Решение № 4806 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2011 г.

Решение № 4806 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол срещу решение № 293 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 391/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата Светослава Яворова Атанасова от гр. Ямбол моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 293 от 24.10.2011 г. по адм. дело № 391/2011 г. Административен съд гр. Ямбол, VI състав, е отменил заповед № СП1-Я-834 от 05.08.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0034 от 29.08.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол. Изпратил е преписката на административния орган за решаването й по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при отказа си да отпусне месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП административният орган не е взел предвид, че жалбоподателката има не две, а три деца. Това е съществено за определяне на диференцирания минимален доход за отделните лица и коригирането на гарантирания минимален доход със съответните коефициенти. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП право на месечна социална помощ имат лицата и семействата, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В хода на производството пред административния орган въобще не е бил изследван въпроса дали Атанасова отговаря на тези изисквания. Единственият аргумент за отказа е бил, че лицето не е изчерпало всички възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да го издържат лица, с което бил нарушен чл. 11, ал. 2 от ЗСП. Тези твърдения също не са доказани, тъй като по делото се съдържа удостоверение от 21.06.2011 г. на държавен съдебен изпълнител, от което се установява, че по изп. дело № 44/2006 г. с длъжник Пенко Иванов Пенев не са постъпвали суми за месечна издръжка от м. февруари 2011 г. Предвид изложеното в настоящите мотиви се споделя изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на административния акт е нарушена разпоредбата на чл. 35 АПК. Този текст задължава административния орган да издаде своя акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това задължение не е било изпълнено от органите на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,