Решение № 4903 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2012 г.

Решение № 4903 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) против решение № 3596/27.06.2012 г., постановено по адм. дело № 355/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 717/21.12.2011 г., издадена от касатора. С нея, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Любомир Арсенов Бранков на длъжността началник на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Монтана. Недоволен от решението, жалбоподателят излага доводи за неправилността му съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли то да бъде отменено. Ответникът Бранков, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) възприе изцяло установената фактическа обстановка от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора, видно от жалбата му. Предмет на последната са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните причини: За да постанови посочения по-горе резултат, съставът на АССГ е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Същата е с правно основание чл. 107, ал. 2 от ЗДС - норма, даваща право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Съдът е установил и приел обаче, че атестирането на Бранков е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, отм.), което от своя страна е довело до постановяването на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Периодът на оценяване е бил от 1.12.2010 г. до 30.11.2011 г. Работният план е изготвен и съгласуван на 24.11.2010 г. за заеманата от Бранков длъжност. По време на междинната среща, проведена със служителя на 7.07.2011 г., е отчетено изпълнението на работния план, което в преобладаващата му част е оценено положително, използвайки обективно установими факти и обстоятелства, вкл. цифрови (процентни) показатели за някои от поставените цели и задачи. Препоръки за подобряване на работата на служителя не са дадени. На 16.11.2011 г. е проведена заключителната среща, като междувременно оценяващият ръководител вече е друго лице. Представената в касационното производство заповед опровергава извода на АССГ, че същият не е имал правомощия преди 17.11.2011 г. да оценява служителя, тъй като от нея се установява, че Вълков е бил заместващ на главния директор на ГД "Контролна дейност - ДАИ", считано от 26.09.2011 г. Мотивите на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато съществено нарушение на чл. 25 от НУРАСДА (отм.) обаче следва да бъдат споделени изцяло, като това е достатъчно основание за отмяна на административния акт. АССГ е анализирал подробно критериите, използвани от оценяващия ръководител, вкл. мотивирането им при поставянето на оценки, които в повечето случаи са 3, означаващи "наличие на значими, свързани със съответната компетентност неточности или непълноти в знанията и уменията, необходими за успешното изпълнение на длъжността и/или недостатъчно добро използване на наличните знания и умения". Изводът за абстрактна и обща, неконкретно мотивирана оценка, при която не са посочени въз основа на кои обективно установими факти и обстоятелства са поставени оценките по отделните показатели, е правилен и обоснован, видно от телеграфно кратките мотиви към коментираните оценки. Последните при това са в противоречие с оценката, дадена по време на междинната среща, а заключението, че изпълнението (и дори преизпълнение) на целите от работния план е само количествен, но не и качествен показател (липсва необходимата ефективност), е необосновано. Същото се отнася и до извода на оценяващия ръководител, че изпълнението на целите от работния план се дължи на дейността на отдела, а не на неговия началник Бранков, при положение, че основната цел на длъжността му съобразно представената длъжностна характеристика, е осъществяване на ръководство, координиране, надзор и контрол на дейността на областния отдел и за нейното изпълнение свидетелстват постигнатите измерими резултати. Както правилно е приел АССГ, не са изложени никакви конкретни мотиви за тази констатация, а именно, че доброто функциониране на отдела не се дължи на неговия началник. Посоченото в решението нарушение на НУРАСДА (отм.) е достатъчно основание да обоснове незаконосъобразността на извършеното атестиране и респективно на оспорената заповед с правно основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Като е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съответно на материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 200 лева, за чието заплащане следва да се осъди ИААА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,