Решение № 13621 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2012 г.

Решение № 13621 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Троянфарма" ООД, гр. Троян против решение № 30/14.03.2012 г. по адм. дело № 12/2012 г. на Административен съд - Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Видин не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 30/14.03.2012 г. по адм. дело № 12/2012 г. Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на "Троянфарма" ООД, гр. Троян срещу заповед № РД-09-599/15.11.2011 г. на директора на РЗОК - Видин, с която на основание чл. 35, ал. 1, т. 4, б. "а" от договор № РД-29-05-0282 от 1.06.2009 г. е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 220,00 лева за установено нарушение на чл. 13, ал. 8 от договора и на основание чл. 35, ал. 1, т. 4, б. "а" от договор № РД-29-05-0360 от 23.06.2011 г. е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 90,00 лева за установено нарушение по чл. 13, ал. 6 от договора, като общата сума на финансова неустойка възлиза на 270 лева и е постановено възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 57,95 лева за първото нарушение и 9,76 лева за второто нарушение. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че при извършени проверки на дейността на жалбоподателя контролните органи на НЗОК за констатирали отпуснати в по-голямо количество лекарствени продукти, предписани на ЗЗОЛ по утвърдена схема, съставляващи нарушения по смисъла на чл. 13, ал. 8 от договор № РД- 29-05-0285 от 1.06.2009 г. и чл. 13, ал. 6 от договор № РД-29-05-0360 от 23.06.2011 г. Размерът на недължимо получените суми, чието възстановяване е постановено е съобразен с превишенията. Законосъобразно съдът е приел, че изготвянето на два констативни протокола не е нарушение на административнопроизводствените правила и доколкото задълженото лице е уведомено за всички действия на контролните органи не е ограничено правото му на защита. Констатациите за периода на действие на индивидуалния договор от 2009 г., за които административният орган е наложил санкция са установени и съответно санкционирани съгласно чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от индивидуален договор от 2011 г. след изчерпване на разпоредената в него процедура. По този начин е реализиран утвърденият от страните процедурен ред за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в хипотезите на нарушения на постигнатите договорености по отпускане на лекарствени продукти на задължително здравноосигурени лица, заплащани напълно или частично от НЗОК. Отчитайки допуснатата очевидна фактическа грешка, първоинстанционният съд законосъобразно е потвърдил оспорената заповед, обсъждайки всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Заявените бланкетно нарушения на съдопроизводствени правила са неналични. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,