Решение № 4735 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. П. Перова против решение 3755/07.06.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 11782/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1248-0456344/25.10.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и поддържа становище, че запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е достатъчно обосновано. Излага съображения за неправилна преценка за спазване целите по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Диана Стил и Красота ЕООД, гр. София чрез процесуалния си представител адв. С. Цекова, в проведено съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1248-0456344/25.10.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект фризьорски салон, находящ се в гр. София, [улица]за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 1 брой шампоан за коса на стойност 25.00 лева и е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му, но е немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения от органа срок на принудителната административна мярка. Според съда е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което счита за равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния обем. Във връзка с изложените от органа обстоятелства съставът е посочил, че същите представляват само предположения, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка. Обоснованият извод, че 14-дневният срок, определен в заповедта е съобразен с обществената опасност на деянието, според съда е необоснован и противоречащ на доказателствата по делото и остава неясно как определеният срок постига целите на превенцията. Според съда при установен инцидентен случай както относно самия търговец, така и по отношение на търговския обект, налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съответстващо на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. С тези мотиви и с позоваване на съдебна практика по аналогични случаи, съдът е постановил отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. а ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че Диана Стил и Красота ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 1 бр. шампоан за коса на стойност 25.00 лева, осъществена на 13.10.2021 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Спорът в настоящото касационно производство е относно определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 ЗАНН. Правилно съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 186, ал1, т.1, б. а ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения във връзка с продължителността на мярка, които съдът е обсъдил и законосъобразно е приел, че определеният 14-дневен срок не е мотивиран. Липсват каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,