Решение № 7971 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Александрова, подадена чрез процесуалния представител адвокат Живков, срещу решение 56 от 06.01.2021 г., постановено по адм. дело 10046/2020 г. от Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед РЛН20 РД4811/11.09.2020 г. на кмета на Район [район] Столична община, с която на основание чл.65, ал.1 и ал. 2 ЗОС и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град София,[жк], бл. [номер], вх. [номер], ет.[номер], ап.[номер]. В касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му. Ответникът кметът на район [район] на Столична община чрез юрисконсулт Николов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Ц. Александрова против заповед РЛН20 РД4811/11.09.2020 г. на кмета на Район [район] Столична община, с която на основание чл.65, ал. 1 и ал. 2 ЗОС и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град София,[жк], бл. [номер], вх. [номер], ет.[номер], ап.[номер]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени в нея фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът обект на заповедта, е общинска собственост, обстоятелство, удостоверено с Акт за общинска собственост (АОС). Отчетено е, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя с РЛН20-РД09-171/08.07.2020 г. на кмета на район [район] на СО. Последица от влизането в сила на тази заповед била отпадане на правното основание за държане на имота, като това било и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Стабилизирането на акта за прекратяване на наемното правоотношение преклудирало възможността за осъществяване на контрол върху основанията, обусловили издаването му. Поради това съдът счел, че за административния орган са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, според който текст общински имот се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община/район, когато се владее или държи без основание. Обжалваната заповед е била издадена, след като е бил налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на съществуващото относно имота наемно правоотношение по отношение на недвижим имот частна общинска собственост. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.65, ал. 1 ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед РЛН20 РД4811/11.09.2020 г. на кмета на район [район] при СО предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи без правно основание. В случая страните не спорят, че имотът предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост, което обстоятелство се удостоверява с АОС. Установено е също, че въз основа на заповед 825/02.08.1977 г. на СГНС Димитровски район в процесното жилище е бил настанен Б. Александров и 6-членното му семейство. След смъртта му на 27.11.1997 г. жилището се обитава от Ц. Александрова на основание сключен на 12.01.2006 г. между СО район [район] и оспорващата безсрочен договор за наем. Със заповед от 08.07.2020 г. на кмета на Район [район] - Столична община на основание чл.46, ал.1, т.1 и ал. 2 ЗОбС, е прекратено наемното правоотношение по договор за наем от 21.01.2006 г. поради неплащане на наемната цена и консумативи, за периоди и в размери, описани в заповедта. Тази заповед е влязла в сила на 25.07.2020г., тъй като не е била оспорена по съдебен ред в законоустановения срок. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 10.08.2020 г. и към датата на издаване на процесната заповед - 11.09.2020 г. не е имало образувано друго дело, изходът по което би имал значение за законосъобразността на заповедта, предмет на настоящото производство. Прекратяването на наемното правоотношение с касатора е настъпило, поради което осъщественото от него държане на имота е било лишено от правно основание. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи не на правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. С оглед на това обосновано е и приетото, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. Поради това и не следва да се разглеждат нито от административния съд, нито от настоящата съдебна инстанция повдигнатите въпроси от касатора, касаещи прекратяването на наемното правоотношение, тъй като това са въпроси относими към законосъобразността единствено на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която, както беше отбелязано, е влязла в сила. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,