Решение № 10009 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2020 г.

Решение № 10009 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на И. Н. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез пълномощника адв. В. Бучкова, срещу решение по т. 13. 3. от протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) от дата 28.01.2020 г., с което СК на ВСС след проведено гласуване и получен резултат: 1 глас "за" и 9 гласа "против" по предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за назначаване на жалбоподателя на длъжност "съдия" в Апелативен съд- Варна, е взела решение, с което не назначава И. Н. на длъжност "съдия" в Апелативен съд-Варна. В жалбата се изложени твърдения и доводи за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 177, ал. 2 от АПК, неспазване на изискването за форма на акта- липса на мотиви и материална незаконосъобразност. Иска се отмяна на оспореното решение и изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмен отговор и писмени бележки по делото, чрез процесуален представител Д., оспорва основателността на подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Върховният административен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по приложените към настоящото производство дела, с решение по т. 7 от Протокол № 3/21.01.2016 г., Висшият съдебен съвет е обявил конкурс за първоначално назначаване и заемане на 4 свободни длъжности за "съдия" в апелативните съдилища, измежду които и 1 бройка за длъжността "съдия" в Апелативен съд- Варна. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 8 от 29.01.2016 г. и съответно във вестник "Новинар" на същата дата. На осн. чл. 181, ал. 2 от ЗСВ и в относимата законова редакция преди изменението на ЗСВ, с ДВ, бр. 62 от 2016 г., жалбоподателят И. Н. е заявил своето намерение и е участвал в проведения конкурс за първоначално назначаване за длъжността "съдия" в апелативните съдилища, които се заемат след конкурс, а именно: в Апелативен съд- Варна - наказателна колегия, Апелативен съд- Бургас - наказателна колегия и Апелативен съд- Пловдив - наказателна колегия. След проверка на представените към заявлението писмени документи и в съответствие с чл. 182, ал. 1 от ЗСВ, лицето е било допуснато до участие в обявения конкурс, който е проведен съобразно процедурата по чл. 184 от ЗСВ. От приложените към настоящото дело адм. д. № 8212/2016 г., адм. д. № 8635/2018 г. и адм. д. № 3199/2019 г., всичките по описа нa шесто отделение на ВАС, е видно, че на 02.04.2016 г., определената на осн. чл. 183, ал. 1 ЗСВ от Висшия съдебен съвет конкурсна комисия, е провела писмен изпит с кандидатите. Съгласно изготвения от конкурсната комисия протокол, от участвалите в него 43 кандидати, само шестима са получили оценка над 4. 50 и са допуснати до устен изпит, измежду които и жалбоподателят, който е получил оценка на писмената работа - 4. 63. Оценката от устния изпит на лицето е 3. 50. Така с общ резултат 8. 13 (обозначен като "бал" в протокола за класиране на кандидатите в конкурса) И. Н. е класиран на пето място от шестимата кандидати. С решение по т. 4. от Протокол № 10/28.06.2016 г., СК на ВСС е прекратила обявения с решение на ВСС по Протокол № 3/21.01.2016 г. конкурс за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в апелативните съдилища - наказателна колегия, поради липса на класирани кандидати. С Решение № 262/09.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8212/2016 г., Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решението по т. 4. от Протокол № 10/28.06.2016 г. на СК на ВСС за прекратяване на обявения с решение на ВСС по Протокол № 3/21.01.2016 г. конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд - наказателна колегия, както следва: Апелативен съд- Бургас - 1 свободна длъжност; Апелативен съд- Варна - 1 свободна длъжност и Апелативен съд- Пловдив - 2 свободни длъжности, поради липса на класирани кандидати и преписката е изпратена на СК на ВСС за осъществяване на действията по конкурса, с оглед постановяване на съответния административен акт за всеки един от кандидатите. След като преписката е била върната на административния орган, в случая Съдийска колегия на Висш съдебен съвет (изм. на чл. 30, ал. 5 от ЗСВ с ДВ, бр. 62/2016 г.), към нея са приобщени извлечение от Протокол № 4 от заседание на КАК при СК на ВСС, проведено на 05.02.2018 г. и решение за извършване на класиране на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване за заемане на длъжността "съдия" в апелативните съдилища - наказателна колегия. В Становище на Комисията по професионална етика (КПЕ) към СК на ВСС е прието, че И. Н. притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността "съдия" в Апелативен съд - наказателна колегия. Видно от приетото за прилагане към делото адм. д. № 8635/2018 г. по описа на ВАС, на заседание на КАК към СК на ВСС, проведено на 14.05.2018 г., е взето решение да се внесе за разглеждане в СК на ВСС предложение