Решение № 15906 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14176/2008 г.

Решение № 15906 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14176/2008 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 сл. от АПК е образувано е по дава броя касационни жалби: 1. На Министерството на здравеопазването, представлявано от министъра на здравеопазването, срещу решение № 605 от 08.08.2008 година по адм. д. № 1326/2007 година на Административен съд - София град, II отделение, 23-ти състав, в частта в която Държавата, в негово лице, е осъдена да заплати на Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите Надежда Николова Стаматова и Петков Стойков Стаматов, сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причиненото на здравето му увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; мораторната лихва върху главницата в размер на сумата 990 лева; сумата 904.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; мораторната лихва върху главницата в размер на сумата 10 лева и сумата 187.50 лева, представляваща направените разноски по делото. Поддържа се, че в тази част решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 2 и 3 от АПК. Претендират се направените разноски за тази инстанция. 2. На Калоян Петков Стаматов, чрез процесуалните му представители, срещу решение № 605 от 08.08.2008 година по адм. д. № 1326/2007 година на Административен съд - София град, II отделение, 23-ти състав, в частта в която е отхвърлена претенцията му срещу Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, заедно със законната лихва върху тази главница, и е отхвърлена изцяло претенцията му срещу Държавата, в лицето на Изпълнителната агенция по лекарствата, за сумата 200 000 лева и мораторната лихва върху тази главница считано от датата на увреждането до предявяването на иска. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Претендират се направените разноски за тази инстанция. Производството по чл. 229 и сл. от АПК е образувано по частна жалба на Калоян Петков Стаматов, чрез процесуалните му представители, срещу определението от 10.06.2008 година, с което е прекратено производството по делото в частта относно оспорването на Разрешение за употреба на лекарствен продукт № II - 393/23.07.2001 година - рег. № 20010795/23.07.2001 година, подновено с Разрешение за употреба на лекарствен продукт № II - 13726/04.07.2006 година на OPVERO tm, Poliomielitis с притежател на разрешението и производител Aventis Pasteur S. D. Lion. Поддържа се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и затова следва да бъде отменено със законните последици. Процесуалните представители на Калоян Петков Стаматов оспорват касационната жалба на Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването. Процесуалният представител на Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, оспорва касационната жалба и частната жалба на процесуалните представители на Калоян Петков Стаматов. Ответникът Изпълнителната агенция по лекарствата не депозира становище по касационните и частната жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбите са неоснователни и затова следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение и определение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, да заплати на Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причиненото на здравето му увреждане - заразяване с полиомиелит ваксинален щам, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 27.04.2007 година до окончателното изплащане на дължимото, като иска в останалата му част до размер на сумата 200 000 лева е отхвърлен, като неоснователен; е осъдена, на основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, да заплати на Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, сумата 990 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от датата на увреждането - 01.05.2006 година до датата на предявяване на исковата молба - 27.04.2007 година; е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, да заплати на Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, сумата 904.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение от причиненото на здравето му увреждане - заразяване с полиомиелит ваксинален щам, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 27.04.2007 година до окончателното изплащане на дължимото; е осъдена, на основание чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, да заплати на Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, сумата 10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 904.80 лева, считано от датата на настъпването на вредата - 07.06.2006 година до датата на предявяването на иска - 27.04.2007 година, като е осъдена Държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването, да заплати на Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, съразмерно на уважената част от предявените искове, сумата 187.50 лева, представляващи направени разноски по делото, а Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, е осъден да заплати по сметката на Административния съд - София град сумата 5 лева, представляваща дължима държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Предявените искове от Калоян Петков Стаматов, чрез законните му представители родителите му Надежда Николова Стаматова и Петко Стойков Стаматов, срещу Изпълнителната агенция по лекарствата са отхвърлени изцяло. Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Направените изводи са законосъобразни и обосновани. От огромния доказателствен материал е установено по безспорен начин, че преди ваксинирането през месец март 2006 година детето е било напълно здраво. Първите признаци на увреждането са се появили на 01.05.2006 година и от тогава то е започнало да търпи болките и страданията. От писмените доказателства е видно, а и от заключението на вещите лица по единичната и тройната експертизи, неоспорени и приети от съда, като обективни и точни, се установява, че от 1991 г., когато е бил регистриран случай на заразяване с полимиелит в страната, такъв се е появил в три случаи на заразяване, едва през 2001 год. Това е било причина СЗО да отложи сертифицирането на Европейския регион, като зона свободна от полимиелит с една година. През 2003 г. същата е дала право на всяка страна поотделно, сама, по собствена преценка да определи коя от двете - инактивираната (ИПВ) или живата (ЖПВ) полимиелитна ваксина да използва. Към 2005 г. преобладаващата част от европейските държави и САЩ са били преминали на ИПВ. Именно тази преценка при използването на една от двете, през 2005 г. е била незаконно определена от Министерство на здравеопазването. Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗЗ, българската държава, в лицето на министъра на здравеопазването, дължи на своите граждани високоефективни и безопасни ваксини. В страната не е съществувала опасност от епидемия от това заболяване, която да е налагала използването на ЖПВ, каквато е била световната практика в тези случаи. Разпоредбите на Наредба № 15, предвиждащи използването на ЖПВ са противоречали на чл. 14 и чл. 52, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 2 от ЗЗ. Същата е била изменена едва през 2006 г., влезнала в сила на 10.10 същата година. Забавата на изменението, с което е било прието използването на ИПВ е станало единствено по вина на МЗ. Преценката, относно коя от двете ваксини да се използва, е била единствено негова. Министърът на здравеопазването е част от изпълнителната власт на държавата. Неговото бездействие е причина за настъпилия вредоносен резултат за заболялото дете и неговите законни представители - родителите му, поради което на основание чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, същият се явява единствено отговорен за тях. Размерът на присъдените парични обезщетения, е правилно и справедливо определен от съда. В тази връзка неоснователно е твърдението на на Министерството на здравеопазването, че същото е имало адекватно поведение към възникналия проблем и затова не следва да отговаря за причинените щети. Неоснователно е и възражението на ищеца, че началният момент, от който се дължи обезщетението е датата на ваксинирането. Болките и страданията са започнали на 01.05.2006 година, след което са направени и разходите за тяхното превъзмогване. Размерът на обезщетението е определено по справедливост, като е взета предвид както възрастта на детето така и прогнозите за резултатите от бъдещото му лечение. По тези съображения и при положение, че липсват каквито и да било данни решението да е нищожно, недопустимо и неправилно, касационните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото определение е прекратено производството по делото в частта относно оспорването на Разрешение за употреба на лекарствен продукт № II - 393/23.07.2001 година - рег. № 20010795/23.07.2001 година, подновено с Разрешение за употреба на лекарствен продукт № II - 13726 / 04.07.2006 година на OPVERO tm, Poliomielitis с притежател на разрешението и производител Aventis Pasteur S. D. Lion. От подробните и задълбочени мотиви е видно, че правилно съдът е приел, че съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, на обжалване подлежат само отказите на директора на Изпълнителната агенция по лекарствата за издаване на разрешение за употреба. С вписването на разрешение за употреба на лекарствено средство в регистъра на лекарствените продукти в агенцията, същото влиза в сила и може да бъде оспорвано, само като нищожно. В случая вписването на ЖПВ не е такова. По тези съображения, определението, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството в посочената му част, е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение