Решение № 414 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5701/2007 г.

Решение № 414 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5701/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от Д. И. В. ЕГН ********** и И. И. В. ЕГН ********** и двамата от гр. Б., ул. "Т" № 1 чрез процесуален представител адвокат И. Н. против въззивно решение на Окръжен съд, гр. Б. № 137/4.04.2007 г., постановено по гр. д. № 1100/2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд, гр. Б. № 2570/5.07.2006 г., постановено по гр. д. № 1504/2005 г., с което са отхвърлени предявените от Д. И. В. и И. И. В. против П. Й. М. искове за заплащане на сумата 9 992 лв.-стойност на извършени от тях СМР, а именно: пристройка към втория етаж на сградата, включваща изграждане на стая със застроена площ 17 кв. м. и тераса към нея, разширение на съществуваща тераса от южната страна и изграждане на нова тераса на спалните откъм улицата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.10.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 826.80 лв.- обезщетение за забава на плащането за периода от 1.10.2001 г. до датата на подаване на исковата молба-13.10.2005 г. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона, необосновано е и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу изводите на съда, че към датата на подаване на исковата молба главният иск е погасен по давност и че липсват доказателства за прекъсване на давността чрез извънсъдебно признание. Допълнителни съображения в подкрепа на жалбата са изложени с писмена защита на процесуален представител адвокат Д, преупълномощена от адвокат И. Ответникът по касация П. Й. М. не е изразил становище. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане стойността на извършени от ищците СМР на собствения на ответника втори етаж от жилищната им сграда и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане обезщетение за забава в изпълнението на паричното задължение. Ответникът е оспорил исковете по основание, като е заявил възражение за изтекла погасителна давност и възражение за прихващане между вземането на ищците с негово насрещно вземане, изразяващо се в обезщетение за имуществени вреди, причинени от ищците при реализиране на строителството. Въззивният съд е възприел правния извод на районния съд, че предявените искове са погасени по давност с изтичане към м.12.2001 г. петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД относно главния иск при настъпила изискуемост-м.10.1996 г. и тригодишния давностен срок по чл. 111, б. "б" ЗЗД относно иска за мораторна лихва, като е съобразил, че датата на предявяване на исковете е 13.10.2005 г. Решението е неправилно и следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Осъществени са касационните основания за отмяна по чл. 218б, б. "б" ГПК - нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изводът на въззивния съд, че изискуемостта на вземането на ищците за изпълнените СМР на собствения на ответника етаж от сградата е настъпила през пролетта на 1997 г. е основан на т. 3 от сключения между страните договор без да се съобрази, че размерът на вземането с договора не е определен /стойност на вложените труд и материали/, още повече, че с т. 5 от договора е уговорено, че всички повреди при строителството се възстановяват за сметка на строителя. Този извод е постановен без да е преценено представлява ли размерът на паричното задължение елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, при положение, че погасителната давност за вземането започва да тече от деня, в който са се осъществили всички елементи на конкретния фактически състав. От друга страна, при обсъждане дали не е налице прекъсване на давността чрез извънсъдебно признание на ответника, че дължи изпълнение на поето с договора задължение, съдът е приел, че признанието на задължението трябва да бъде с конкретно определен размер. При непрецизната редакция на договора съдът е следвало да даде отговор на въпроса може ли да се приеме за изискуемо вземането на ищците и в кой момент, при положение, че уговорката по договора относно вземането на ищците за стойността на извършените от тях СМР е определяемо по размер, но точен размер не е определен и досега. Може ли да се приеме, че е възможно точно изпълнение на паричното задължение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД при положение, че размерът на задължението на ищците към ответника не е бил определен като конкретна сума. Съществено е допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение с отхвърляне на предявените искове, като погасени по давност, без да е обсъдена тяхната основателност. При направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност, погасява се само правото на иск, а не се погасява субективното право, съответно задължение, което остава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. Затова, съдът се произнася първо по основателността на предявеният иск /съществува ли или не процесното субективно право, респ. задължение/ съобразно събраните по делото доказателства, след което се произнася по заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. При новото разглеждане на делото съдът следва да изясни точния размер на вземането на ищците с оглед извършените от тях СМР при съобразяване т.3 от договора, да изясни точния размер на имуществените вреди с оглед възражението на ответника за прихващане на основание т. 5 от договора, да обсъди и прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 188 ГПК, да се произнесе по основателността на исковете, след което да прецени възражението на ответника за погасяване на исковете по давност, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1ГПК Върховният касационен съд, III г.о.