от Административен съд Благоевград, с което е осъдена да заплати на Х. М. Н., [ЕГН] сумата от 5 810 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 191 лева, представляваща разноски по делото. В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна Х. М. Н., в представен от процесуалния му представител адв. М. Маринов писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които не представя списък по реда на чл. 80 ГПК. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта й относно претенциите за недължимост в пълен размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и в частта й относно неуваженото искане за прихващане на платеното обезщетение за неспазен срок на предизвестието на осн. чл. 106, ал. 4 ЗДСл. в размер на една основна месечна заплата. В частта й относно неуваженото искане за прихващане на платеното обезщетение по реда на чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на шест месечни основни заплати счита касационната жалба за основателна. Предлага цялостна отмяна на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд Х. М. Н. е предявил иск, с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, като е поискал Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ да бъде осъдена да му изплати обезщетение в размер на 5 810 лева за времето, през което е останал без работа, считано от 18.08.2021 г. до 18.02.2022 г., в резултат на отменена, като незаконосъобразна заповед ЧР 188 от 18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на осн. чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът е приел иска за основателен и доказан и го е уважил така, както е предявен, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумите. Въз основа на анализ на приложените по делото доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна, че със заповед ЧР 188 от 18.08.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА на осн. чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. /придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, е прекратено служебното правоотношение на държавния служител Никовски - старши инспектор рибарство и контрол Благоевград, с ранг V старши, считано от датата на връчване на заповедта. Със заповедта е наредено да му бъдат изплатени 6 основни месечни заплати на осн. чл. 106, ал. 3 ЗДСл. и една основна месечна заплата на осн. чл. 106, ал. 4 ЗДСл, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019, 2020 и 2021 година. С фиш и платежно нареждане от 24.08.2021 г. на служителя е изплатена сумата от 6 672 лева, представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл /6 мес.основни заплати/; сумата от 1 112 лева - обезщетение по чл.106, ал. 4 ЗДСл /за неспазен срок за предизвестие/ и 2 679. 50 лева обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл /за неизползван платен годишен отпуск/. С влязло в сила на 09.10.2022 г. решение 453 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 786/2021 г. Административният съд Благоевград е отменил заповедта, като незаконосъобразна. Със заповед ЧР 316 от 01.11.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА Х. Н. е възстановен на работа и със Заповед ЧР-317 от същата дата на изпълнителния директор на ИАРА, служебното му правоотношение отново е прекратено по причина обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения. От справка на ТД на НАП Благоевград изх. 9252#1 от 20.04.2023 г. е установено, че в периода от 18 август 2021 г. до 18 февруари 2022 г. за ищеца не са подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за сключени, изменени и прекратени трудови договори. Но ищецът сам признава, а ответника не оспорва, че за времето от 01.12.2021 г. до 23.12.2021 г., Никовски е работил по служебно правоотношение с Басейнова дирекция Западнобеломорски район, прекратено със Заповед РД-07-48 от 22.12.2021 г. /в сила от 07.01.2022 г./. За изясняване на правния спор съдът е назначил основна и допълнителна ССч. експертизи, чието заключение е приел като обективно и компетентно. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите и по същество е основателен. Приел е наличие на изискуемите от нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл предпоставки за реализиране на имуществената отговорност на ИАРА, а именно отменена, с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразна, заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител; оставането му без работа в периода от 18.08.2021 г. до 01.12.2021 г. и от 23.12.2021 г. до 18.02.2022 г., а за периода от 01.12.2021 г. до 23.12.2021 г. наличие на служебно правоотношение, за което е получавал по-ниско възнаграждение - 1 099 лева. За неоснователно е приел възражението на ответната страна за наличие на основания за прихващане на изплатеното на ищеца обезщетение на осн. чл. 106, ал. 4 ЗДСл, тъй като това обезщетение няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, чието правно основание е оставане на държавния служител без работа. Обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо поради това, че работодателят не е изпълнил законовото си задължение да отправи едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Възражението за прихващане на обезщетението по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. от това по чл. 104, ал. 1 от с.з. съдът също е намерил за неоснователно. Действително заповед ЧР 188 от 18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е разпоредено да се изплати и на ищеца е било изплатено обезщетение в размер на шест месечни основни заплати, е отменена от съда, като незаконосъобразна. С отмяната на заповедта е отпаднало и основанието за получаване на обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, но впоследствие, служебното правоотношение на ищеца е било прекратено отново на 01.11.2022 г. и към момента на второто прекратяване на служебното правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не са изплащани обезщетения по чл.106, ал. 3 ЗДСл. По отношение претенцията за лихви съдът е приел, че такива се дължат от влизане в сила на решението на съда, с което заповедта е призната за незаконосъобразна, т.е. от 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите /Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по ТД 3/2004 г./. Тъй като в случая лихвата се претендира от завеждане на исковата молба в съда, т.е. от 21.12.2022 г., съдът е уважил претенцията именно от тази дата до окончателното изплащане на сумите. При тези мотиви съдът е постановил своя акт. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Фактическата обстановка е изяснена въз основа на събраните в хода на съдебно производство доказателства и спор по фактите няма. Спорът е свързан с тълкуването и прилагането на материалния закон. Касаторът възразява, че след 23.12.2021 г., когато ищецът е бил освободен със заповед на РД-07-48 от 22.12.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район всички правни последици от прекратяване на служебното му правоотношение с Басейнова дирекция се уреждат именно от нея, а не от ИАРА. Въз основа на това съждение счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон присъждайки обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, отчитайки само разликата във възнагражденията, които Никовски е получавал в ИАРА и в Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Възражението е неоснователно и в противоречие с приложимата правна норма. За да присъди обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. съдът е установил наличието на кумулативно изискуемите от закона предпоставки от фактическия състав на посочената норма, а именно: отменена с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразна, заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца с ИАРА и 6-месечен период, в част от който - от 01.12.2021 г. до 23.12.2021 г., ищецът е работил по служебно правоотношение с по-ниско възнаграждение и други периоди от 18.08.2021 г. до 01.12.2021 г. и от 23.12.2021 г. до 18.02.2022 г., в които е останал без работа. При наличие на фактическите основания на правната норма обоснован и законосъобразен е извода на решаващия съд, че обезщетението е дължимо. По делото е установено безспорно, че Х. Н. е заемал длъжност в ИАРА - старши инспектор рибарство и контрол Благоевград, с ранг V старши, като служебното му правоотношение е прекратено с акт на изпълнителния директор на ИАРА. С отмяната на тази заповед - 188 от 18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА възниква и правото на служителя да претендира обезщетение от издателя на незаконосъобразния акт за времето, през което не е заемал държавна служба или е назначен на друга държавна служба, в случая в Басейнова дирекция - Западнобеломорски район /ЗБР/, с по-ниска заплата /1 099 лв./, при което обезщетението следва да бъде изчислено въз основа на разликата в заплатите - основната заплата в ИАРА /1 112 лв./ и по-ниската получавана в исковия период в Басейнова дирекция - ЗБР. Издадената от директора на Басейнова дирекция ЗБР заповед РД-07-48 от 22.12.2021 г. и правните последици, произтичащи от нея, не са предмет оспорване в настоящия процес. Отделно от това издаването на втората заповед не прехвърля отговорността по чл. 104, ал. 1 ЗДСл към втория работодател, както счита касатора, нито освобождава от отговорност издателя на незаконосъобразен административен акт. Законосъобразността на издаден административен акт се преценява от горестоящ орган или от съда в нарочно производство, както и правните последици от евентуалната му отмяна. В случая е налице отменен административен акт на директора на ИАРА и искът е насочен към правните последици, произтичащи от негова отменена, с влязло в сила съдебно решение, заповед 188 от 18.08.2021 г., с която отмяна законодателят свързва правото на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Несъстоятелно е възражението на касатора, че предоставената от ТД на НАП официална информация не доказва по безспорен начин, че през процесния период ищецът не е работил. В съответствие с чл. 179, ал. 2 ГПК справката, приложена по делото е обвързваща за съда и установява посочените в нея обстоятелства. По отношение твърдението за незаконосъобразен отказ за прихващане на изплатеното обезщетение с право основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл с дължимото по чл. 104, ал. 1 ЗДСл са налице влезли в сила съдебни актове определение 11248 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело 10548/2023 г. от тричленен състав на ВАС, в мотивите на което съдът е посочил, че претенцията за неоснователно обогатяване на ИАРА, поради отпадане на основанието за плащане на обезщетение по реда на чл. 106, ал. 4 ЗДСл, следва да се реализира по общия исков ред и протоколно определение от 20.11.2023 г. на АС Благоевград, постановено по адм. дело 1127/2022 г. в изпълнение на указанията на касационната инстанция, с което предявеният от ИАРА насрещен иск е изпратен по подсъдност на компетентния РС - Благоевград. Във връзка с горното настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението и периода, в който такова се дължи. Правилни са изводите и досежно акцесорния иск. Присъждането на лихви върху обезщетението не е предмет на правна уредба от ЗДСл, поради което правилно първоинстанционният съд е приложил общата разпоредба на чл. 86 ЗЗД като е уважил претенцията на ищеца за присъждане на лихва върху обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба. Неоснователен е и доводът на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоки, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. от такова естество не са допуснати от АС - Благоевград. Фактическата обстановка е точно установена, като формираните правни изводи се основават на събраните доказателства. По изложените мотиви обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство е основателна, но тъй като не са представени доказателства за направени разходи в настоящата инстанция, не следва да бъде уважена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение