Решение № 10535 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4382/2018 г.

Решение № 10535 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4382/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "М." АД, ЕИК *********, чрез процесуалните му представители, срещу решение № 915 от 14.02.2018 г. постановено по адм. дело № 5829 по описа за 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че промяната на правната форма е основание за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), без да се позове на конкретна разпоредба от законов или подзаконов нормативен акт. Съдът, в противоречие на императивните норми на АПК е счел, че оспореното пред него писмо е издадено в предвидената от закона форма, като от приложеното по делото решение от 12.05.2017 г. става ясно, че не е посочено правно основание, от което да се разбира за наличието на ограничение относно промяна на правната форма при участие в процедурата. УО се е позовал на разпоредбата на чл. 38 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но при тълкуването й не могат да се направят посочените от него правни изводи. В решението на първоинстанционния съд липсва аргументация относно това на какво правно основание съдът е приел, че преобразуването, чрез промяна на правната форма на дружеството, е основателна причина за отказ на административния орган да предостави БФП по посочената от "М." АД програма. Съдът не е анализирал фактите относно обстоятелството, че "М." АД е универсален правоприемник на "М." ООД и при тълкуване на разпоредбата на чл. 264з, ал. 5 от Търговския закон (ТЗ) се извежда извода, че всички права, които е придобило дружеството преди промяната на правната форма следва да преминат към новоучреденото. Прави възражение срещу присъденото в обжалваното решение на административния съд юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Счита, че ангажираността на юрисконсулта, като несамостоятелен стопански обект, е по силата на трудовия му договор с работодателя, като услугите, които предоставя са част от трудовите му задължения и поради тази причина при определяне на размера на разноските за юрисконсулт, следва да бъде направена преценка за реалните разходи, които са извършени. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението, с което е отхвърлена жалбата на "М." АД срещу решение № РД 05 - 41 от 12.05.2017 г., в т. 35 на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 г. (ОП "РЧР"), да бъде отменено. Ответникът - Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прави искане тя да бъде отхвърлена, като неоснователна, по съображения изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "М." АД, ЕИК ********* срещу решение № РД-05-41 от 12.05.2017 г., в т. 35 на ръководителя на УО на ОП "РЧР", с което е отказано предоставянето на БФП в резултат на процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001.1008 "Добри и безопасни условия на труд" на дружеството и е осъдил "М." АД да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата 100, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че "М." ООД е кандидатствало с проектно предложение по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", приоритетна ос - Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места", процедура "Добри и безопасни условия на труд", код BG05M9OP001 - 1.008., успешно е преминало етапа на оценка и е одобрено за финансиране с решение № РД 05-35 от 18.04.2017 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР". В съответствие с изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване по схемата с писмо изх. 205 от 19.04.2017 г., кандидатът е поканен да представи документите, необходими за сключване на административен договор. С отговор от 2.05.2017 г. са представени документи, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и Условията за кандидатстване по схемата вместо от дружеството, което е включено в решението за одобряване на оценителен доклад и предоставяне на БФП - "М." ООД, от новообразувано дружество - "М." АД, като е направено уточнение, че на 26.04.2017 г. е извършено преобразуване по отношение на одобрения кандидат чрез промяна на правната му форма, като промяната е вписана в ТР на 26.04.2017 г. "М." ООД е прекратило съществуването си поради промяна в правноорганизационната му форма и същото е заличено като такова, а новосъздаденото се явява новообразувано, съгласно нормата на чл. 264, ал. 1 и чл. 264з, ал. 2 от ТЗ поради преобразуване на първото. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 38, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗУСЕСИФ, като от формална страна същият съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е счел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, като е приел за обоснован отказа на ответника за предоставяне на БФП на дружеството, при спазване на процедурата по чл. 36 - чл. 38 от ЗУСЕСИФ. Приел е, че кандидатът, включен в списъка по чл. 35, т. 1 от закона, е "М." ООД, а не "М." АД, поради което последното не е било участник в процедурата по оценка на проектни предложения и не би могло да се приеме, че е одобрено за безвъзмездно финансиране и следва да му се предостави такова. Съдът е счел, че е налице нов правен субект, който не е кандидатствал и не е одобрен за бенефициент по съответната програма. Посочил е, че жалбоподателят се е позовал на приложимостта на общите правила, уредени в Търговския закон, но е приел, че в настоящия случай следва да се имат предвид разпоредбите на ЗУСЕСИФ и приложимите подзаконови нормативни актове, доколкото те уреждат специални изисквания към процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, получателите на помощта, предмета и изпълнението на административните договори. Приел е, че специалната нормативна уредба е създадена с оглед спецификата, характера и предназначението на процедурите и договорите за разпределението на публичните ресурси на Европейския съюз и държавата чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Изложил е, че по отношение на нововъзникналото дружество, макар и чрез промяна на правноорганизационната форма, следва да бъде установено дали разполага с необходимия опит, компетентност, инструментариум, база, финансов капацитет и пр. за извършване на съответните проектни дейности, т. е че може да изпълни "обещаните" проектни дейности на етап оценка на проектните предложения, което не може да бъде реализирано на етап "представяне на документи за сключване на административен договор". Приел е, че в противен случай - при сключване на договор с новоучреденото дружество, без то да е преминало оценка, ще бъде допуснато нарушение, както на нормативните изисквания свързани с оценителния процес съгласно ЗУСЕСИФ и Постановление № 162 на Министерския съвет от 2016 г., така и на принципите за прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна и лоялна конкуренция, тъй като дружеството ще бъде поставено в привилегировано положение спрямо другите кандидати в процедурата. Посочил е, че задължението на кандидата да уведоми Управляващия орган за всички настъпили промени в декларираните обстоятелства, в това число и в правноорганизационната форма, които да бъдат подкрепени и със съответните документи, които не са публично достъпни в Търговския регистър, не е изпълнено, тъй като видно от обявените в Търговския регистър по партидата на дружеството документи, част от решенията, свързани с преобразуването - решенията на Общото събрание на съдружниците, протоколи от заседание на Съвета на директорите, план за преобразуване, удостоверение от Националната агенция за приходите и пр. са с дата 22.12.2016 г. Поради това съдът е достигнал до извод, че задължението за уведомяване не е изпълнено от кандидата нито към момента на вземането на решението за преобразуване, нито към момента на получаване на решението за предоставяне на БФП, а е направено едва на етап "представяне на документи за сключване на административен договор", и то от друг субект. В тази ситуация оценката, респективно издаденото решение на ръководителя на УО касае несъществуващ правен субект и в този смисъл не може да произведе правно действие по отношение на него, тъй като същият е със статут на заличен търговец. Съдът е счел, че да се проведе цялата процедура с един субект, който да бъде одобрен с административен акт, а след това да се сключи договор с друг субект, освен нарушение на принципите на публичност и прозрачност, пряко нарушава и закона, тъй като всички документи към административния договор ще касаят субект, който не е участвал в проведената процедура. Отбелязал е, че съществува разлика в състава и вида на органите на управление на двете дружества, като този факт e променил кръга на свързаните с дружеството лица, спрямо които се изследва максимално допустимия размер на помощта de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013, който на етап техническа и финансова оценка може да доведе до редукция на бюджета под минимално допустим размер на БФП по схемата, а оттам и до недопустимост на проекта. Посочил е също, че промяната в свързаността и вида на субекта има отношение и към определяне на категорията на предприятието по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), което е едно от условията за допустимост на кандидатите. Решението е правилно. В правилни и подробни мотиви съдът обосновал наличието на предпоставките по чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, довели до постановяване на решението за отказ за предоставяне на БФП в резултат на процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001.1008 "Добри и безопасни условия на труд" на "М." АД. Настоящата инстанция споделя направеното от съда тълкуване на материалния закон и преценка на фактите по делото. Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е разписана в глава трета, раздел втори ЗУСЕСИФ, като в съответствие с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, със заповед № РД 01-228 от 12.04.2016 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР" са утвърдени Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР", изменени със заповед № РД 01-365 от 14.06.2016 г., заповед № РД 01-493 от 1.08.2016 г. и заповед № РД 01-263 от 10.04.2017 г. на ръководителя на УО на ОП "РЧР". От представените по делото доказателства се установява, че проектното предложение на "М." ООД е включено в списъка на предложените за финансиране проектни предложения по чл. 35, т. 2 от ЗУСЕСИФ, под № 18, приложение към решение за одобряване на оценителен доклад № РД 05-35 от 18.04.2017 г. на ръководителя на УО. В съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с писмо изх. № 205 от 19.04.2017 г. на ръководителя на УО, кандидатът е поканен в срок до 2.05.2017 г., да представи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. В отговор с писмо от "М." АД административният орган е уведомен за извършената промяна в правната му форма. Правилно и в съответствие с чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на "М." АД. Както е посочено и в решението кандидатът "М." ООД е прекратило съществуването си, а новоучреденото дружество "М." АД не може да удостовери, че отговаря на изискванията за предоставяне на БФП. С приключването на процедурата по оценка, за ръководителя на УО възниква правото и задължението по чл. 37, ал. 1 да сключи административен договор с кандидата, оценен и класиран от комисията и определен за получател на финансова помощ. В настоящия случай обаче законовото изискване не може да бъде изпълнено, тъй като определеният за получател БФП субект е престанал да съществува в правния мир. Той е прекратен, макар и без провеждане на ликвидационно производство, а правоприемникът не е участник в процедурата. В съответствие с чл. 264 от ТЗ, търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. В случая обаче става въпрос за нововъзникнал субект по отношение на вече проведена процедура, както и за нарушение на принципите на свобода, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, свобода и лоялна конкуренция. Както е посочил първоинстанционният съд, всички документи към административния договор ще касаят субект, който не е участвал в проведената процедура. Извършената промяна в правната форма на дружеството от ООД в АД води до промяна на критериите за оценка, както и заличава с обратна сила фактите и обстоятелствата, послужили за оценка на проектното предложение. В тази ситуация оценката и издаденото решение на ръководителя на УО, с което е получено одобрение за финансиране, касае несъществуващ правен субект, респ. заличен търговец и не би могло да произведе правно действие по отношение на новоучреденото дружество. Освен промяна на правноорганизационната форма на дружеството, е налице промяна и във вида и състава на органите на управление. Правилно пръвоинстанционният съд е приел, че този факт променя кръга на свързаните с дружеството лица има отношение и към определяне на категорията на предприятието. На етап "административно съответствие и допустимост" оценителната комисия извършва проверка на проектното предложение, която включва и настъпили промени в обстоятелствата по подадена декларация за свързаност. Такава проверка вече е извършена, но спрямо субекта, участвал в процедурата по одобрение за финансиране, като същата не може да бъде извършена на етап "сключване на административен договор" по отношение на новия правен субект. С промяната на органите на управление, се променят и свързаните лица, спрямо които се изследва максимално допустимия размер на помощта de minimis. Правилно е и решението в частта, досежно присъдените с него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Смисълът на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 от АПК, е такъв да бъдат заплатени те на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото. Съгласно посочената разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима на осн. чл. 144 от АПК, е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). От своя страна чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП/НЗПП), при определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение. Съгласно чл. 24 от НЗПП, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., а съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. От цитираните разпоредби следва изводът, че за разлика от другите претендирани по делата разноски, за основателността на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е достатъчно да се установи, че е осъщественото надлежно процесуално представителство на страната от юрисконсулт. Доказателства за реално заплащане на претендирано юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат представени. Правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. След като възнаграждението се дължи не на юрисконсулта, а на бюджета на административния орган, който той представлява, реалното му заплащане е ирелевантно за реализиране на отговорността за разноски. В случая, в хода на първоинстанционното производство, ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, а присъденото юрисконсултско възнаграждение е било претендирано своевременно. Присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лв. е в минималния посочен в Наредбата размер. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 и чл. 25 от НЗПП, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,