за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в апелативните съдилища - наказателна колегия. След проведено обсъждане на внесеното предложение на заседанието на СК на ВСС от дата 22.05.2018 г., с решение по т. 4. от Протокол № 16, предложението за довършване на конкурсната процедура във връзка с влязлото в сила Решение № 262/09.01.2018 г. по адм. д. № 8212/2016 г. на ВАС е отложено, като е разпоредено преписката да бъде окомплектована с допълнителни материали по конкурсната процедура. Според съдържанието на пълния стенографски протокол от заседанието на СК на ВСС, проведено на 05.06.2018 г., кадровият орган е разгледал точката относно изпълнението на указанията, дадени в Решение на Върховния административен съд по адм. д. № 8212/2016 година. Проведено е ново явно гласуване по направеното предложение И. Н. да бъде назначен на длъжност "съдия" в наказателна колегия на Апелативен съд- Варна, съответно Апелативен съд- Бургас и Апелативен съд- Пловдив. При явното гласуване двама от членовете на СК на ВСС са гласували "за", а девет "против". След така получения резултат от гласуването, административният орган е взел решение да не назначава И. Н. на длъжност "съдия" в наказателна колегия на Апелативен съд- Варна, съответно Апелативен съд- Бургас и Апелативен съд- Пловдив, поради липса на необходимите професионални качества. Така цитираното решение на СК на ВСС е било обжалвано пред Върховен административен съд. С Решение № 15600/13.12.2018 г., постановено по адм. д. № 8635/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение, съдът е отменил решение по т. 2. 5., т. 2.5.1., 2.5.2. от Протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., с което на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ, И. Н. не е назначен на длъжност "съдия", както следва: в Апелативен съд - Варна - наказателна колегия, Апелативен съд - Бургас - наказателна колегия и Апелативен съд - Пловдив - наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества, и е изпратил делото като преписка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за разрешаване на въпроса по същество. С решение по т. 4. 3. по Протокол № 4 от заседание на СК на ВСС, проведено на 05.02.2019 г., след гласуване със 7 гласа "за" и 4 гласа "против", е оставено без разглеждане предложението на КАК за назначаване на И. Н. на длъжност "съдия" в Апелативен съд- Варна, предвид взетото решение от СК на ВСС по т. 4. 3. от Протокол № 3 от 29.01.2019 година. По делото е прието Допълнение към становище, изх. № ИП - 0083/31.01.2019 г. на административния ръководител - председател на Апелативен съд- Варна, във връзка с проект на решения относно влезли в сила решения на ВАС по обявения конкурс за първоначално назначаване в Апелативен съд - наказателна колегия по Протокол № 41 от 16.07.2015 година. В становището се посочват факти относно професионалната дейност на жалбоподателя за времето от 2011 г. до 2013 година. Административният ръководител не се е ангажирал с конкретна оценка на професионалните качества на кандидата, тъй като е счел, че това е в правомощията и дискреционната власт на СК на ВСС. Становището е прието за сведение в заседание на КАК към СК на ВСС, проведено на 29.01.2019 година. По настоящото дело са приобщени като доказателства извлечение от Протокол № 11 от заседание на ВСС, проведено на 15.03.2012 г., с което по т. 1.36.21. на осн. чл. 160 ЗСВ, жалбоподателят не е назначен на длъжността "прокурор", както и извлечение от Протокол № 9 от заседание на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС от 05.03.2012 година. Във връзка с последното доказателство се установява, че комисията е констатирала, че Н. не притежава необходимите нравствени качества за заемане на длъжността "прокурор" в РП, за която кандидатства. Приложено е писмо с peг. № 6791/29.02.2012 г. от директора на ОДМВР - Плевен, заедно със служебна характеристика, peг. № 6787/29.02.2012 г. От съдържанието й е видно, че лицето, което от 2007 г. е назначено на длъжност "дознател" в РУ - Плевен, изпълнява служебните си задължения, лоялен е към държавната служба и МВР, умее да работи в екип, през периода 2010-2011 г., наказван е дисциплинарно три пъти и награждаван два пъти. Идентична относно личностните качества на кандидата информация се съдържа и в писмото от директора на ОДМВР - Плевен, заведено в деловодството на ВСС с вх. № 96-04-062/29.02.2012 година. Видно от Пълен стенографски протокол № 3 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 29.01.2019 г., т. 4 от предложения дневен ред е формулирана по следния начин: проект на решение относно влезли в сила решения на Върховния административен съд по конкурса за първоначално назначаване в апелативен съд - наказателна колегия, обявен с решение на ВСС по Протокол № 41/16.07.2015 година. Решението по т. 4. 3. е подложено на гласуване именно в изпълнение на цитираното по-горе Решение № 15600/13.12.2018 г., постановено по адм. д. № 8635/2018 г. по описа на ВАС, шесто отделение. След проведено гласуване и получен резултат 5 гласа "за" и 6 гласа "против", Съдийската колегия на Висш съдебен съвет не е взела решение по предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за назначаване на лицето на длъжност "съдия" в Апелативен съд- Варна. По подадена от И. Н. жалба, с Решение № 7822 от 23.05.2019 г. по адм. д. № 3199/2019 г. на ВАС, съдът е отменил решение по т. 4. 3. от Протокол № 3 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 29.01.2019 г., с което Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, след проведено гласуване и получен резултат: 5 гласа "за" и 6 гласа "против", не взема решение по предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за назначаване на И. Н. на длъжност "съдия" в Апелативен съд- Варна и е изпратил делото като преписка на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, която да се произнесе по същество по направеното предложение от Комисията за атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС за назначаването на И. Н. на длъжност "съдия" в Апелативен съд- Варна, в съответствие с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Видно от мотивите на постановения акт, съдът е приел, че оспореното решение на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет е незаконосъобразно, защото не е извършена дължимата проверка дали класираният кандидат за заемане на длъжността съдия в Апелативен съд- Варна, отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ, в съответствие с преценка на документите по преписката, съответно становището на Комисията по професионална етика към СК на ВСС, както и няма формирани конкретни мотиви, които да сочат на безпротиворечив извод, че на лицето следва да бъде отказано, по смисъла на чл. 186а, ал. 6 ЗСВ, да бъде назначено на съответната длъжност. Съдът е приел, че кадровият орган е длъжен да съобрази и да обсъди становището на Комисията по професионална етика към съответната колегия, като в процесния случай такова обсъждане за нравствените качества на И. Н. е липсвало и няма изразени становища дали лицето ги притежава, респ. няма изискано становище на Етичната комисия за неговите етични качества. Видно от съдържанието на пълния стенографски протокол от заседанието на СК на ВСС, проведено на 28.01.2020 г., кадровият орган е разгледал точката относно изпълнението на указанията, дадени в Решение № 7822 от 23.05.2019 г. по адм. д. № 3199/2019 г. на Върховния административен съд. Проведено е ново явно гласуване по направеното предложение И. Н. да бъде назначен на длъжност "съдия" в наказателна колегия на Апелативен съд- Варна. При явното гласуване, един от членовете на СК на ВСС е гласувал "за", а девет "против". След така получения резултат от гласуването административният орган е взел решение да не назначава И. Н. на длъжност "съдия" в наказателна колегия на Апелативен съд- Варна. Това решение на СК на ВСС е било обжалвано пред Върховен административен съд и по жалбата е образувано настоящото дело. Видно от представения по делото Протокол № 1 от проведено на 16.01.2020 г. заседание на Комисията по професионална етика към СК на ВСС по т. 4.3.1. от протокола, комисията, на основание чл. 37, ал. 9 от ЗСВ, е приела становище за притежаваните от И. Н. нравствени качества по повод горепосочения конкурс за назначаване, а именно, че И. Н. притежава необходимите нравствени качества за назначаване на длъжността "съдия" в наказателна колегия на Апелативен съд- Варна. С обжалваното решение се отказва назначаването на кандидата по смисъла на чл. 186а, ал. 6 ЗСВ, в относимата редакция на закона, т. е. формира се решение за отхвърляне на направеното предложение на КАК към СК на ВСС, на основание чл. 160 и чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, във връзка с § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, И. Н. да бъде назначен на длъжност "съдия" в Апелативен съд - Варна. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗСВ (ред. ДВ, бр. 28 от 2016 г.), решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 - 4 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа - за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа - за прокурорската колегия, а останалите решения - с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17 от ЗСВ. Гласуването винаги е явно. В случая СК на ВСС, на основание чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ, е упражнила правомощието си, което има по отношение на И. Н., а именно- да го назначи на длъжността "съдия" в Апелативен съд - Варна - наказателна колегия. При разглеждане на направеното предложение в заседание на СК на ВСС на 28.01.2020 г. обаче, колективният орган не е приел решение "за" назначаването на кандидата. Разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ЗСВ предвижда необходимото мнозинство не по-малко от осем гласа за съдийската колегия само при вземане на решение за назначаване по смисъла на чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, но не и при неназначаване, т. е. при формиране на отрицателен вот по направеното предложение. В случая конкурсът е започнал с решение по Протокол № 3 от заседанието на ВСС, проведено на 21.01.2016 г., обн. ДВ, бр. 8/29.01.2016 г. Съгласно § 209 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), започналите до влизането в сила на този закон конкурси за младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. От посочения текст следва, че конкурсът за длъжността "съдия" в апелативен съд - наказателна колегия трябва да бъде приключен съгласно текстовете на ЗСВ, които са действали преди изменението на закона с ДВ, бр. 62/2016 г. Според чл. 186а, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ в относимата редакция, класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат, конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити. Комисията по професионална етика към съответната колегия предоставя на съответната колегия на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат. Съгласно чл. 186а, ал. 3 от ЗСВ, Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС е оправомощена, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2, да внесе в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт. В 7-дневен срок от внасяне на предложението по изречение първо, кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ. При приемане на решение по чл. 186а, ал. 4 от ЗСВ, Съдийската колегия е задължена да провери дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката, съответната колегия на Висшия съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията по професионална етика към съответната колегия, в случая към СК на ВСС. При извършената проверка относно законосъобразността на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, предвидени в чл. 146 АПК, съдът намира, че оспореното решение на СК на ВСС е прието от компетентен орган и в рамките на неговата оперативна самостоятелност, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона, а именно - нормалното функциониране на органите на съдебната власт чрез кадрово осигуряване, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на необходимия кворум и мнозинство, при явно гласуване, в съответствие с чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, и е мотивирано съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Не се споделят изложените в жалбата твърдения, че оспореното решение е постановено в нарушение на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на мотиви, както и че е постановено в нарушение на материалния закон. В неизгубилата значението си, въпреки постановяването й при действието на отменения ЗСВ, т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. дело № 1/2006 г. на Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, е прието че Висшият съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност при назначаването на магистрати, административни ръководители и младши магистрати. От приложения по делото Пълен стенографски протокол № 2 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено 28.01.2020 г., се установява, че при проведените в хода на заседанието дебати са изложени конкретни съображения относно професионалните и нравствени качества на жалбоподателя. Изказани са две ясни, конкретни и подробни становища в подкрепа на неназначението на И. Н., като липсват становища за неговото назначаване. В едното, при което са извършени анализ и преценка спрямо професионалния опит и качества на тримата кандидати, е посочено, че получените ниски оценки от проведения устен изпит от конкурсната процедура обосновават извод за недостатъчно добрата теоретична подготовка на кандидатите и липсата на необходимите професионални качества за заемане на длъжността, за която кандидатстват. В другото са релевирани доводи досежно наложените на И. Н. три броя дисциплинарни наказания "писмено предупреждение" и "порицание" през периода 2010-2011 г. в процеса на работата му като разследващ полицай в РУ в отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР-Плевен. Наред с изложените в заседанието доводи, следва да бъдат съобразени и мотивите към Пълен стенографски протокол № 3 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 29.01.2019 г., мотивите към Пълен стенографски протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05.06.2018 г., тези към Пълен стенографски протокол № 16 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.05.2018 г. и Пълен стенографски протокол № 10 от 28.06.2016 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, тъй като се отнасят до едно и също неприключило и до сега по отношение на И. Н. и други кандидати административно производство, предвид отменителните решения на Върховния административен съд. При приемане на процесното решение на СК на ВСС са взети предвид и становище с изх. № ИП - 0078/28.01.2019 г. и допълнение към становището, изх. № ИП - 0083/31.01.2019 г. на административния ръководител - председател на Апелативен съд- Варна. С последното е поставен акцент на релевантния факт, че на заседание на комисията "ПЕПК" на ВСС по Протокол 09/05.03.2012 г. е взето решение, на основание чл. 39а, ал. 1 от ЗСВ, с което е прието, че И. Н., участващ в конкурс за първоначално назначаване за заемане на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура, не притежава необходимите нравствени качества, за да заеме длъжността, за която кандидатства, както и на представената по преписката служебна характеристика на жалбоподателя. Детайлно са разгледани и приобщените към делото извлечение от Протокол № 11 от заседание на ВСС, проведено на 15.03.2012 г., с който по т. 1.36.21., на осн. чл. 160 ЗСВ, жалбоподателят не е назначен на длъжността "прокурор", както и извлечение от протокол № 9 от заседание на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС от 05.03.2012 година. Отчитайки всички горепосочени писмени доказателства, органът е формирал и изразил мотиви за отказа, включващи изказаните съображения на членовете на СК на ВСС, както и всички асоциирани към преписката документи. В своята съвкупност, същите позволяват да бъде идентифицирана ясно и недвусмислено изразената воля на органа относно упражненото публично субективно право. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България и трайната практика на ВАС в случаите, когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения също се приемат за мотиви на самия акт. В своите преценки кадровият орган на съдебната власт е изразил ясно своето отношение за установената липса на необходимите професионални и нравствени качества. Предвид това, Съдийската колегия на ВСС е изпълнила задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК и е постановила оспорения в настоящото производство акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Решение № 7822/23.05.2019 г. по адм. д. № 3199/2019 г. на ВАС. С оглед посочените обстоятелства, в конкретния случай не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на чл. 177, ал. 2 от АПК. Преценката на СК на ВСС дали кандидата отговоря на изискването по чл. 162, т. 3 от ЗСВ да притежава необходимите професионални и нравствени качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е в неговата дискреция, а не на помощната Комисия по професионална етика, чието становище има единствено спомагателен характер. Комисиите са помощни органи на ВСС и преценката им по отношение качествата на кандидатите за назначаване в съдебната система нямат обвързваща сила. При извършването на тази преценка, което следва да стане при обсъждане и гласуване на кандидатурата, ВСС действа в условията на оперативна самостоятелност. В Закона за съдебната власт липсват разпоредби, ограничаващи СК на ВСС да се съобразява само и единствено с оценките и предложенията на своите помощни органи. Актовете на съответните комисии на ВСС са актове на помощни органи, част от процедурата по провеждане на избора и служат за основа на същия, но решаващият орган е само и единствено съветът/неговата колегия. Проверката за наличие на всички изискуеми условия е на съответната колегия, а преценката дали кандидатът притежава необходимите професионални и нравствени качества органът извършва, упражнявайки правомощията си по чл. 186а, ал. 4-6 от ЗСВ, след като е събрал всички релевантни доказателства. Тези нормативно установени изисквания за спазени в конкретния случай. Както е отбелязано в правната доктрина "оперативната самостоятелност е възможност за избор между няколко (най-малко две) решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно". /"Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност", Сборник "Актуални трудове", изд. Сиела 2017 г., проф. К. Л./. Целесъобразността, за разлика от законосъобразността, подлежи на степенуване, което попада в обхвата на преценката на компетентния орган. Само той може да вземе решение дали и как да действа. Съдебен контрол върху тази преценка е недопустим. Не могат да бъдат споделени и обективираните в жалбата немотивирани твърдения и доводи относно направения самоотвод от проведеното заседание на съдия А. Дишева, който според жалбоподателя буди съмнение относно законосъобразността на отказа за назначаване. В представения пълен стенографски протокол, направеният самоотвод е подробно мотивиран от страна на съдия Дишева, като с оглед изложените мотиви следва да бъде прието, че такива съмнения биха възникнали единствено при хипотезата на непредприемане на действия по отвод, както правилно е обосновала и съдия Дишева. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на И. Н. срещу решение по т. 13. 3. от Протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от дата 28.01.2020 г. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на процесуалния представител на СК на ВСС следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,