Решение № 6667 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2014 г.

Решение № 6667 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") против решение № 2613 от 17.04.2014 г. постановено по адм. дело № 10337/2013 г. на административен съд София-град. С него е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за компания 2012, изх. № 02-160-6500/9361 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която е отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Веселин Георгиев Тотков, с. Дъбене, общ. Карлово, обл. Пловдив, в писмено отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Счита решението на Административен съд София-град за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Веселин Георгиев Тотков, с. Дъбене, общ. Карлово, обл. Пловдив против уведомително за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012, изх. № 02-160-6500/9361 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано подпомагане и са наложени санкции. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят, е регистрирана като земеделски стопанин в МЗХ с УРН 339014 и е кандидатствал с общо заявление за подпомагане за 2012 по мярка "Агроекологични плащания", направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" и направление "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)". С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-160-6500/13348 от 18.09.2012 г., Тотков е уведомен за констатирано наличие на площи, заявени от повече от един кандидат. В предоставения му двадесет дневен срок жалбоподателят се е явил и е попълнил приложението към уведомителното писмо. Земеделският стопанин е потвърдил от БЗС 00504-336-5, кадастрален имот 00504-020-003, за който е отразена застъпена площ от 35,52 ха и не е потвърдил имоти с кадастрални № № 00504-020-002 и 00504-033-003 със застъпени площи по-малко от 0,01 ха. Като основание за потвърждаването е посочено разрешение за паша № 3133/24.04.2012 г. С уведомителното писмо поисканата субсидия в размер на 9 137,50 лева е намалена с 5 588,89 лева и редуцирана с 35,49 лева. В процесното писмо е уточнено, че сумата от 5 588,89 лв. е наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. на Комисията, а сумата от 35,48 лева представлява редукция на субсидията поради неспазени изисквания за управление, конкретно посочени в контролния лист от извършената проверка на място. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. По отношение на направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)" с код на дейност АП 49, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не потвърждават фактическите констатации на административния орган. По отношение на направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" с код на дейност 47, съдът е установил, че по делото не е представен контролен лист от извършена проверка на място, където да са посочени конкретните неспазени изисквания за управление; не са представени доказателства, че кандидатът е уведомен за тях; не става ясно в какво се състои неспазването на изискванията за управление, поради което съдът е приел, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила. Предвид изложените мотиви съдът е отменил оспореното уведомителното като незаконосъобразно и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Обжалваното решение е правилно. Постановено е при подробен анализ на събраните доказателства и приложимия закон, поради което е и обосновано. Затова следва да се приеме, че не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. При изяснени за предмета на делото факти и съобразяване с относимата правна уредба, съдът е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с последица неговата отмяна. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не са се потвърдили фактическите констатации на административния орган. По отношение на направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)" с код на дейност АП 49 подпомагането е отказано поради наличие на наддекларирана площ в размер на 35,53 ха попадаща в БЗС 00504-336-5. Видно от представените по делото доказателства Веселин Тотков е потвърдил от БЗС 00504-336-5, кадастрален имот 00504-020-003, за който е отразена застъпена площ от 35,52 ха и не е потвърдил имоти с кадастрални № № 00504-020-002 и 00504-033-003 със застъпени площи по-малко от 0,01 ха. Като основание за потвърждаването е посочено разрешение за паша № 3133/24.04.2012 г., което административният орган не е приел за легитимен документ по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно този текст правното основание за ползване на земеделски земи се доказва с разрешителни за паша по чл. 50, т. 5 от ЗЗТ с включени в тях кадастрални номера или номера по Картата на възстановената собственост /КВС/ на ползваните имоти. В случая имотите са идентифицирани с различни от тези номера. Правилно решаващият съд е приел, че неизпълнението на вменено от закона задължение за административен орган - в случая издаващият разрешението за паша, да посочи вида на посочените номера - дали е кадастрален номер или номер по КВС, не може да се вмени в тежест и да доведе до неблагоприятни последици за заявителя. Както правилно е отбелязал съда, земеделският производител е направил зависещото от него - представил е издаденото му разрешение и приложения картен материал на органа, които е бил длъжен да се съобрази с него и да го вземе предвид при преценка на заявлението за подпомагане по посоченото направление. Освен това, видно от документите представени по делото документи за процесното БЗС с № 00504-336-5 не е потвърдено застъпване, тъй като не е заявен от друг кандидат (в случая М. Маринов). Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Предвид това, че в настоящия случай не са налице две или повече заявления и след като жалбоподателят единствен е подписал потвърждаваща декларация и е представил документ, доказващ правото на ползване, правилно първоинстанционният съд е приел, че застъпването е следвало да бъде разрешено в полза на Тотков, като Разплащателната агенция одобри изплащането на субсидия на него за тази площ. Настоящият съд напълно споделя извода на решаващия съд и по отношение на направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" с код на дейност АП47. В уведомителното писмо е отбелязано, че са заявени 64 броя животни; установените животни са 64 броя и е начислена редукция на субсидията в размер на 35,49 лева поради неспазени изисквания за управление, "конкретно посочени в контролния лист от извършената проверка на място". Правилно административният съд е приел, че от процесното писмо не става ясно, какво точно е основанието за тази редукция. Едва в съдебно производство е уточнено, че редукцията в размер на 35,49 лева представлява санкция от 1% на основание разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и т. 8.2.1 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания па мярка 214 АЕП, изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. и утвърдена със Заповед № РД-09-1117 от 7.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, което обаче не е отбелязано в оспорения административен акт. В уведомителното писмо не са посочени и животните, за които административният орган твърди, че не са представени документи, удостоверяващи причините за загубата им. Недопустимо е отстраняване на липсата на мотиви в административния акт да се случва в съдебно производство. След като от процесното уведомително писмо не става ясно защо поисканата от Веселин Тотков сума е редуцирана, същият не е уведомен за евентуална проверка на място и не му е представен контролен лист за подпис и възражения, то оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и необоснован. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. Оспореното уведомително писмо не съдържа фактически основния, които се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито в двете съдебни инстанции. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които на съответното правно основание е издаден отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение с изискването на АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение