Решение № 11160 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2014 г.

Решение № 11160 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на полицейски орган от Специализирани полицейски сили при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение от 2.07.2014 г., постановено по адм. дело № 457/2014 г. на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Ирина Константинова Караиванова от град София, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед от 26.12.2013 г. на полицейския орган от СПС при СДВР, с която е разпоредено задържане на Ирина Константинова Караиванова в помещение за временно задържане в I РУП СДВР, на основание чл. 63 от ЗМВР (отм.) за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същият е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: Ирина Караиванова е задържана на 26.12.2013 г. около 17.00 часа във връзка с неизпълнение на полицейско разпореждане в град София на бул. "Цар Освободител", пред Народното събрание, с което е нарушила чл. 55, ал. 4 от ЗМВР (отм.) предвиждащ че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Съставен й е акт за установяване на административно нарушение на чл. 55, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (отм.) и е издадена заповед по чл. 63 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), тъй като е недопустимо относимите за оспорения акт факти и обстоятелства да се установяват едва във фазата на съдебното обжалване с писмено доказателства, съставени след издаването му (докладна записка от полицай Димитър Илиев от 8.01.2013 г. до началник на СПС - ООП при СДВР). Освен това е прието, че оспорената заповед не е мотивирана, без посочени фактически основания за издаването й, като решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, не се съдържат и в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР (отм.) регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР (отм.) включително. Неправилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) (отм.) реквизити. В случая в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта е посочено точно правното основание за постановяването й. Фактическите съображения, изложени в АУАН № 497198 от същата дата, издадена от Костадин Василев Здравков на длъжността главен полицай при СПС - ООП СДВР, орган от същата институция, като органът постановил оспорената заповед, вписана като свидетел в акта, също следва да бъдат взети предвид като такива обосноваващи прилагането на административната мярка с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в друг документ по преписката, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Поради това настоящата инстанция приема, че формалните изисквания на закона са изпълнени и не са допуснати съществени нарушения на формата на оспорената заповед, които да обосноват извод за нейната отмяна. Ето защо изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с извършване на нарушение по чл. 55, ал. 4 от ЗМВР (отм.), при което лицето не е изпълнило устно полицейско разпореждане, като съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от същия закон полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено или устно. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, при наличие на фактическо основание, съответстващо на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.). От съдържанието на същата се установява, че на задържаното лице е била предоставена възможност за незабавно обжалване на заповедта за задържане, както и за възможността за право на защитник. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 64 от ЗМВР (отм.) за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и предотвратяване на нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. В случая неправилно съдът приема, че изброените предпоставки не се осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че задържаното лице препятства изпълнението на задълженията на полицейските органи. Около 17.00 часа на 26.12.2013 г. в гр. София, Караиванова участва в граждански протест пред Народното събрание. Въпреки че й е разпоредено от полицейските органи да не пречи на служителите да изпълняват задълженията си по опазване на обществения ред, Караиванова не се подчинява, като блъска полицаите и не се подчинява на дадено полицейско разпореждане. По тези причини с оспорената заповед последната е задържана в поделенията на МВР за 24 часа. При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на лицето са осъществени. Установено е, че Караиванова, въпреки отправено предупреждение, не преустановява неправомерните действия и блъска и удря полицейския кордон пред Народното събрание, като по този начин препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по опазване на обществения ред и предотвратяване на правонарушения. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Ирина Константинова Караиванова срещу заповед от 26.12.2013 г. на полицейски орган от Специализирани полицейски сили при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е разпоредено задържането й на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. Разноски от административния орган са претендирани само пред първоинстанционния съд, поради което в полза на СДВР следва да бъдат присъдени 400 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение