Решение № 5689 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2013 г.

Решение № 5689 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Некском България" ЕАД, представлявано от процесуален представител адвокат срещу решение № 16007/14.12.2012 г., постановено по адм. дело № 4219/2012 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на Седмо отделение. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 286/20.2.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Поддържат се доводи за неправилност на решението на ВАС вследствие всички отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност по съображения, изложени подробно и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред ВАС, тричленен състав е законосъобразността на процесното решение на КРС. С него се отнема разрешение № 01344/15.1.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана електронна услуга, издадено на "Некском България" ЕАД. Мотивите за издаване на решението се основават на чл. 117, ал. 1, т. 3 вр. чл. 117, ал. 6 от Закона за електронните съобщения и от фактическа страна - неплащане на финансови задължения към КРС - такса за ползване на ограничен ресурс от 1.01.2010 г. до 31.03.2011 г., открита процедура по отнемане на разрешение, срок за изплащане на задълженията и погасителен план, неспазен изцяло от страна на дружеството. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна неизпълнение от жалбоподателя на финансовите задължения във връзка с разрешението в сроковете и начина за плащане съгласно Приложение № 3, лист 19 от делото във връзка с т. 2.9. от даденото разрешение. Тези задължения са изплатени окончателно с преводно нареждане от 16.03.2012 г. Съдът е приел, че има нарушение в поведението на жалбоподателя, което е квалифицирал като "системно неизпълнение" по смисъла на § 1, т. 64 от Закона за електронните съобщения на публични държавни вземания. При установеното от фактическа страна съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно условията на издаденото разрешение жалбоподателят е поел задължение да заплаща такси за предоставяне и ползване на индивидуално определения ресурс, номера и адреси в размер и срокове съгласно Приложение 3. В последното са посочени административна годишна такса и годишна такса за ползване като предмет на спора е годишната такса за ползване, която се заплаща на четири равни вноски, уредено в т. 4 на приложение № 3. Таксата за ползване като годишна такса, въпреки разпределението по тримесечие си остава годишна такса, поради което неплащането следва да се преценява с падеж за съответната година. Административният орган е посочил като правно основание за отнемане на разрешението чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗЕС - при системно неплащане на дължимите такси, свързани с издаденото разрешение. Законът няма уредба на системно неплащане, а законовото определение на "системно неизпълнение" в § 1, т. 64 от ЗЕС е неприложимо в настоящия случай. "Системно неизпълнение" е налице, когато в двугодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му. При уреждане на процедури от санкционен характер, разширителното тълкуване или такова по аналогия е недопустимо. Поради това в мотивите на обжалваното решение неправилно се прилага "системното неизпълнение" към "системно неплащане". Неправилно също така се квалифицира системното неплащане като нарушение или неизпълнение на клаузите на разрешението, което се приравнява на системно неизпълнение. Такъв правен резултат не може да бъде постигнат с решение на КРС за определяне съдържанието на системно неплащане, както правилно е приел съдът в мотивите, но неправилно е приложен § 1, т. 64 от ЗЕС. Предвид изложеното в настоящият случай задължението на жалбоподателя на годишна база не може да бъде квалифицирано като системно неплащане, съгласно мотивите на обжалваното решение на КРС и на тричленния състав на ВАС. Поради това решението на съда като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по същество на спора, с което решението на КРС като незаконосъобразно бъде отменено. В горния смисъл са и решения № 15297 от 3.12.2012г по адм. дело № 11719/2012 г. и решение № 16293/18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 13396/2012 г. на Върховен административен съд, петчленни състави. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 2231 лв., поискани своевременно и установени с доказателства по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия,