Решение № 88 от 9.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 356/2020 г.

Решение № 88 от 9.07.2020 г. на ВКС по н. д. № 356/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. С присъда, постановена на 01.02.17 г. по Н. О. Х. Д. 16747/15 г. от РС-София /СРС/, НО, 93 състав, подсъдимият В. В. Ч. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок-на основание чл. 66, ал. 1 НК. От един момент нататък производството е протичало в отсъствието на дееца, както е и постановена самата присъда. Последната не е атакувана от никоя страна и е влязла в законна сила. При извършване на действия по разследване по ДП № 2466/16 г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр. пр. № 48183/16 г. по описа на СРП, е установено, че осъденият Ч. е починал на 06.12.16 г., т. е., преди постановяване на гореописаната присъда. Това е дало повод на административния ръководител на ГП-София /СГП/ да реагира на 17.01.20 г. по отношение на Н. О. Х. Д. 16747/15 г. по описа на СРС, тъй като посоченото /смъртта на лицето/ се явява новонаучено обстоятелство с изключително съществено значение, останало неизвестно за постановилия осъдителен съдебен акт съд, като е разкрито чрез съответно разследване. Затова е депозирано искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, като се претендира да се възобнови първоинстанционното наказателно дело, да се отмени постановената по него присъда и самото наказателно производство да бъде прекратено. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия процесуален документ с отразените в него доводи и искания, като съобрази становището на държавния обвинител и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: В хода на воденото разследване по ДП № 24466/16 г. по описа на 2 РУ- СДВР е приложен препис-извлечение от акт за смърт, издаден от София, 05 рн Сердика, община Столична, област София въз основа на акт за смърт № 614/29.10.19 г. Съгласно същия В. В. Ч. с ЕГН [ЕГН] е починал на 06.12.16 г. Без съмнение това е осъденият в негово отсъствие с присъдата, постановена на 01.02.17 г. по Н. О. Х. Д. 16747/15 г. по описа на СРС, НО, 19 състав. Също без съмнение към посочения момент решаващият съд не е имал познание за обстоятелството, че подсъдимият е бил починал. А то има решаващо значение, предвид стоялата необходимост за прекратяване на наказателното производство по отношение на него във връзка с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. В този смисъл са изпълнени всички изисквания на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и искането, като отправено при това от надлежен орган по чл. 420, ал. 1, пр. 1 НПК следва да бъде уважено. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение