Решение № 1439 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 723/2011 г.

Решение № 1439 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 723/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цонка Георгиева Димитрова от с. Мезек, община Свиленград, против решение № 494 от 12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 529/2010 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение от 30.08.2010 г. на Общинската избирателна комисия за местни избори (ОИК) - Свиленград, с което са прекратени предсрочно правомощията й на кмет на кметство с. Мезек, община Свиленград. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответната Общинска избирателна комисия за местни избори - Свиленград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че след изпълнение на задълженията по чл. 236, ал. 2 от ГПК, правилно решаващия състав е приел, че оспореното решение на ОИК е валидно предвид съобразяване с изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗМИ относно кворум и мнозинство и е в съответствие с чл. 42, ал. 1, т. 10 ЗМСМА и е отхвърлил оспорването. Основателно е посочено, че в процедурата по произнасянето на ОИК по чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА не са предвидени преклузивни срокове, при неспазването на които да отпада компетентността, както и че не са ограничени правата на жалбоподателката да изложи защитната си теза и да ангажира доказателства. Обосновано е отбелязано, че правнозначимите факти са установени по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗМСМА с влязло в сила съдебно решение, което е задължително, съгласно чл. 177 от АПК и чл. 297 и 302 от ГПК. Установяването на причините за срочността на произнасянето на ОИК е без правно значение за предмета на настоящето производство относно основателността на оспорването. С оглед изложеното относно процедурата по чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗМСМА не се налага отговор на доводите в касационната жалба относно други разпоредби на ЗМИ, свързани с последващи актове относно процесната длъжност. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли, като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред Административен съд - Хасково, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд се е развило по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка против решението на ОИК - Свиленград от 30.08.2010 г., с което на основание чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА са прекратени предсрочно правомощията й на кмет на кметство с. Мезек, община Свиленград, поради наличие на конфликт на интереси по смисъла на ЗПРКИ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че с влязло в сила решение № 466/07.12.2009 г., постановено по адм. дело № 819/2009 г. по описа на Административен съд - Хасково е установен конфликт на интереси по отношение Цонка Димитрова, в качеството и на кмет на с. Мезек - лице, заемащо публична длъжност, като и е наложена глоба. Решението е влязло в сила на 20.07.2010 г. Решението на съда е изпратено на председателя на общинския съвет, който от своя страна е сезирал ОИК - Свиленград, като й го е представил. С протоколно решение от 30.07.2010 г. ОИК - Свиленград е открила процедура по прекратяване на правомощията на кмета на с. Мезек, като същата е уведомена за започналото производство на 09.08.2010 г., видно от приложената обратна разписка. Цонка Димитрова е подала възражение на 13.08.2010 г. С оспореното решение от 30.08.2010 г., ОИК - Свиленград, при наличие на кворум, е прекратила правомощията на кмета на с. Мезек, като е посочила, че не може да възприеме доводите във възражението на Димитрова, тъй като е налице съдебно решение, което не може да бъде преценявано или ревизирано. Прието е наличие на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. При тези данни, съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, при наличие на кворум и в установената форма. Отхвърлил е възражението, за наличие на нарушение на административно производствените правила, водещо дори до нищожност на акта, изразяващо се в неспазване на срока за произнасяне от ОИК, считано от датата на подаване на възражение от Димитрова. Съдът е посочил, че срокът не е преклузивен и не е налице нарушение. Отхвърлено е също така и възражението, че ОИК се е произнесла с нищожен акт, тъй като е следвало да изчака резултата от съдебното производство, образувано по жалба против решението за откриване на процедурата за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета. Съдът е посочил, че това съдебно производство - по адм. дело № 495/2010 г. е прекратено с влязло в сила определение, и че същото не се намира в отношение на преюдициалност към оспореното решение и не се е отразило на законосъобразността на оспорения акт. Съдът е посочил, че административният орган е спазила и материалния закон, доколкото с влязло в сила съдебно решение е установено наличието на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. По изложените съображения е отхвърлил жалбата. Така постановено решение е правилно, същото е обосновано и съобразено с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По настощем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон се релевират същите възражения, които са разгледани и отхвърлени от първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че решението на ОИК от 30.08.2010 г. е взето преди да е приключило съдебното обжалване на нейното предходно решение от 30.07.2010 г. за откриване на процедурата за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета. Съдът е разгледал възражението и правилно го е отхвърлил. Към момента на постановяване от ОИК на решението от 30.08.2010 г., жалбоподателката не е била обжалвала предходното решение от 30.07.2010 г., поради което не е била налице каквато и да е пречка за произнасяне от административния орган на крайния в производството акт - оспореното решение за прекратяване на пълномощията на кмета. Не може да става дума за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, а още по-малко за нищожност на акта на това основание. Също така не е налице и твърдяното нарушение, изразяващо се в това че ОИК не е спазила тридневния срок за произнасяне, считано от момента на получаване на възражението от жалбоподателката. Правилно съдът е анализирал нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА и е приел, че визираният срок не е преклузивен и неспазването му не обосновава процесуално нарушение и незаконосъобразност на акта. Сроковете за произнасяне на административните органи поначало са инструктивни, освен в изрично визираните в закона случаи, която хипотеза понастоящем не е налице. В случая възражението на жалбоподателката до ОИК е постъпило на 13.08.2010 г., а същата се е произнесла на 30.08.2010 г., с което по никакъв начин не са нарушени правата й, както правилно е приел Административният съд - Хасково. Не е налице и нарушение на материалния закон. Основанието по чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, съгласно който текст пълномощията на кметовете се прекратяват предсрочно при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПРКИ, в случая е безспорно установено с влязло в сила съдебно решение, с което е установен конфликт на интереси. Съдебното решение е задължително както за административния орган, така и за съда. Възраженията, че поради субективно отношение и тенденциозност, се е забавило произнасянето на ОИК, съответно и фактическото сдаване на поста на кмет, което е станало едва на 05.11.2010 г., за да не може да бъдат произведени предсрочни избори, поради забраната на чл. 106, ал. 2 от ЗМИ, са ирелевантни за законосъобразността на акта. Същите са свързани с обстоятелства, настъпили след издаването му. По изложените съображения, постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,