Решение № 14196 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2012 г.

Решение № 14196 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Гео Стефанов Дундаров от гр. София срещу решение № 282 от 5.06.2012 г. по адм. д. № 41/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - началникът на ДНСК - София, чрез юрк. Манолова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-14-438/17.03.2006 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "фитнес зала" в имот № 163010 по плана за земеразделяне на м. "Яза - Шишковци" в землището на с. Яковци, общ. Елена, с Гео Стефанов Дундаров. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2003 г. без строителни книжа, изискуеми по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без промяна предназначението на замяна и действащ ПУП. Изложени са подробни мотиви с оглед констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, за СМР по вид, като са отхвърлени възраженията за налична процедура по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния незаконен строеж съставлява "ивични основи на част от бъдеща фитнес зала" в имот № 163010 по плана за земеразделяне на м. "Яза - Шишковци", описан по конкретни параметри в Констативен акт № 72 от 12.12.2005 г. - изпълнен нулев цикъл с частично излети ивични основи и изкопни работи в останалата част. С оглед така установения строеж не явява неоснователно и недоказано основното касационно възражение за наличие на висяща процедура по узаконяване на процесния строеж по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ. Дори и да се приеме, че с приложената молба, на която липсва вх. № и дата на подаване е задвижена процедура от горния вид, то за имот № 163010 е заявено узаконяване за "две двуетажни сгради", т. е. не се отнася за процесния строеж на фитнес сграда, който към 2005 г. е на етап "изпълнен нулев цикъл". При изяснена фактическа обстановка по делото, административният съд правилно е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза са категорични в тази насока-налице е строеж /подробно описан/, който е пета категория, изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 72 от 12.12.2005 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство- такива не се представят. Обосновани са и изводите на съда, че процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане /2003 г./, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно допуснато нарушение при връчване на книжа в административното производство не съставляват касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК, а са такива по незаконосъобразност на оспорената заповед, обсъдени от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат. Доколкото могат да се възприемат като довод за процесуално нарушение от съда, такова не е налице, тъй като изводът за липса на нарушено право на защита е правилен - то е реализирано с надлежно подадена жалба срещу крайния акт - заповед № РД-14-438/17.03.2006 г. на началника на ДНСК - София. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,