Решение № 1256 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2012 г.
ВАСVI отделение25.01.2013 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1608/21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1297/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Варна за налагане на санкции на "Полимекс" ЕООД - гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1256 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Варна, чрез пълномощника Йордан Панайотов Йорданов, против решение № 1608/21.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1297/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е обявена нищожността на заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Полимекс" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Поли Цветанова Нанова, чрез пълномощника адв. Кремена Маринова, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е обявена нищожността на заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК гр. Варна, с която на "Полимекс" ЕООД - гр. Варна, като собственик на аптека "Поли" с регистрационен № 030077, са наложени: по т. 1 - санкция финансова неустойка в размер на 1620 лв. /18х90 лв./, на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от индивидуалния договор с НЗОК и по т. 2 - санкция - финансова неустойка в размер на 630 лв. /7х90 лв./, на същото основание. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като издадена в противоречие с постановеното решение № 2807/27.02.2012 г. по адм. дело № 14197/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. С това решение е отменено решение № 2079/16.09.2011 г. по адм. дело № 1472/2011 г. на Административен съд гр. Варна и е отменена заповед № РД-09-270/05.04.2011 г. на директора на РЗОК гр. Варна, с която на "Полимекс" са наложени санкции - финансови неустойки по т. 1 - 2430 лв. и по т. 2 - 945 лв. за нарушения, извършени при условията на повторност, установени с констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011 г., издаден при финансова проверка, възложена със заповед № РД-09-201/24.03.2011 г. на директора на РЗОК, като е прието, че нарушенията не са извършени при условията на повторност и затова неправилно санкциите са наложени на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "б" от индивидуалния договор. Съдът е изложил, че с посоченото решение на ВАС преписката не е била върната на административния орган, тъй като не са били налице основанията по чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК и затова административният орган не е имал правомощието да се произнесе повторно за същите нарушения на индивидуалния договор и да наложи санкции в по-малък размер като за първо нарушение, с което да отстрани пороците на административния акт, които е бил допуснал при първоначалното налагане на санкция. Наред с горното, съдът се е произнесъл по останалите доводи на жалбоподателя, като е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при наличие на материалноправно основание за издаването й, като изрично е посочил, че това не променя извода за нищожност на заповедта. Изложил е, че е доказано извършването на нарушенията, които са установени при проверка и са отразени в констативния протокол - по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и т. 18 от Указания за работа с "Рецептурна бланка - НЗОК" към приложение № 3 "Първични медицински дейности от НРД - 2010 г., съгласно което рецептата не се изпълнява, в случай, че не се представи заверена от РЗОК "Рецептурна книжка на хронично болния". При описаните в констативния протокол случаи са изпълнени рецептурни бланки в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от индивидуалния договор с НЗОК, с което е изпълнен фактическия състав на нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 3, б. "а" от този договор. Размерът на наложените санкции е съобразен с посочената разпоредба и броя на констатираните нарушения, съответстващ на броя на изпълнените рецепти по незаверените рецептурни книжки, а не на броя на незаверените книжки. Настоящият състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно установено, че между "Полимекс" ЕООД - гр. Варна, като собственик на аптека "Поли" с регистрационен № 030077, находяща се в гр. Варна, кв. "Чайка" бл. 27, и НЗОК, чрез РЗОК гр. Варна, е сключен индивидуален договор № 03-1004/22.07.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, със срок на действия до 31.12.2009 г., продължаван за следващите години със съответни анекси. Със заповед № РД-09-201/24.03.2011 г. на директора на РЗОК гр. Варна е възложена финансова ревизия на аптека "Поли" със собственик "Полимекс" ЕООД, относно изпълнението на договор № 03-1004/22.07.2009 г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011 г. от финансови инспектори, с който по т. 1 е констатирано, че са издадени и изпълнени рецепти по "Рецептурна книжка на хронично болния" с № 2979103, която не е заверена в РЗОК - гр. Варна, като част от рецептите - 18 броя, са изпълнени в аптека "Поли" през периода от 07.08.2009 г. до 08.11.2010 г.; по т. 2 от констативния протокол сходни констатации са направени относно "Рецептурна книжка на хронично болния" с № 3797700, по която в аптека "Поли" са изпълнени 7 броя рецепти през периода от 15.12.2009 г. до 16.07.2010 г. От ревизираното дружество е направено възражение против констативния протокол, което е отхвърлено с мотивирано писмо изх. № 29-03-658/1/05.04.2011 г. на директора на РЗОК гр. Варна. Въз основа на констативния протокол е издадена заповед № РД-09-270/05.04.2011 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, с която на "Полимекс" ЕООД са наложени санкции-финансова неустойка, съответно по т. 1 - в размер на 2430 лв. за 18 броя нарушения и по т. 2 - общо 945 лв. за 7 броя нарушения, на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "б" от индивидуалния договор. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред и подадената жалба е отхвърлена с решение № 2079/16.09.2011 г. по адм. дело № 1472/2011 г. на Административен съд гр. Варна, което е отменено с решение № 2807/27.02.2012 г. по адм. дело № 14197/2011 г. на ВАС, шесто отделение и вместо него е постановено решение по същество, с което е отменена оспорената пред съда заповед № РД-09-270/05.04.2011 г. В мотивите на решението на ВАС е прието, че нарушенията, за които са наложени санкциите, не са извършени при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗЗО, поради което оспорената пред съда заповед, с която са наложени санкции за повторност, е постановена в нарушение на материалния закон. Въз основа на констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011 г. на финансови инспектори при РЗОК - гр. Варна, издаден в резултат на проверката, възложена със заповед № РД-09-201/24.03.2011 г. на директора на РЗОК, е издадена нова заповед за налагане на санкции - заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК гр. Варна, с която за констатираните нарушения са наложени санкции в размера по чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от индивидуален договор № 03-1004/27.07.2009 г. Тази заповед е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд, приключило с обжалваното в настоящото производство съдебно решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че тази заповед е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Разпоредбата предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни; всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК гр. Варна не е в противоречие с решение № 2807/27.02.2012 г. по адм. дело № 14197/2011 г. на ВАС, шесто отделение. Както се посочи, с решението е прието, че констатираните нарушения не са извършени при условията на повторност и затова неправилно са наложени санкции на основанието и в размера, предвидени за повторно извършени нарушения - чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "б" от индивидуалния договор. С втората издадена заповед са наложени санкции в размерите и на основание клауза от индивидуалния договор за нарушение, извършено за първи път - чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "а" от договора. Наред с това в мотивите на съдебното решение не са давани указания за това дали е възможно или не да бъде издадена втора заповед за същите нарушения, нито за евентуалното съдържание на такава заповед, поради което не може да се направи обоснован извод, че заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК противоречи на съдебното решение на ВАС. Настоящият касационен състав обаче намира, че заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК е незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече се посочи, заповедта е издадена въз основа на констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011 г. на финансови инспектори при РЗОК - гр. Варна, съставен в резултат на проверката, възложена със заповед № РД-09-201/24.03.2011 г. на директора на РЗОК. С издаването на заповед № РД-09-270/05.04.2011 г. на директора на РЗОК за налагане на санкции на "Полимекс" ЕООД производството по възложената проверка е приключило. Неговата висящност не е възобновена с постановяването на решението на ВАС по адм. дело № 14197/2011 г., тъй като с това решение не е разпоредено връщане на преписката на административния орган за издаване на нов административен акт, нито от мотивите на съдебното решение може да се направи подобен извод. Същевременно, липсва възлагане на нова проверка със заповед на директора на РЗОК, съгласно чл. 72, ал. 2, вр. ал. 4 ЗЗО, за да е допустимо издаването на нова заповед от административния орган за налагане на санкции. Констативен протокол № 56-ФТ/24.03.2011 г., който е послужил като основание за издаване на заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК, е съставен в рамките на друга проверка, поради което той не може да представлява основание за издаване на повторна заповед за налагане на санкции, с която да бъдат отстранени допуснатите от административния орган нарушения при издаването на предходна заповед. Поради това, оспорената пред съда заповед № РД-09-140/12.03.2012 г. на директора на РЗОК гр. Варна е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава. Констатираното от първоинстанционния съд нарушение при издаването на оспорената пред него заповед не обуславя нейната нищожност, а незаконосъобразност поради нарушение на процесуални правила. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което оспорената пред съда заповед на директора на РЗОК гр. Варна е обявена за нищожна следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта бъде отменена. При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски е по принцип основателно. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение