Решение № 4566 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2009 г.
ВАСIII отделение08.04.2010 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Масена Мателе Моке, гражданин на Конго, против решение № 452/30.09.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 4566 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Масена Мателе Моке, гражданин на Конго, против решение № 452/30.09.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не изразява становище по подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 452/30.09.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на Масена Мателе Моке е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като председателят на ДАБ е обсъдил всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е приел, че жалбоподателят е гражданин на Конго, пребивавал след напускането на страната си във Великобритания и Португалия; легално влязъл в Република България през 2000 г., по покана на футболен клуб "ЦСКА" с договор за 2.5 години; до м. декември 2008 г. имал официално разрешено право на пребиваване в Р България; през есента на 2008 г. подписал договор с футболен клуб "Черно море" - Варна, след чието едностранно прекратяване и изтичането на срока на разрешеното му пребиваване, през м. февруари 2009 г. бил задържан, като нелегално пребиваващ чужденец и едва след това подал молба за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ - на 29.04.2009 г. Като повод за напускане на Конго през 1994 г. заедно с майка си и брат си, чужденецът сочи, че баща му бил влиятелен чл. на опозиционната партия IDPS, който след смяната на политическия режим осъществена през посочената година бил отвлечен и убит. В тази връзка обосновано административният орган, въз основа служебната информация от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" е приел, че с посочената абревиатура Масена Мателе Моке визира партията "Съюз за демокрация и социален прогрес", считана от властите в Конго за доминирана от етноса Луба Каси, а оттам и за етническа. Съобразено е, че липсват официални данни през 1994 г. да е извършена смяна на властническия режим в Конго, както и за опозиционната дейност на посочената партия и известността на бащата на Масена Мателе Моке, като неин влиятелен член, а също и че на въпрос относно етническата му принадлежност, жалбоподателят не може да я определи; като причина за получаване на статут чужденецът сочи, че срока на картата му за престой в страната не е продължен, а желае да остане в България; отпътувал е от Португалия с национален паспорт, издаден от посолството на Конго, което сочи, че се ползва от протекцията на държавата си по произход по повод уреждане на документите му за самоличност, а оттам и че не е обект на преследване в нея. Със становище от 21.07.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Масена Мателе Моке да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето дадени при проведените с него интервюта, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изтъкнато е, че предвид момента на легалното му влизане в България, продължаването на контактите му с националните власти на Конго във връзка с издадения му след напускането на страната национален паспорт, ведно с данните по приложената в преписката справка вх. № 2024/08.07.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, изцяло подкрепят изводите, че не са налице условията за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 от същия закон. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на Масена Мателе Моке за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, както и относно обстоятелството, че такъв е предоставен на близките му във Великобритания, поради обстоятелства, идентични с изтъкнатите от него в подкрепа на искането за предоставяне на закрила. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ /в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ бр. 52/2007 г./, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените предпоставки не е установена по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон и жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение