Решение № 4560 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от РК Логистик ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя К. Станчева чрез процесуален представител адв. Т. Римпопов против Решение 333/12.10.2023г. постановено по адм. дело 209/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Предписания от 09.11.2022г., обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2235374/09.11.2022г. на Дирекция Инспекция по труда Стара Загора с искане за прогласяване на тяхната нищожност. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се необоснованост на съдебното решение относно преценката на съда за наличие на материална компетентност на административния орган издал оспорения акт, доколкото по делото липсвали доказателства за правомощията, с които разполагал същия. Претендира се и допуснато от съда съществено процесуално нарушение, с оглед недопускане на поисканата в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза. Останалите изложени в жалбата доводи, изцяло са насочени към наведените пред първоинстанционния съд твърдения за незаконосъобразност на оспорените предписания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и обявяване нищожността на същите или алтернативно отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Инспекция по труда" Стара Загора не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора са 17 бр. Принудителни административни мерки от 09.11.2022г., обективирани в Протокол за извършена проверка ПР2235374/09.11.2022г. на Дирекция Инспекция по труда Стара Загора, относно тяхната нищожност, съобразно Определение 6968/26.06.2023г. по АД 5262/2023г. по описа на ВАС. Първоинстанционната жалба, в частта й относно незаконосъобразността на процесните принудителни административни мерки е приета за просрочена, с влязло в сила определение 292/09.05.2023г. по АД 209/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството с искане за обявяване на нищожност на принудителни административни мерки по т. 1- 17 от Протокол ПР2235374/09.11.2022г. дадени от главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда Стара Загора, както следват: на основание чл. 404, ал. 1, т. 4 от КТ, по т. 1 Спира Заповед 3 от 04.01.2022г., относно заплащането на командировки на шофьорите извършващи транспортни услуги в ЕС в размер на 35 евро на ден, съгласно приложение 3 към чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; на основание чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ, по т. 2 4 - работодателят да изплати на Б. Христов, 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата за страната за м. юни, август и септември 2022г., съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда; по т. 5- 10- работодателят след като е командировал Б. Христов, назначен като шофьор, товарен автомобил -12 и повече тона на международен рейс, за посочения във всяко от предписанията период, да осигури получаването на командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда, като му изплати съответната разлика в сумата за периода на командироване, съгласно чл. 228, ал.3 от КТ, във вр. с чл. 215, ал.1 от КТ и Приложение 3 към чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; на основание чл. 404, ал.1, т. 1 от КТ, по т. 11 14 - работодателят след като е командировал Б. Христов, назначен като шофьор, товарен автомобил -12 и повече тона на международен рейс, за посочения във всяко от предписанията период, да осигури получаването на командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда, съгласно чл. 215, ал.1 от КТ и Приложение 3 към чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; по т.15 работодателя да извършва командироване за срок, по дълъг от 30 календарни дни с писмено съгласие на работника или служителя, съгласно чл.121, ал.2 от КТ; по т.16 работодателя превежда трудовото възнаграждение на работниците и служителите по банков път, след като е налице писмено искане трудовото възнаграждение да се превежда на влог в посочена от работника/служителя банка, съгласно чл. 270, ал.3 от Кодекса на труда; по т.17 работодателя да документира инструктажите, проведени по реда на Наредба РД 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в Книга за инструктаж съгласно приложение 1, съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба РД 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В оспореното решение, Административен съд Стара Загора е обосновал извод, че процесното оспорване е насочено срещу принудителни административни мерки /ПАМ/, по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ, прилагането на които е от компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, съобразно извършената от тях преценка, за всеки конкретен случай, в условията на предоставената им от закона оперативна самостоятелност. Посочил е, че предмет на доказване, предвид разглеждане на оспорването, в частта на претендираната нищожност на процесните 17 бр. ПАМ, следва да са онези факти и обстоятелства, които могат да обосноват наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. Направил е разграничение на порочните административни актове, в зависимост от степента и качеството на порока, от който са засегнати, и е посочил кога акта е нищожен и кога унищожаем. Въз основа на правната теория и съдебната практика, ревизираният съд е приел, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради, което не пораждат правни последици. След извършената проверка първоинстанционният съд е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на обжалваните предписания, като е изложил доводи относно липсата на допуснати при постановяване на същите, такива тежки пороци които да ги квалифицират като нищожни. Съдът е приел, че процесните предписания са издадени от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да обуславят тяхната нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл.221, ал.1, изр.второ от АПК същите не следва да бъдат преповтаряни. Следва да се отхвърли като неоснователно направеното от касационния жалбоподател възражение за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, предвид недопускане на поисканата съдебно счетоводна експертиза. В процесния случай, правният спор касае единствено наличието на предпоставки за обявяване оспорените принудителни административни мерки за нищожни, предвид което извън предметният обхват на спора е изследването на въпросите по поисканата съдебно счетоводна експертиза и отхвърлянето на същата не съставлява процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд споделя извода на първоинстанционния съд, че всички оспорени предписания имат характер на принудителни административни мерки по смисъла на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда. Предвидените с тази норма ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. Компетентността за прилагане на принудителните административни мерки по отношение на работодателите принадлежи на контролните органи на инспекцията по труда, сред чиито правомощия е да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. С чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г., компетентността на контролен орган за прилагане на принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност, е предоставена на инспектора. Инспекторът има правомощията, установени в Кодекса на труда. На основание ал. 2 на чл. 21 правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация. Оспорените в първоинстанционното съдебно производство задължителни предписания са издадени от гл. инспектор, който е компетентните по материя, място и степен контролен орган по чл. 404 от КТ. Не са допуснати нарушения на административнопроцесуални правила, засягащи правото на защита на адресата или опорочаващи прилагането на материалния закон до степен на нищожност. Касационния жалбоподател претендира липсата на материалноправни предпоставки за постановяване на процесните ПАМ. В тази връзка следва да се посочи, че противоречието с материалноправни разпоредби може да породи невалидност на акта в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В процесния случай оспорените административни актове 17 на бр., имат характер на принудителна административна мярка, приложена за предотвратяване констатирани от контролните органите нарушения на трудовото законодателство. В процесния случай, предписанията по т. 2 т.10 са дадени на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ, тези от т. 11- т. 17 са с оглед разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, а мярката по т. 1 е наложена на основание чл. 404, ал.1, т. 4 от КТ. Съгласно нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Съгласно нормата на чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ контролните органи, дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.4 от КТ предоставя компетентност на контролните органи на инспекция по труда да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по назначаването и длъжностни лица Анализът на посочените разпоредби сочи, наличие на правомощия на контролните органи да издават принудителни административни мерки от вида на процесните. Последните се основават на относимите и приложими към фактите материалноправни разпоредби, предвид което не са нищожни. С оглед противоречивата практика, относно наличие на правомощие у контролните органи да прилагат принудителни мерки по чл. 404, ал.1, т.1 и т. 12 от КТ, касаещи вземания на работниците и служителите за работна заплата по прекратено трудово правоотношение, следва да се посочи, че настоящият касационен състав споделя виждането, че със Закон за изменение и допълнение КТ, обн. В ДВ бр.102/2017г. в сила от 22.12.2017г. се предоставя възможност на контролните органи на Инспекцията по труда да издават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, след прекратяване на трудовите правоотношения. Мотивите към законопроекта на Закон за изменение и допълнение КТ, обн. в ДВ бр.102/2017г. в сила от 22.12.2017г. и пленарните обсъждания между първо и второ гласуване на закона, дават основание да се направи извод, че приетата с този закон нова т. 12 на чл. 404, ал.1 от КТ има за цел да осигури една по- бърза и по- ефективна защита на работниците и служителите, претендиращи наличието на неполучени от своя работодател трудови възнаграждения и обезщетения, дори и в условията на едно вече прекратено трудово правоотношение. В действителност с приемането на тази разпоредба се стига до две различни процесуални възможности за защита, а именно чрез завеждане на иск по реда на ГПК пред гражданските съдилища, съгласно нормата на чл. 360 от КТ или чрез подаване на сигнал пред Инспекция по труда за наличие на неизпълнение от страна на работодателя да изплати претендирано от работника, като дължимо трудово възнаграждение. При предприемане на последно цитираната възможност, в правомощията на контролните органи е да извърши проверка и при преценка за наличие на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения да издаде съответното предписание на основание чл. 404, ал.1, т. 12 от КТ. Това законово предоставено на контролните органи властническо правомощие да се намесят, в иначе гражданското трудово правоотношение между работника/ служителя и неговия работодател не е безусловно. Последното е ограничено, с оглед възможността на работника или служителя да реализира своята защита и по реда на ГПК. В тази връзка е приетото допълнение на разпоредбата на чл. 404, ал.3 от КТ, съгласно което предписанията по т.1 и т. 12 от чл. 404 от КТ могат да бъдат дадени до предявяване на иск пред съда. След този момент спорът може да бъде решен само по исков път и даденото след него предписание би било нищожно, предвид липсата на компетентност на органът, след този момент да се намесва в решаването на отнесения пред съда спор. В настоящият случай, пред касационната инстанция се представят доказателства, че процесният работник е завел иск за неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни, за периоди и размери включващи, тези по процесните предписания, по който е образувано гр.д 1655/2023г. по описа на РС Стара Загора. В този смисъл следва да се вземе предвид, че оспорените предписания са дадени на 09.11.2022г., който момент предхожда момента на завеждане на исковото производство. Последното води на извод, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това. Като гаранция за недопускане изпълнението на такива предписания, които при липса на основания за отмяна или обявяване за нищожни биха влезли в сила и биха били в противоречие, с едно последващо решение, по предявения от работника иск, по реда на ГПК, служи разпоредбата на чл. 404, ал.4 от КТ, съгласно която, когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Последната разпоредба налага, в хипотези като настоящата, контролните органи при съблюдаване наличието на последващо изпълнение на влезли в сила предписания, да вземат предвид решението на съда по предявения иск за същите вземания и да се съобразят с него, при наличие на противоречие с предписанията дадени от тях. В подкрепа на правомощието на контролните органи да се намесват в решаването на трудовоправния спор до момента на предявяване на иск за същия спор по съдебен ред е и въведената с приемане на Закон за изменение и допълнение КТ, обн. В ДВ бр.102/2017г. в сила от 22.12.2017г., нова разпоредба на чл. 417, ал.1, т. 8 от ГПК, даваща възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на влязло в сила задължително предписание на орган на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения. Мотивите към законопроекта на Закон за изменение и допълнение КТ, обн. В ДВ бр.102/2017г. в сила от 22.12.2017г. и пленарните обсъждания на същия, красноречиво сочат на наличие на законодателна воля, органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да разполагат с правомощия да издават задължителни предписания по реда на чл. 404, ал.1, т. 1 и т. 12 от КТ и в случаите на едно прекратено трудово правоотношение, с оглед дисциплиниране на некоректни работодатели, неизплащащи на работниците си договореното с трудовия договор трудово възнаграждение. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за обявяване процесните ПАМ за нищожни, а изложените в касационната жалба доводи относно правилното прилагане на материалния закон касаят евентуалната незаконосъобразност на същите, която не е била предмет на съдебен контрол поради пропускане на преклузивния 14 дневен срок за обжалване. Като е отхвърлил подадената жалба с искане за прогласяване на нищожност като неоснователна Административен съд Стара Загора е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изходът на спора, ответната страна има право на разноски, но доколкото такива не са предявени, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение