Решение № 180 от 19.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 141/2009 г.

Решение № 180 от 19.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 141/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда от 2.11.2006 г. по н.о.х.д. № 8065/03 г. Районният съд - гр. София оправдал подсъдимия И. Г. П. по предявеното му обвинение по чл. 345а ал. 1 НК. По протест на прокурора, по в.н.о.х.д. № 1518/08 г. на 11.12.2008 г. Софийският градски съд отменил посочената присъда на СРС и вместо нея постановил нова присъда, с която признал подсъдимия П за виновен, като на основание чл. 345а, ал. 1 и чл. 55 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр.с чл. 23, ал. 1 НК СГС определил едно общо наказание измежду наложеното по настоящото дело и това по влязлата в сила присъда на СВС, постановена по н.о.х.д. № 22/06 г., а именно - 1 г. лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което подс. П. е изтърпявал наказанието, наложено му с присъдата на СВС и е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по същото дело. Определен е и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието - общ. Срещу новата присъда на СГС е постъпила касационна жалба от името на подс. П., с която се възразява, че са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и се иска отмяната й. В касационното производство е прието допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК. Защитникът на подсъдимия поддържа основната жалба и допълнението към нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: Жалбата е частично основателна. Възражението, че законът не е приложен правилно, като е ангажирана отговорността на подсъдимия като извършител на инкриминираното по делото престъпление, е основателно. Този извод на СГС се основава на фактически положения, приети за установени в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. За намерилите място в мотивите на оспорената нова присъда фактически положения (стр. 3-5), че "подсъдимият е извършил необходимите действия за изменение на идентификационния номер на рамата на лекия автомобил", защото "единствен той е имал достъп до него и е могъл да демонтира частта от рамата, на която е бил съответния номер", че" подсъдимият е участвал в действията по монтиране на изрязаната част от рамата с планката с номер WAUZZZ89ZJA130758 на рамата на лекия автомобил, противозаконно отнет от св. Александров", че "подсъдимият е участвал в демонтирането на планката с номера на рамата на закупения от него ...лек автомобил.., а след това е участвал в поставянето на така отрязаната планка на рамата на ...отнетия от св. А лек автомобил", липсват доказателства, които да позволяват изводи като цитираните, най-общо, че подс. П. е участник във всички действия, необходими за подправката на идентификационен номер на МПС. Доказателствата по делото обаче, са достатъчно категорични единствено за изводи като този, че извършването на подправката е било "невъзможно без участието на подсъдимия" (пак там на стр. 4). Прилагането на чл. 345а, ал. 1 НПК към фактически положения, приети в нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК на чл. 303, ал. 1 НПК, е довело до нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иначе казано нарушението на материалния закон, в случая, няма самостоятелно значение, а е резултат от първичното съществено нарушение на процесуалните правила по доказването. Допуснатото от СГС процесуално нарушение с отражение върху правната квалификация на извършеното подлежи на отстраняване направо в тази инстанция. Наличието както на неправилни, така и на правилни фактически констатации позволява неправилните да бъдат само отбелязани от ВКС, а изходът на делото да бъде съобразен с правилните. Връщане на делото за ново разглеждане не е необходимо, защото правилните и неправилните фактически изводи не са в противоречие, а се отнасят като част от цяло: подсъдимият П е участник не във всички, а само в част от действията, необходими за подправката - онези, без които тя не би била възможна, а именно - предоставянето на фактическата власт (достъпа) до вещта - идентификационният номер на закупения от него, от автоморга, лек автомобил. Безспорно установените действия на подсъдимия, не са нищо друго освен улесняване на подправката и с това са достатъчни за правната квалификация"помагач" по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК, а тя, на свой ред може да бъде дадена от ВКС, като приложение на "закон за еднакво наказуемо престъпление" - чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, ВКС I-во наказателно отделение