Решение № 2834 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Панова против Решение 3723 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело 405/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което по жалба на Куолити Груп ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-16001323004844-091-001/18.12.2023г., потвърден с Решение 96/07.03.2024г., издадено от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Куолити Груп ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС, ведно с начислени лихви за просрочие за д.п. м.04.2021 г. и м.05.2021 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда за реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки. Излага подробни доводи по съществото на спора. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В писмено становище поддържа касационната жалба. Ответникът - Куолити Груп ЕООД, чрез адв. Гявурова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба в представен писмен отговор. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Пазарджик е бил Ревизионен акт Р-16001323004844-091-001/18.12.2023г., потвърден с Решение 96/07.03.2024г., издадено от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Куолити Груп ЕООД, са установени допълнителни задължения за ДДС поради непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 4 859,28 лв., ведно с начислени лихви за просрочие в размер на 1356,03 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия Р-16001323004844-020-001/10.08.2023 г. Възложената ревизия на Куолити Груп ЕООД е за установяване на задължения по ЗДДС за периодите от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р- 16001323004844-092-001/29.11.2023 г., въз основа на който бил издаден РА Р-16001323004484-091-001/18.12.2023 г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение 96/07.03.2024г., издадено от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Прието е за установено, че извършваната дейност от ревизираното дружество през ревизирания период е свързана със строителство на жилищни и нежилищни сгради. Търговецът е упражнил през ревизирания период право на приспадане на данъчен кредит по 4 /четири/ фактури, издадени от Тафт 305 ЕООД , което дружество е използвалf като подизпълнител за направа на кофраж, монтаж на армировка, наливане на бетон на обект Обществена сграда, изградена в УПИ XIX-769 по плана на гр. Пазарджик, представляваща ПИ с идентификатор 55155.505.769 по КККР на гр. Пазарджик. Съдът е очертал спорния по делото въпрос, а именно дали доставките по фактурите издадени от посочения в ревизионния акт доставчик са реално осъществени. За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит административният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства. Съдът е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за неправилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки. Кредитирал е представените без оспорване писмени доказателства и е приел наличие на необходимата първична документация за установяване на реалност на доставките, а именно Договор за строителство от 09.03.2021 г. с възложител Фондация Адра България ; разрешение за строеж, акт за приемане на конструкция, удостоверение за въвеждане в експлоатация; 2 бр. договори за изпълнение от 01.04.2021 г. сключени между възложител Куолити Груп ЕООД и изпълнител Тафт 305 ЕООД; 4 бр. фактури издадени от Тафт 305 ЕООД с получател Куолити Груп ЕООД и фискални бонове към тях; 2 бр. протоколи за извършени СМР - направа на кофраж от 26.04.2021 г. и 27.04.2021 г.; банкови извлечения; пътни листове. Посочил е, че съобразно представените преки и косвени доказателства се установява механизма на процесните доставки. Решаващият състав е изложил мотиви, че липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, на които се позовават приходните органи не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл се е позовал на практиката на СЕС. Съдът е приел още, че не следва да се вменява в тежест на ревизираното лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като сочи, че в конкретното производство такива твърдения въобще не се навеждат или обосновават като констатации както в ревизионния доклад, така и в ревизионния акт. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно административният съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактура 200000008 от 26.04.2021 г. и фактура 200000009 от 27.04.2021 г. с доставчик Тафт 305 ЕООД е установено осъществяването на доставки, поради което неправилно на ревизираното лице не е признато правото на данъчен кредит. От представените документи се установява, че договорените доставки на услуги са действително извършени. Както правилно е установил административни съд, за процесните доставки са представени договори, фактури и протоколи за извършени СМР към двете фактури. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С 285/09, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 643/11, С 78/12, С 18/13 и. др. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт в тази му част, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат. От друга страна настоящият касационен състав счита, че по отношение на фактури с 0000000069 от 10.05.2021 г. и 0000000070 от 11.05.2021 г., издадени от "Тафт 305 ЕООД изводите на административния съд са неправилни. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство от страна на ревизираното дружество не са представени съпътстващи фактурите документи, доказващи реалност на осъществените услуги. В тази връзка следва да се посочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/, като наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1 т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит, като в случая това не е осъществено. В случая ревизираното лице твърди, че доставките по спорните фактури са на основание сключените с Тафт 305 ЕООД договори за СМР наливане на бетон и направа на кофраж и армировка, но доказателства в тази насока не са представени. Според съдържанието на фактурите, предметът на същите е плащане по акт обр.19 от 10.05.2021г. и плащане по акт обр.19 от 11.05.2021г. . Цитираните актове, обаче, не са представени по делото. Не са представени и други документи, които да обвържат фактурираните услуги с посочените по-горе договори. Въз основа на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16001323004844-091-001/18.12.2023г., потвърден с Решение 96/07.03.2024г., издадено от директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП , в частта с която по отношение Куолити Груп ЕООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 05.2021 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит фактури с 0000000069 от 10.05.2021 г. и 0000000070 от 11.05.2021 г. в размер на 3 517, 50 лв. и съответните лихви в размер на 973,23 лв., и жалбата срещу ревизионният акт следва да бъде отхвърлена в посочената част. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В съответствие с чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата. Касаторът претендира разноски в общ размер на 1 893,72 лв., за две съдебни инстанции, от които 922 лева за процесуално представителство пред касационната инстанция, 49,72 лева държавна така и 922 лева за процесуално представителство в първоинстанционното производство. Съобразявайки уважената част от касацонната жалба на НАП следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 368,21 лв. Дружеството е направило разноски за първоинстанционното производство в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Съобразявайки отхвърлената част на жалбата на Куолити Груп ЕООД се дължат разноски за процесуално представителство в първоинстанционното производство в размер на 222.00 лв, поради което решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени за сумата над 222.00 лева до присъдените 800.00 лева. За процесуално представителство пред касационната инстанция липсва представен списък и доказателства за реално извършване на разноски, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение