Решение № 7577 от 23.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2020 г.

Производството е чл.248 от ГПК, във вр. чл.228 от АПК и по чл.175 от АПК. Образувано по искане на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за изменение на Решение 5010/20.04.2021г. постановено по адм дело 9484/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта за разноските и по искане на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение. В искането за изменение на решението, в частта за разноските се твърди, че съдът правилно е изчислил размера на разноските за касационната инстанция и присъдил такива, но не съобразил, че по делото са проведени четири производства две пред административен съд и две пред ВАС, а съгласно чл.161, ал.1от ДОПК са дължими разноски за всички инстанции. Претендира се присъждане на допълнителни разноски в размер на 1 150,92 лв. В искането за поправка на очевидна фактическа грешка се твърди, че след като съдът е изложил мотиви, че задълженията по РА следва да бъдат изменени съобразно заключението по приетата ССчЕ, погрешно в диапозитива на съдебния акт не са включени задължения за лихви в размер на 188,54 лв. за невнесени в срок задължения за ДДС. Отделно от това се оспорват изчисленията на вещото лице по приетата експертиза в частта на установените задължения за ДДС, корпоративен данък и лихви, поради което се иса съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като посочи за всеки данъчен период какво е задължението за главница и лихви. Ответната страна - Скорпион-3" ООД ,чрез процесуален представител адв. Станчев, оспорва исканията като неоснователни. Върховен административен съд, състав на първо отделение, приема за установено следното: Искането за допълване на Решение 5010/20.04.2021г. постановено по адм дело 9484/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, в частта за разноските е подадено в преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение 5010/20.04.2021г. постановено по адм дело 9484/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменен ревизионен акт Р- 03000317001828-091-001/06.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 498/05.02.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Скорпион-3" ООД са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 07.2013 11.2014г. включително, в общ размер над 2 245,78 лв. до размера 14 414,79 лв. и лихви над 814,56 лв. до размера на 5 427,06 лв., както и в частта на установени задължения за корпоративен данък за 2011, 2012, 2013 и 2014 г. в общ размер над 3 816,72 лв. до размера на 10 106,31 лева и лихви над 1 418,25 лв. до размера на 2 671,72 лева и отхвърлена жалбата на Скорпион-3" ООД против РА в останалата й част, като неоснователна. С решението е осъдена Национална агенция по приходите да заплати на Скорпион-3" ООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1 405,93 лв., представляваща разноски по делото, изчислени по компенсация. За да бъдат присъдени разноски, законът въвежда кумулативното наличие на следните предпоставки: по делото да са представени доказателства за направени разноски, да е направено искане от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание по делото за присъждането им и страната, която иска присъждането им да е представила списък за направените разходи по делото, дори когато разходът е един. В процесния случай, Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на касационната жалба (л.95-98 от делото), в който не е претендирал разноски за четири инстанции, а само за последната касационна инстанция, съобразно материалния интерес по делото 39 983,28 лева в размер по наредбата от 1 729,50 лв., освен това не е представен и списък за разноските. Затова в решението, чието изменение в частта на разноските се претендира са присъдени разноски на НАП само за касационната инстанция, чийто размер не се оспорва. При липса на претенция за разноски за всички инстанции от съответната страна, в срок до приключване на последното съдебно заседание по делото, искането на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 5010/20.04.2021г. постановено по адм дело 9484/2020 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е подадено от надлежна страна, поради което е допустимо. По същество е основателно. От формираната воля на съда в мотивите на съдебния акт е видно, че задълженията по РА следва да бъдат изменени съобразно заключението по приетата ССчЕ. Вместо това, при посочване на дължимите лихви за задълженията по ЗДДС, съдът погрешно е посочил размера им 814,56 лв. вместо 1 003,10 лв. Налице е несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване по отношение на установените задължения за лихви за задълженията по ЗДДС, която следва да се отстрани, като в диспозитива на съдебния акт вместо отменя ревизионен акт Р- 03000317001828-091-001/06.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 498/05.02.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Скорпион-3" ООД са определени задължения за лихви над 814,56 лв. до размера на 5 427,06 лв., следва да се чете отменя ревизионен акт Р- 03000317001828-091-001/06.11.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 498/05.02.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Скорпион-3" ООД са определени задължения за лихви над 1 003,10лв. до размера на 5 427,06 лв. Останалите твърдения за допуснати очевидни фактически грешки с доводи, че се оспорват изчисленията на вещото лице по приетата експертиза и от там изводите на съда в частта на установените задължения и лихви, са неоснователни. Няма противоречие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване по отношение на установените задължения за ДДС, корпоративен данък и лихви върху задължения за корпоративен данък, поради което не се установяват други очевидни фактически грешки. Предвид на изложеното и на основание чл. 175 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение