Решение № 2840 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12929/2020 г.

Решение № 2840 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12929/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Тодорова, чрез процесуален представител, срещу решение № 4143/23.07.2020 г. постановено по адм. дело № 12127/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като недопустимо, евентуално незаконосъобразно-постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В касационната жалба е направено искане от касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Понятието "чисто лични или домашни занимания", по смисъла на чл. 2, § 2, б. "в" от Регламент 2016/679, следва ли да се тълкува като включващо хипотеза като разглежданата в главното производство, при която физически лица са поставили камери в собствения си имот, чиято цел е защита на собствеността, здравето и живота им, като камерите са насочени към вътрешните граници на имота и входната му врата, която граничи с улица, и не покриват обществени места?

(а) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че трети лица, обитаващи съседен имот твърдят, че имат право на преминаване върху охранявания с камери частен имот и ежедневно са преминавали през него, за да достигнат до собствения си имот? Такова право на преминаване превръща ли частта от охранявания с камери имот, използвана за самото преминаване, от " частен имот " в " обществено място "?

(б) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че третите лица са изразили несъгласие да бъдат заснемани с камери?

(в) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че едната от камерите е насочена към част от охранявания имот, която свършва с врата към съседния имот, представляваща, освен входна врата и граница между двата имота?

(г) От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че третите лица могат да използват алтернативен път за достъп до собствения си имот, при който не преминават през частната собственост, охранявана с камери?

1. Ако отговорът на първия въпрос е положителен и хипотеза като разглежданата попада в изключенията по чл. 2, § 2, б. "в" от Регламент 2016/679, разпоредбата на член 58, § 1, буква "е" от Регламент 2016/679, следва ли да се тълкува като допускаща въпреки това надзорният орган на държавата членка да настоява да получи достъп до всички помещения на жалбоподателите в главното производство, намиращи се в обитаваното от тях жилище, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни?

1. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, разпоредбата на член 58, § 1, буква "е" от Регламент 2016/679, във връзка със съображение (129), (4) и (141) от Преамбюла на Регламента, следва ли да се тълкуват като изискващи надзорният орган на държавата членка да се снабди с предварително съдебно решение за достъп до всички помещения на жалбоподателите в главното производство, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, тъй като, съгласно член 33, ал. 2 от Конституцията на Република България влизане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост., а съгласно чл. 272, ал. 2 от АПК влизане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин, както и, че разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението?

1. Доколкото предмет на правния спор в главното производство не е неправомерно влизане в жилището на жалбоподателите, а оспорване на наложена санкция за неосигуряване на доброволен достъп до жилището, налагането на еднократни или периодични санкции за осъществяване на принуда за получаване на достъп до частен имот, не представлява ли заобикаляне на изискването за получаване на съдебно разрешение в случаите на отказ надзорният орган на държавата членка да бъде допуснат доброволно до частния имот?

1. Разпоредбата на член 58, § 1, буква "е" от Регламент 2016/679, във връзка със съображение (129), (4) и (141) от Преамбюла на Регламента, следва ли да се тълкуват като налагащи на националният съд, извършващ контрол за законосъобразност върху наложена от надзорният орган на държавата членка санкция за неосигурен достъп до помещения, задължения:

-Да извърши анализ на националната нормативна уредба, която урежда правомощията на КЗЛД за осъществяване на контрол за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 с оглед наличието на процедурни гаранции срещу произвол за проверяваните лица;

-Да прецени доколко приложената мярка по разследване е била подходяща, необходима и пропорционална в конкретния случай;

-Да отчете дали е зачетено ефективно правото на изслушване на ответните страни в производството пред комисията преди да бъде взета мярката по разследване и да бъде наложена санкцията;

-Да анализира дали е обсъден и спазен дължимият баланс между правото на защита на личните данни на А. Ц. и основните права на жалбоподателите;

-Да съобрази възможността и да осъществи съдебен контрол по законосъобразност и целесъобразност на мярката по разследване, която включва достъп до дома на семейство Тодорови с оглед изложените критерии.

Ответникът- Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът- И. Тодоров не оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде уважена. Не претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът- А. Цунева чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът- Е. Трифонов чрез процесуален представител в писмен отговор и молба оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята отправеното искане за преюдициално запитване до СЕС за неоснователно.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Е. Тодорова и И. Тодоров срещу Решение №ППН-01-694/2018 г. от 10.09.2019 г. на Комисията за защита на лични данни.

С посоченото Решение №ППН-01-694/2018 г. от 10.09.2019 г., по жалба на А. Цунева и Е. Трифонов, КЗЛД:

-в т. 2: обявява жалба рег. №ППН-01-694/17.08.2018 г., подадена от А. Цунева и Е. Трифонов за основателна за нарушение на чл. 5, параграф 1, буква"в" от Регламент 2016/679.

-в т. 3: на основание чл. 58, параграф 2, буква "г" от Регламент 2016/679 разпорежда на И. Тодоров и Е. Тодорова да преустановят видеозаснемането на обществени територии. В 14-дневен срок от влизане в сила на решението И. Тодоров и Е. Тодорова следва да представят в КЗЛД изходящ образ от всички камери като доказателство за изпълнение на разпореждането на КЗЛД и за спазване на изискванията на Регламент 2016/679, указани в мотивите на решението.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

Не се кредитират доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Процесуалната легитимация на страните в производството пред административния съд е безспорна- в образуваното пред независимия национален назорен орган-Комисия за защита на личните данни (осъществяващ защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД), административно производство по реда на чл. 38 ЗЗЛД, съобразно чл. 27, ал. 2 АПК вр. чл. 38 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/, като страни са конституирани субекта на данни, сезирал комисията-А. Цунева в качеството и на жалбоподател, съответно лицата, посочени в жалбата като нарушаващи правата му по Регламент (ЕС) 2016/679- И. Тодоров и Е. Тодорова, в качеството на ответни страни. В последствие след подадената жалба до КЗЛД от М. Трифонов, същият е конституиран в качеството на жалбоподател, а предвид неговата смърт и постъпилата жалба от Е. Трифонов, производството по отношение М. Трифонов е прекратено и в качеството на жалбоподател е конституиран Е. Трифонов.

При тези страни в проведеното административно производство, законосъобразно АССГ изпълнявайки задължението си по чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 АПК, с разпореждане от 31.01.2020 г. е конституирал като страни в образуваното съдебно производство И. Тодоров и Е. Тодорова в качеството на жалбоподатели, КЗЛД в качеството на ответни страни, А. Цунева и Е. Трифонов-в качеството на заинтересовани страни. Дали конституираните ответни страни в административното производство са администратори на лични данни, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на образуваното административно и съдебно производство.

Правилно АССГ е приел, че оспорения акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение законосъобразното развитие на административното производство и спазване на административнопроизводствените правила първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК.

За да достигне до извод съответствие на оспорения акт с материалния закон на АССГ е приел, че спорът в случая се свежда до правилността на наложената мярка по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по-нататък Регламента), предвид наличието на система за видеонаблюдение, последвалият отказ за достъп до имота, независимо от наложената глоба с решение №ППН-01/694/23.05.2019 г. на КЗЛД.

Съдът е счел, че в конкретния случай е допустимо извършване на видеонаблюдение, само чрез камери втора, трета, пета и шеста- част от система за видеонаблюдение, монтирани в обект, находящ се в гр. Варна, [адрес], ПИ 10135.2723.783, състояща се от 6 броя видеокамери, захранващо оборудване и кабелни връзки, водещи към имота и жилищната сграда на И. Тодоров и Е. Тодорова, но не и чрез камери първа и четвърта, които две камери включват в предполагаемия обхват на видеозаснемане обществени площи и имоти на трети лица, освен имота на Тодорови.

Според съда това води до извод за нарушение принципа по чл. 5, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват(свеждане данните до минимум), като обработването на лични данни извън обхвата на имота на Тодорови е извън необходимото за целта обработване. АССГ е обосновал това свое заключение предвид събраните доказателства по делото, техния анализ, и крайното формирано становище на СЕС в решение от 11.12.2014 г. по дело №С-212/13, според което член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.

Съдът е приел приложената от административния орган принудителна административна мярка по чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679, за най-подходяща и целесъобразна, отговаряща и на принципа по чл. 6 АПК.

Макар с пестеливи мотиви, АССГ е достигнал до правилен извод за съответствие на оспорения акт с материалния закон.

Както се отбеляза по-горе, фактите в настоящия казус са установени в производство по чл. 38 ЗЗЛД (чл. 77 от Регламент (ЕС) 2016/679), чрез сезиране на националния надзорен орган- КЗЛД за нарушаване правата му по цитирания регламент. В това административно по своя характер производство надзорния орган разполага с редица правомощия, вкл. за разследване, регламентирани в чл. 58 от Регламента, АПК, ЗЗЛД и ПДКЗЛДНА, с оглед изпълнение възложените му компетенции, между които: да разпорежда на администратора и на обработващия лични данни и, когато е приложимо — на представителя на администратора или на обработващия лични данни, да предоставят всяка информация, която той поиска за изпълнението на своите задачи; да уведомява администратора или обработващия лични данни за предполагаемо нарушение на настоящия регламент; да получава от администратора и обработващия лични данни достъп до всички лични данни и до цялата информация, от която се нуждае за изпълнението на своите задачи; да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка.

Съгласно чл. 9, ал. 2 АПК Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, съгласно чл. 37, ал. 1 АПК Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс

В това производство страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства, като всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган (чл. 36, ал. 2 и ал. 3 АПК).

В настоящия случай по регламентирания процесуален ред от надзорния орган са извършени две проверки, чрез използване и на предвиденото в чл. 52 АПК доказателствено средство, обективирани в констативен акт №ППН-02-208/12.04.2019 г. и в констативен акт №ППН-02-312/30.05.2019 г, като същественото е, че и в двата случая въпреки надлежното уведомяване на ответните страни, същите съзнателно не са оказали съдействие на надзорния орган в изпълнение правомощията му по чл. 58 от Регламента с оглед изпълнение на неговите компетентности и задачи по установяване фактите по обработване на лични данни в това специфично административно производство. Между впрочем, именно поради неоказаното съдействие и препятстване правомощията на надзорния орган в проведеното производство чрез осигуряване достъп до средствата за обработване на лични данни, с цел осигуряване конкретните характеристики на обработването, на Тодорови с Решение № ППН-01-694/2018 г. на КЗЛД, на осн. чл. 58 параграф 2, буква "и" от Регламент (ЕС) 2016/679, е наложено административно наказание "глоба4, за непредоставяне достъп в нарушение на чл. 58, параграф 1, буква "е" от регламента (обжалвано от настоящите касатори пред АССГ, който съд с Решение № 7086/20.11.2019 г. по а. д. № 7974/2019 г., влязло в сила към настоящия момент, е отхвърлил жалбата).

Съобразно разпределението на доказателствената тежест между страните и независимо от засиленото служебно начало по чл. 9 АПК, процесуалната пасивност на страна в административното производство, включително изразена чрез действия или бездействия, препятстващи събиране на доказателства, в т. ч. непредоставянето на данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на страната и които могат да бъдат установени по реда, предвиден в АПК, има за резултат недоказаност на онези факти и обстоятелства, които биха били изгодни за страната.

Именно по предвидения в действащото законодателство ред, при безспорно осигурена възможност за участие на страните предвид чл. 34 АПК, КЗЛД е установила релевантните за спора факти, между които монтирани ли са видеокамери, осъществява ли се видеонаблюдение, неговия обхват-заснемат ли се обществени или друг вид площи и в тази връзка администратори на лични данни ли са ответните страни в административното производство.

При тези факти неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение с поради противоречието му с Регламент (ЕС) 2016/679, в частност, че част от процесния имот е приет като обществено място без да са налице доказателства за това, и че жалбоподателите Тодорови нямат качеството на администратор на лични данни.

На първо място предвид изложеното по-горе и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото са налага извода, че правилно административния съд е кредитирал изцяло възприетото административния орган, който предвид събраните в хода на административното производство данни е приел, че в случая е налице осъществявано от И. Тодоров и Е. Тодорова видеонаблюдение като съвкупност от действия-записване и съхраняване, осъществявано с автоматично средство-система за видеонаблюдение, попадащо в обхвата на понятието "обработване" по см. на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, като данните в тази система позволяват идентифициране на физически лица по см. на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Същевременно установените от КЗЛД с предвидените процесуални способи лица, осъществяващи видеонаблюдение в случая са именно И. Тодоров и Е. Тодорова, поради което противно на застъпената от тях теза, същите са администратори на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, като определящи целите(охрана на лица и имущество) и средствата за обработване(видеонаблюдение чрез повече от едно техническо средство-камера, т. е. чрез формирана система за видеонаблюдение) на лични данни, както правилно е приел и АССГ.

На следващо място законосъобразно е заключението на първостепенния съд, основано и на решение на СЕС от 11.12.2014 г. по дело C-212/13, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Nejvyssi spravni soud /Чешка република/, с акт от 20 март 2013 г., постъпил в Съда на 19 април 2013 г., в рамките на производството по дело Frantisek Rynes срещу Urad pro ochranu osobnich udaju /Служба за защита на личните данни/, относимо до тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (отменена с чл. 94 от Регламент(ЕС) 2016 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО) за допустимост на извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи собствеността на Тодорови, но не и такова, обхващащо други части на етажната собственост, включително публични места извън процесната сграда и парцел/по аргумент на т. 13, т. 14 и т. 35 от цитираното решение/.

Правилно в този смисъл първостепенния съд в обжалвания съдебен акт е изградил констатациите си и върху официални документи – констативни актове, съставени от служители на КЗЛД при извършената от тях проверка, от която се установява, че: при първата проверка, извършена на 02.04.2019 г., първа камера е монтирана на метален стълб до входната врата на имота на ответника и е насочена към входа и прилежащата част от [улица], а при втората проверка, извършена на 21.05.2019 г. се установява, че обхвата на камерата е видимо променен, като тази камера е насочена директно към портата и подстъпа към нея; при първата проверка, извършена на 02.04.2019 г., четвърта камера е монтирана на северната фасада на сградата и е насочена към портата между двата имота и част от имота на жалбоподателката, а при втората проверка, извършена на 21.05.2019 г. се установява, че обхвата на камерата е видимо променен, като тази камера е насочена към спорния път до портата между двата имота и видимо не обхваща имота на жалбоподателката, като е достигнал до правилен извод, че първа и четвърта камери включват в обхвата си имота на Тодорови, обществени площи и имоти на трети лица, в нарушение принципа въведен в чл. 5, § 1, б. "б от Регламент (ЕС) 2016/679 – подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във вр. с целите, за които се обработват("свеждане данните до минимум").

Не се кредитират доводите на касатора за "превратно тълкуване" на т. 34 от решение на СЕС от 11.12.2014 г. по дело C-212/13. Напротив, по правилото на чл. 7, б. "е" на Директива 95/46/ЕО (отм.); преимущество имат правата и интересите на сезиралото КЗЛД лице, чл. 11 е извън контекста на казуса, а по отношение чл. 13, т. 1, вероятно се има предвид б. "ж", но решението на СЕС във визираните по-горе пунктове от същото и в контекста на разглеждания от него казус е постановено след преценка за необходимостта от съобразяване с цитираните в т. 34 членове от Директива 95/46/ЕО (отм.);.

Неоснователни са пространно изложените съображения на касационните жалбоподатели за противоречие на обжалваното решение с чл. 7 от ХОПЕС, чл. 8 от КЗПЧОС, чл. 48 от ХОПЕС и чл. 6, § 2 от КЗПЧОС, защото в настоящия казус правомощията на надзорния орган са осъществени при стриктно спазване разпоредбата на чл. 58, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 - т. е. при осигуряване на подходящи гаранции, в т. ч. ефективни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава-членка в съответствие с Хартата. Именно правовия ред на съюзно и национално ниво, който Тодорови са задължени да спазват, непрекъснато се отрича от касаторите от самото начало на административното и в последствие в образуваните съдебни производства, като прозира тезата, че Тодорови имат само права, но не и задължения, а когато упражняването на техните права е в колизия с права на други граждани на националната държава( субекти на едни и същи правоотношения), то предимство имат техните, като "ограниченията в едно демократично общество" и "справедливия баланс" според касаторите изключва каквото и да засягане на тяхната правна сфера. Отношението на касаторите към установения правов ред е видно и от изявленията им в касационната жалба, отричащи качеството на "пресъдено нещо" на влезли в сила съдебни актове, има се предвид Решение № 8420/29.06.2020 г. постановено по адм. д. № 2565/2020 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 7086/20.11.2019 г. по а. д. № 7974/2019 г. на АССГ.

Споделя се заключението на първостепенния съд и по отношение целесъобразността на наложената на касаторите ПАМ по чл. 58, § 2, б. "г" от Регламента, като постигаща целите по чл. 1, § 2 от Регламента- реализиране правото на защита на лични данни, чрез принуда, имаща за резултат преустановяване на извършеното нарушение и постигане на дължимо поведение, защитаващо личните данни, чрез съобразяване извършваните операции по обработването им по определен начин и срок предвид преимуществената защита на обществения интерес.

Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Не е налице визираната от касаторите "фрапантна липса на мотиви" и "възпроизвеждане само на доводите на административния орган". Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните, поради което тезата на Тодорови за нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията не се кредитира.

Не се констатира и необоснованост на първоинстанционното решение. Логиката на касаторите, че в целия процес практически "не съществуват" каквито и да е фактически установявания, противоречи на доказателствения материал по делото, а "легитимните опасения на жалбоподателите относно законосъобразността и пропорционалността на мярката по разследване", не представлява законово установено основание, придаващо специално значение на пасивното им процесуално поведение в хода на процеса, при което изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по-горе, и предвид предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата национално правна уредба по конкретното дело.

В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в поставените въпроси /, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АССГ е формирал неправилни изводи в обжалваното решение- предмет на контрол от настоящата инстанция.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касаторите нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на А. Цунева за разноски за касационната инстанция в размер на 500 /при претендирана сума от 650 лв./, представляващи адвокатско възнаграждение, платено на адвокат Н. Игнатова на осн. договор за правна защита и съдействие от 01.07.2020 г.

Следва да бъде уважена претенцията на Е. Трифонов за разноски за касационната инстанция в размер на 500 /при претендирана сума от 650 лв./, платени на адвокат С. Иванова на осн. договор за правна защита и съдействие – л. 76 от делото.

И по двете претенции възражението за прекомерност се уважава предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение