Решение № 4407 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Резон ООД, чрез процесуални представители, срещу Решение 2617 от 18.04.2023 г., поправено с Решение 18620 от 02.10.2024 г. по адм. дело 618/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ).

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение РС-338-(1) от 15.11.2021 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), в частта, с която на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение от 21.10.2020 г. на Отдела по опозиции по подадена опозиция срещу регистрацията на марка с вх. 124933, фигуративна, във връзка със стоките и услугите 36, 38 и 42, както и във връзка с услугите ремонт; монтажни услуги от клас 37, образование; обучение от клас 41 юридически услуги от клас 45 от Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ).

Касационният жалбоподател - Резон ООД, счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото, като поддържа направеното пред първоинстанционния съд искане за отправяне на преюдициално запитване. Счита, че ретроактивното прилагане на национална уредба така, както е предвидено в § 5, ал. 1 ЗМГО (Oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г.), влязла в сила след приключване на състезателната част на опозиционното производство и при прекомерна забава на административния орган, нарушава принципа на правна сигурност и принципа на легитимните очаквания.

Твърди, че след като е приключило състезателното производство по опозицията, решението на административния орган е следвало да бъде постановено съгласно разпоредбите, по които се е развило това производство, а именно чл. 38г ЗМГО (отм.), като прилагането на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМГО в сила от 17.12.2019, който придава ретроактивно действие на нови разпоредби, е в нарушение на основните принципи на правото на ЕС - принципът на правната сигурност и принципът на легитимните очаквания.

Според касатора първоинстанционният съд и административният орган са се ограничили с простото сравнение на двете марки и стоките/услугите, за които са заявени/регистрирани и поради факта, че не е приложен нормативният акт, действал по време на производството по процесната опозиция, а новият ЗМГО, представените от опонента доказателства за използване на по-ранната марка не са разгледани и преценени, което, според касатора, би довело до съвсем друг развой на спора.

Счита, че неправилно съдът първо е направил сравнение на двете марки, а след това на техните стоки/услуги, тъй като в правния мир е допустимо да съществуват идентични/сходни марки, които да са регистрирани на името на различни правни субекти за различни стоки/услуги.

Твърди, че както по-ранната, така и по-късната марка имат ниска степен на отличителност, като аргументите на заинтересованата страна, както и на решаващите органи, относно сходството на двете марки са твърде повърхностни и противоречиви. Оспорва изцяло констатациите на първоинстанционния съд относно сравнението на стоките/услугите на двете марки, като счита, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е разгледал всички направени от жалбоподателя възражения, а е приел безкритично констатациите относно сравняването на стоките/услугите на двете марки, направени в обжалвания акт.

Според касатора не е направена преценката за вероятност от объркване на потребителите относно произхода на стоките/услугите от първоинстанционния съд, въз основа на съответните критерии. Твърди, че като се има предвид ниската степен на отличителност на двете марки и ниската степен на сходство между тях, както и различната степен или липса на сходство между стоките/услугите на двете марки, от доказателствата по делото е видно, че не е налице безспорно сходство между двете марки, което да доведе до объркване на потребителите относно произхода на стоките/услугите, означени с тях.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото по представен списък, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, както и на искането за отправяне на преюдициално запитване.

Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът Мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), Германия, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и на искането за отправяне на преюдициално запитване. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски въз основа на представен списък, като прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Постъпила е и частна жалба на Мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), Германия, чрез процесуален представител, срещу Определение 6525 от 31.07.2023 г. по адм. дело 618/2022 г. на Административен съд София-град.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на Решение 2617 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 618/2022 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател Мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), Германия счита определението за неправилно. Излага подробни аргументи, обосноваващи извод за действителна правна и фактическа сложност на спора.

Прави искане обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер.

Ответникът по частната жалба - Резон ООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваните съдебни актове, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са подадени от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационната и частната жалби са неоснователни.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното:

mobile.de GmbH притежава марка на ЕС с рег. 9319311, фигуративна, заявена на 17.08.2010 г. и регистрирана на 28.10.2011 г., със срок на валидност на регистрацията до 17.08.2030 г. Марката е регистрирана за стоки и услуги от класове: 9, 16, 35, 36, 38, 42 и 45 на МКСУ.

На 28.08.2012 г. Резон ООД е подал заявка за регистрация на марка с вх. 124933, фигуративна. Марката е заявена за стоки и услуги от класове: 9, 13, 16, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 и 45 на МКСУ.

Заявката е публикувана в бюлетина на ПВ на 30.03.2018 г.

На 29.06.2018 г., в тримесечния срок след публикацията, заинтересованата страна е подала опозиция с вх. 70097834 срещу заявката, на основание чл. 38б, ал. 1, т. 1 във връзка чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.). Опозицията е срещу всички услуги, за които е заявена по-късната марка.

На 11.01.2019 г. с отговора на опозицията, Резон ООД е направил искане за доказване на реалното използване на по-ранната марка за период от 5 години преди публикацията на заявката т. е. за периода от 30.03.2013 г. до 30.03.2018 г.

На mobile.de GmbH е предоставен двумесечен срок за представяне на доказателства, удължен до 18.05.2019 г., в който срок са представени доказателства под опис за използване на комбинирани марки, включващи освен фигуративната марка и словесните означения mobile.de; automobile.it; automobile.fr.

На 31.07.2019 г. Резон ООД е изразило становище за неотносимост на доказателствата, тъй като са използвани други марки на заинтересованата страна, но не и марката, на която се основава опозицията.

Опозицията е разгледана по реда на чл. 53 ЗМГО (обн. ДВ бр. 13.12.2019 г., в сила от 17.12.2019 г.) от състав по опозиции.

На 21.10.2020 г. с решение на състав по опозиции, опозицията е отхвърлена като неоснователна за всички стоки и услуги от класовете 13, 39 и 40, за услугите "строителство" от клас 37 и за услугите "охранителни услуги с цел закрила на собственост и хора; персонални и социални услуги, извършвани от трети лица с цел удовлетворяване на нуждите на индивидите" от клас 45. Съставът по опозиции е уважил опозицията и е отказал регистрация на заявената марка за всички стоки и услуги от класовете 9, 16, 35, 36, 38, 41 и 42, за услугите "ремонт; монтажни услуги" и за услугите "юридически услуги" от клас 45. Разгледано е повдигнатото основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, като подробно е обсъдено наличието на идентичност или сходство на услугите по класове. Направеното искане за доказване на реално използване на марката на опонента е прието за недопустимо и не е обсъждано по същество по аргумент от чл. 58, ал. 1 ЗМГО (нов), тъй като от датата на регистрацията на по-ранната марка (28.10.2011 г.) до датата на заявката на по-късната марка (28.08.2012 г.) не са минали 5 години.

Решението на Състава по опозиции, в частта му, с която е уважена опозицията, е оспорено от Резон ООД пред председателя на ПВ.

Председателят на ПВ е определил състав по споровете, който е дал становище по жалбата.

По отношение на направеното искане за доказване на реално използване на по-ранната марка, председателят на ПВ е потвърдил изводите на състава по опозиции, като е посочил изрично, че законодателят не е предвидил преходна разпоредба за довършване на заварените производства по реда на отменения ЗМГО. Потвърдени са и всички останали изводи на опозиционния състав, освен извода за сходство на услугите "развлечение, спортна и културна дейност" от клас 41, по отношение на които решението на състава по опозиции е отменено и заявката е върната за продължаване на производството по нея в тази й част.

В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-маркова експертиза.

При тези факти първоинстанционният съд e приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Приел е, че искането за доказване на използването на марката на опонента е било недопустимо още към момента на отправянето му на основание чл. 42, § 2 от Регламент 2017/1001, поради което не е обсъждал събраните в тази връзка доказателства.

На следващо място е приел за правилни изводите на административния орган по отношение на сходството на знаците и сравняваните стоки и услуги. Приел е наличие на пълна идентичност за част от стоките и услугите, а за останалите стоки и услуги - сходство. Според съда обстоятелството, че стоките и услугите на сравняваните марки са описани по различни редакции на МКСУ, няма правно значение, тъй като преценката се прави не по словесното описание на класификацията, а по характера на стоките и услугите, начините им на производство и на разпространение и релевантния кръг потребители. В съдебното решение е прието още, че с регистрацията на заявената марка ще се създаде вероятност от объркване на потребителите, включително чрез свързване с по-ранната марка на заинтересованата страна. Обоснован е извод за наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

Предвид посоченото съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

В конкретния случай касаторът е поискал да бъдат поставени следните въпроси:

• Като се има предвид нормативната уредба на марките на общностно ниво, следва ли разпоредбата на чл. 43 и 44 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436) да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба, съдържаща се в националното право като тази на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за марките и географските означения, по силата на която различна правна уредба относно допустимост на искането за доказване използването на предходна марка, да се прилага и към опозиционно производство, чиято състезателна част е приключила преди влизане в сила на националния закон, с който се транспонира Директивата, като единственият релевантен елемент след влизане в сила на новата разпоредба е решението на опозиционния състав?

• Разпоредба като тази, която се съдържа в § 5 ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за марките и географските означения в сила от 17 декември 2019 г., с който се транспонира Директива 2015/2436 и която предвижда действие на нова различна уредба относно допустимост на искане за доказване използване на по-ранната марка в опозиционно състезателно производство, чиято състезателна част е приключила при действие на различна материалноправна уредба, както е в настоящото дело, нарушава ли принципа на правна сигурност и принципа на легитимните очаквания като първично право на Европейския съюз (ЕС)?

• Следва ли чл. 41, т. 1 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска уредба като тази в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за марките и географските означения (2019 г.), по силата на която различна материална уредба относно допустимостта на искане за използване, направено в опозиционно производство, чиято състезателна част е приключила при действието на различни материални изисквания и след като административният орган е събудил основателни надежди и уверения на заявителя на марката, както е в главното производство по настоящото дело.

Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности (от 01.12.2009 г. Съда на Европейския съюз). От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.

Преценката за наличието на предпоставките и изключенията е необходимо да се извърши на основата на съдържанието на предложените от касатора въпроси за отправяне на преюдициално запитване.

Основната разпоредба относно тълкувателното производство пред Съда на Европейския съюз е тази на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), според която Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално" относно тълкуването на ДФЕС и валидността и тълкуването на актовете на общностните органи, а както се приема в Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (2016/С 439/01) преюдициално запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. Спорът в настоящия случай касае приложимостта на норми от националния закон, поради което липсва предмет за подаването на преюдициално запитване.

Наред с това анализът на формулираните от касатора въпроси по поисканото преюдициално запитване визират тълкуване на процесуални норми от вътрешното право чрез правото на ЕС. Националното процесуално законодателство е единственото приложимо по делата, включително когато се прилага правото на ЕС. Съюзни процесуални норми за делата пред националните съдилища няма. Принципът на процесуалната автономия е формално закрепен в чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС. Вътрешният правен ред на всяка държава е този, който определя компетентната юрисдикция и процедурните правила за осигуряването на защитата на правата на частните лица, произтичащи от директния ефект на правото на ЕС.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за о неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

По касационната жалба:

Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е изразил изрично становище по всички възражения на ответника, но от мотивите му, макар и твърде лаконични, може да се направи извод, че са били ценени, но приети за неоснователни. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

На следващо място, неоснователни са и твърденията за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.

В случая производството е по заявка за регистрация на марка от 28.08.2012 г., по която е подадена опозиция по чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.) и по която няма влязло в сила решение до приемане на новия Закон за марките и географските означения, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г. В съответствие с § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМГО, този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Следователно приложим в настоящото производство е новият ЗМГО.

Първият спорен по делото въпрос касае допустимостта на направеното от заявителя искане за доказване на реално използване на по-ранната марка.

Към момента на постановяване на решението на опозиционния състав, както беше посочено по-горе, действащ е новият ЗМГО. Това е и приложимият към въпроса национален закон и по-конкретно чл. 58, ал. 1 от него, съгласно който заявителят има право да поиска доказване на реално използване от опонента, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване на атакуваната марка. Доколкото това условие в настоящия случай не е изпълнено (по-ранната марка е регистрирана 28.10.2011 г., а процесната марка е заявена на 28.08.2012 г.), правилно административният орган не е разгледал представените доказателства за реално използване.

Твърдението на касатора, че след като е приключило състезателното производство" по опозицията, решението на административния орган следва да бъде постановено съгласно разпоредбите от отменения ЗМГО (в т.ч. чл. 38г ЗМГО отм.) е неоснователно и не намира опора в закона, тъй като опозиционното производство е част от производството по регистрация на национална марка. От тази гледна точка, органът се е произнесъл с решение, прилагайки ЗМГО, който е в сила към момента на издаване на решението, и спазвайки законовите разпоредби, задължаващи го да приложи новия ЗМГО (§ 5, ал. 1 ПЗР на ЗМГО). За да е приложим ЗМГО (отм.) по отношение на заварени правоотношения, е необходимо изрично в новия закон да е предвидено продължаващото действие на отменения закон, а в случая липсва изрична правна норма, която да регламентира продължаващото действие на ЗМГО (отм.) по отношение на опозиционното (или друго) производство. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 34 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове изрично регламентира, че с преходни разпоредби на нормативния акт се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършили при действието на отменения акт. Това законодателно правило е проява на необходимостта законодателят да регламентира с оглед на конкретната потребност действието на новия закон спрямо заварени факти и правоотношения по съображения за справедливост. За да е допустимо това е необходимо изрично в преходна разпоредба на новия закон да бъде уредено продължаващото действие на отменения закон по отношение на заварени факти и правоотношения. Липсата на изрична правна норма, която да регламентира продължаващото действие на отменения закон значи само и единствено, че законодателят не е искал и не е допуснал това продължаващо действие по отношение на заварени факти и правоотношения. Какви са били съображенията му за това решение е ирелевантно за правоприлагането, но е общоприето разбирането, че новата процедура би следвало да се въвежда незабавно, защото е по-справедлива и по-ефикасна, което по принцип предполага нейното незабавно прилагане, т. е. и по отношение на заварени факти и правоотношения.

Вторият спорен по делото въпрос касае преценката на съда за наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

Съгласно чл. 38б, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), респективно чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗМГО, притежателят на по-ранна марка, по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, може на основание чл. 12, ал. 1 да подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по реда на закона. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО предвижда, че при подадена опозиция съгласно чл. 52, не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

Процесната марка с вх. 124933 е фигуративна. Заявена е за регистрация на 28.08.2012 г. за следните стоки и услуги от класове 9, 13, 16, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 и 45 на МКСУ:

По-ранната противопоставена марка е марка на ЕС с рег. 9319311 - фигуративна, заявена на 17.08.2010 г. и регистрирана на 28.10.2011 г. за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 38, 42 и 45 на МКСУ.

Относно сходството на стоките и услугите:

Липсват конкретни доводи за неправилност на изводите на административния орган по отношение на направения анализ за сходство на стоките и услугите, с изключение на услугите от класове 37 и 41 от МКСУ на заявената марка, за които касаторът твърди, че не може да се приеме, че същите са сходни на стоки/услуги на по-ранната марка, която няма регистрация за тях. В тази върза правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на пълна идентичност за част от стоките и услугите, а за останалите стоки и услуги - сходство, поради това, че представляват частна категория, отнесена към по-обща категория (вид и подвид), че са тясно свързани помежду си, могат да се предлагат за продажба в едни и същи търговски обекти и са насочени към едни и същи потребители.

По отношение на кръстосаното сравнение на заявените услуги от клас 37 на МКСУ на процесната марка и стоките от клас 9 на по-ранната марка, правилно е прието от административния орган, че заявените услуги: ремонт и монтажни услуги от клас 37 на атакуваната марка могат да се определят като сходни на стоките от клас 9 на по-ранната марка, тъй като се допълват и могат да съвпадат по канали на разпространение, както и потребителите могат да приемат, че произхождат от един и същ производител.

Правилни са и изводите на органа за сходство на услугите образование; обучение от клас 41 на процесната марка и стоките печатни произведения; книги; периодични издания; учебни материали и инструкции (включени в клас 16) тъй като се явяват взаимосвързани и допълващи се, като тези стоки и услуги са насочени към едни и същи потребители и имат общи канали за разпространение. Предвид горното, сравняваните стоки и услуги правилно са определени като сходни.

Относно сходството на марките:

Съгласно т. 2.2.3 от Методическите указания за прилагане на чл. 12 от Закона за марките и географските означения, утвърдени на 18.04.2011 г. от председателя на Патентно ведомство (МУ отм. със Заповед 976 от 27.11.2019 г., в приложимата редакция към датата на подаване на опозицията), значими фактори при преценката за наличие на сходство при фигуративни марки, са визуалното и смисловото сходство на образните им елементи.

При сравняването на фигуративни марки, единствено наличието на смислово сходство между техните образни елементи не е достатъчно, за да се приеме, че марките са сходни в цялост. Знаците трябва да притежават и визуално (графично) сходство. Едва тогава смисловото сходство се превръща в значим фактор, тъй като едновременно с него между марките е налице и сходство в похватите, и начина на изобразяване на образните им елементи. В случаите, когато сравняваните марки се състоят от няколко образни елемента, сходството се определя от фактори като визуалното им въздействие, начина им на изобразяване, цветовото им изпълнение и композиционното им разположение в състава на марките.

В съответствие с т. 2.2.1 МУ, под "отличителен" елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката - да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица., Доминиращ" елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите.

Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите нямат навика да анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката.

При сравнение на марките в цялост, от значение е степента на сходство между тях, а не дали могат да бъдат разграничени една от друга, като винаги следва да се отчита влиянието на доминиращите и отличителни елементи в състава им.

При заключението относно визуалното сходство трябва да се вземе предвид и дали общият елемент е доминиращ (визуално открояващ се) или поне съвместно доминиращ в цялостното впечатление създавано от марките.

В случая, предвид графичното представяне на марките, състоящи се от един основен фигуративен елемент - правоъгълник със заоблени ъгли, оформен в черен контур, за доминиращ в състава им се счита именно този елемент. Отличителността на сравняваните марки се определя от тяхната композиция, разглеждана в цялост, ведно с цветовото им оформление, тъй като съставляващите ги фигуративни елементи и цветове, разглеждани сами по себе си са с ниска степен на отличителност.

От визуална гледна точка, сравняваните марки се състоят от фигуративни знаци, представени по един и същ начин, без наличие на словни елементи. Различието между тях се дължи единствено на различното оцветяване на лявата им част - оранжево (по- ранната марка) и синьо (процесната марка), като то заема незначителна част от общата композиция на знаците.

Следователно правилен е изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че между атакуваната и по-ранната марка е налице визуално сходство във висока степен.

Смислово, атакуваната марка се свързва ясно и еднозначно с по-ранната марка, доколкото семантичното съдържание на сравняваните фигуративни марки се обуславя от съставляващите ги образни елементи (фигури). Предвид еднаквата композиция на двете сравнявани марки, съставена от едни и същи геометрични фигури с еднакви пропорции и пространствено разположение, правилен е изводът на председателя на ПВ, че между тях е налице висока степен на смислово сходство.

Вероятност за объркване на потребителите:

Съгласно т. 3.1 Обща преценка на всички фактори от МУ, вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (Решение СЕС, С-39/97, Canon, § 29). Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. По-специално такива могат да бъдат: идентичност или степен на сходство на процесната и по-ранната марка; степен на отличителност на по-ранната марка; степен на сходство на стоките и/или услугите; релевантен кръг потребители; начин на пазарна реализация (търговски пътища, начин на предоставяне на стоките и/или услугите и др.); степен на познатост (разпознаваемост) на марките на пазара; връзката, която релевантния кръг потребители може да направи между процесната и по-ранната марка (Решение СЕС, С-251/95, Sabel, § 22).

Като цяло, общата преценка за фонетично, визуално и смислово сходство на процесната и по-ранната марка трябва да се основава на общото впечатление, което те създават, като се отчита и въздействието на техните отличителни и доминиращи елементи, т. е. изхожда се от предположението, че потребителят възприема марката в нейната цялост, а не разделена на отделни компоненти (Решение СЕС, С-251/95, Sabel, § 23).

Това означава, че тестът относно наличието на вероятност за объркване е не дали марките могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали марките, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване.

Съдът на Европейския съюз е посочил ключовия принцип, че оценката на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между относимите фактори и по-специално наличието на сходство между марките и между стоките и/или услугите. В този смисъл по-ниската степен на сходство между стоките и/или услугите може да бъде компенсирана от по-висока степен на сходство между марките, и обратно (Решение по дело С-39/97, Canon, от 29/09/1998, точка 17). Този принцип на взаимозависимост е от ключово значение за анализа на вероятността от объркване.

Преценката на вероятността за объркване трябва да се извърши от позицията на предполагаемите очаквания на средния потребител, който е добре информиран, достатъчно наблюдателен и съобразителен при вземане на решение за покупка.

С оглед установената идентичност и сходство на стоките и услугите на сравняваните марки и визуално и смислово сходство във висока степен, дори и да се предположи, че в случая потребителите няма да объркат пряко двете сравнявани марки, поради различния цвят на лявата им част, налице са предпоставки за възникване на вероятност за объркване, тъй като потребителите няма как да не обърнат внимание на факта, че процесната марка възпроизвежда изцяло композицията и структурата, включително като структура на съставляващите я елементи, на по-ранната марка. Разликата, дължаща се на различното оцветяване на лявата част на сравняваните марки не е в състояние да обезличи и надделее над очевидната прилика между тях, породена от еднаквото им композиционно представяне и цялостна структура. Изложеното създава предпоставки потребителите на идентични или сходни стоки и услуги да възприемат процесната марка като нова вариация на познатата им вече по-ранна марка, дори и при по-висока степен на внимание от тяхна страна.

С оглед на гореизложеното, правилен е изводът на административния орган, потвърден от първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за възникване на вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на атакуваната с по-ранната марка на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО и като е отхвърлил жалбата на дружеството е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По подадената частна жалба:

С Определение 6525 от 31.07.2023 г. по адм. дело 618/2022 г. на Административен съд София-град, е отхвърлено искането на Мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), Германия за изменение на Решение 2617 от 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 618/2022 г. в частта за разноските.

За да отхвърли искането за изменение на решението, в частта за разноските, съдът е приел, че присъдените разноски в полза на Мобиле.де ГмбХ са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител на тази страна дейност, както и броя на проведените открити заседания, като същото е определено в трикратния размер на възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Обосновал е извод, че не са налице основания за изменение на съдебното решение в частта му за разноските.

Определението е правилно.

Правилни са изводите на съда, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, с оглед неговия предмет, направените искания, въведените възражения, обема на извършената работа от процесуалния представител на страната и проведените съдебни заседания. С оглед на това, изводът в обжалвания съдебен акт за липса на основание за увеличаване на присъдените разноски (в размер на 4 900,00 лева общо, от които 4 500,00 лева за адвокатско възнаграждение) до претендирания размер 15 264,33 лева, с оглед направената обоснована преценка за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, е правилен и съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положената работа.

Предвид изложеното като е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на Патентното ведомство на Република България юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Разноски са дължими и на ответната страна - Мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), Германия. Същите, видно от представените доказателства фактура и банково извлечение са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 823,32 лв. за касационната инстанция. Подаденото от касатора възражение за прекомерност е основателно. Съобразявайки вида на договорената дейност (отговор на касационна жалба и първо открито съдебно заседание), фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящата инстанция приема договореното и заплатено възнаграждение за прекомерно. След преценка на всички релевантни в случая факти и обстоятелства, размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат следва да се намали до 4 500,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд