Решение № 1771 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2016 г.

Решение № 1771 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6102/2016 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 31 от 18.04.2016 г., постановено по адм. д. № 33/2016 г. Административен съд - Ш. е отменил по жалба на С. Т. А. от с. Х., заповед № ЧР-2 7/01.02.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП), с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността "директор" на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ш., считано от 01.02.2016 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Агенция социално подпомагане с оплакване за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е тълкувал правилно нормата на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като е изложил мотиви, че следва освен факта на осъждане за престъпление от общ характер, да е налице и налагане на наказание лишаване от свобода по отношение на държавния служител. Моли съдебният акт да бъде отменен и да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство по делото. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Стоилов, който поддържа касационната жалба. Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява, изпраща писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Видно от приложеното по делото Споразумение по НОХД № 1665/2015 г., на А. е наложено наказание пробация за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което правилно съдът е посочил, че не е налице кумулативно изискуемата предпоставка за прилагане на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а именно налагане на наказание лишаване от свобода. Административен съд - Ш. е достигнал до правилни крайни изводи, като е отменил оспорения административен акт. Върховният административен съд, пето отделение, обсъди правилността на оспореното решение, прецени събраните по делото доказателства и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства и изградил безпристрастни и законосъобразни правни изводи. По делото е установено, че органът по назначаването е мотивирал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. А. от правна страна с разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а от фактическа страна - държавният служител е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно по делото е, че А. е изпълнявала длъжността, посочена в обжалваната заповед на изпълнителния директор на АСП - С.-град, преди прекратяването на служебното й правоотношение със заповед № ЧР-2-9/19.02.2015 г. на същия. Тази заповед е била отменена с влязло на 19.01.2016 г. в сила, решение на Административен съд - Ш. На 25.01.2016 г. А. е подала Заявление вх. № 94СС-19/25.01.2016 г. до изпълнителния директор на АСП, че след отмяната от съда на неговата заповед № ЧР-2-9/19.02.2015 г., тя ще заеме изпълняваната от нея длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение, считано от 01.02.2016 г. На 29.01.2016 г. С. А. е подала декларация, че в периода от прекратяването на служебното й правоотношение със заповед № ЧР-2-9/19.02.2015 г. до възстановяването й с влязло в сила решение № 581/19.01.2016 г. на ВАС не са настъпили основания за недопустимост по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. На 02.02.2016 г. касаторката се е явила на работа, което се установява от приложения по делото протокол, подписан от свидетели - длъжностни лица от Регионална дирекция за социално подпомагане - Ш. На същата дата, на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, й е връчена, заповед № ЧР-2 7/01.02.2016 г. на изпълнителния директор на АСП, с която е прекратил служебното й правоотношение. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Решението на Административен съд - Ш. е правилно като краен резултат, макар и по други, различни от изложените в мотивите му правни съображения. Тълкувайки нормата на чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСЛ разпореждаща, че служебното правоотношение се прекратява, когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, се стига до извод, че за да е налице посочената хипотеза по отношение на държавния служител следва да има влязла в сила присъда, с която на лицето е наложено именно наказанието лишаване от свобода, за извършено от него умишлено престъпление от общ характер. За да е налице обстоятелството, визирано в чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, а не алтернативно. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, регламентираща условията за назначаване на държавни служители - за държавен служител може да бъде назначено лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Видно от посочените разпоредби, факта на осъждането с наказание лишаване от свобода е релевантен, както за допустимостта при сключване на служебно правоотношение, така и за прекратяването му. Неоснователно е възражението на касатора, че за извършеното от А. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е предвидено наказанието лишаване от свобода, поради което не е от значение, че впоследствие е сключено споразумение, в резултат на което наказанието е заменено с пробация. В част Пета на НПК са предвидени особени производства, които се провеждат, при наличие на специални условия, с оглед процесуалното поведение на подведеното под наказателна отговорност лице и кумулативното наличие на други предпоставки. В чл. 381, ал. 2 от НПК са предвидени случаите, в които не се допуска решаване на делото със споразумение, а в ал. 4 на същата норма е посочен начина за определяне на наказанието при допуснато такова производство. Независимо от инициатора за изготвянето на споразумение (прокурор или защитник), съдът се произнася по неговата законосъобразност и налице ли са предпоставките за сключването му, като съдебният акт, с който се произнася е определение, което е окончателно. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В настоящия случай по делото е приложено определение от 17.12.2015 г. по наказателно дело № 1665/2015 г. на Шуменски районен съд, с което е одобрено споразумението между страните по посоченото дело, като на подсъдимата е наложено наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС. О. изложеното следва, че ответницата по касация не е осъдена да изтърпи наказанието лишаване от свобода за извършеното от нея деяние по чл. 343б от НК, поради което не са изпълнение предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С оглед горното правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на посоченото в нея фактическо и правно основание. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Неявяването на служителя в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение, води до последиците на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - прекратяване на служебното правоотношение. От анализа на посочените разпоредби, се установява, че законът въвежда презумпция, че незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, когато впоследствие бъде отменена, не го прекъсва. То продължава да съществува във вида, в който е било преди издаване на заповедта, поради което за да продължи, е достатъчно и необходимо служителят да заеме длъжността в 14-дневен срок от влизане в сила на решението за отмяна на прекратяването на служебното правоотношение. Изводът се подкрепя и от текста на чл. 118, ал. 1 от ЗДСл. Подаването на писмена молба-уведомление за намерение за явяване, не е задължително действие. Възможно е възстановяването да стане без такава предварителна молба, но в никакъв случай - без самото явяване на служителя за заемане на длъжността. Законът му е предоставил правото да прецени, дали отмяната на прекратяване на служебното му правоотношение, е достатъчна за него цел и постигането й го удовлетворява (със съответните последици), или той желае действително да заеме длъжността, от която е бил незаконно уволнен (съкратен). Тази преценка за законосъобразност обаче трябва да се направи в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В случая обжалваната заповед № ЧР-2 7/01.02.2016 г. на изпълнителния директор е издадена преждевременно, преди да е изтекъл срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл на А., преди тя да се е явила в Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Ш. за заемане на длъжността и съответно - преди да е възстановена тя на заеманата преди прекратяването на служебното й правоотношение длъжност. Въпреки подаването на заявление вх. № 94СС - 19/25.01.216 г., е възможно тя да не се яви до 02.02.2016 г., когато за нея изтича срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. В случая, А. е заявила, че ще се яви на 01.02.2016 г., но реално се е явила на работа на 02.02.2016 г., в последния ден на срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Ако служителят не се яви, изпълнителният директор на АСП би следвало да издаде заповед за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Издавайки акта си по чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл преди изтичането на срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, изпълнителният директор е издал един незаконосъобразен акт, тъй като към 01.02.2016 г. не е имало категорични данни какъв точно е статусът на А.: явила се да заеме длъжността и съответно - възстановен държавен служител или неявил се в срок такъв, за който следва да се издаде заповед по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Обжалваната заповед № ЧР-2 7/01.02.2016 г. на изпълнителния директор е незаконосъобразна и на друго основание - поради неизпълнение на влязло в сила решение на Административен съд - Ш., отменящо като незаконосъобразна заповед № ЧР-2-9/19.02.2015 г. на изпълнителния директор на АСП. На основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съдебното решение, с което се отменя оспорен административен акт, има действие по отношение на всички, вкл. и по отношение на издателя на незаконосъобразния акт. Ако след отмяната на заповедта, А. се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, органът по назначаването е длъжен да я възстанови на заеманата преди прекратяването на служебното й правоотношение длъжност. Неизпълнението на това му задължение, произтичащо от влязлото в сила съдебно решение, води до основание за налагане на административно наказание глоба от 200 до 2000 лева за длъжностното лице на основание чл. 304 от АПК. Нещо повече - чл. 177, ал. 2 от АПК постановява, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд - Ш. се явява правилно като краен резултат, въпреки че е изложил други съображения относно издаването на заповедта преди срока по чл. 122, ал. 1 от АПК, и като такова следва да се остави в сила. Касационният довод за необоснованост на обжалваното съдебно решение е неоснователен. Фактическите изводи на Административен съд - Ш. относно постигнатото споразумение и налагането на наказания, различни от лишаване от свобода на жалбоподателката, не противоречи на събраните по делото доказателства и обосновано е посочено, че не са налице фактическите основания за издаване на заповед по чл. 103, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като липсва осъждане на лишаване от свобода. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на оспореното решение, същото е правилно, обосновано съобразно доказателствата по делото, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. При този изход на спора и заявената претенция на ответницата по касация за присъждане на разноски, Агенция социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати направените от С. А. разноски, които видно от представената в настоящото производство фактура № 420/23.12.2016 г. са в размер на 780 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,