Решение № 10681 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14327/2018 г.

Решение № 10681 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14327/2018 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител, против решение № 5656/8.10.2018 г. по адм. дело № 3593/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Изложени са съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като е постановено при неправилно формулирани изводи, предвид представените доказателства по делото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу СДВР иск, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение поискано от ответника. Ответникът - Б. Гълъбов, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Б. Гълъбов обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 1.04.2013 г. (датата на влизане в сила на решение № 1744 от 2.04.2012 г. по адм. д. № 114/2012 г. по описа на АССГ, с което е отменена заповед № з-13439 от 30.11.2011 г. на директора на СДВР) до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил предявения от Гълъбов иск до пълния претендиран размер от 15 000 лв. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че с отменената заповед на директора на СДВР на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Приел е, че уволнението се е отразило в негативен план на Б. Гълъбов, който е работил в системата на МВР около 20 години. Отстраняването му от длъжност е довело до негативни емоционални проблеми, изразяващи се в унижение и срам след публикации в медиите, опетняващи честта му. Съдът е кредитирал дадените свидетелски показания и е обосновал извод, че Гълъбов е претърпял страдания след уволнението, разочарование от системата в която е работил, както и е изживял силен стрес и свързаните с това негативни изживявания. Приел е за установен факта на тези вреди и пряката причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразния административен акт. Изхождайки от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им, продължителния период на развилото се срещу ищеца производство от издаване на административния акт до отмяната му с влязло в законна сила съдебно решение, доказаните душевни страдания и общото му психическо състояние, като следствие от търпени морални вреди, съдът е обосновал извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лева по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за причиненото състояние на безпокойство, притеснение, унижение и огорчение. АССГ е преценил, че посочената сума от 5000 лева следва да се присъди заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 1.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е правилно. Неоснователна е касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт, с който се осъжда дирекцията да заплати обезщетение от 5000 лева. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е и алтернативното искане в касационната жалба на СДВР за намаляване размера на присъденото обезщетение като прекомерен. АССГ е изложил точни и ясни мотиви, и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Съдът счита присъденото обезщетение в размер на 5000 лева за обосновано, както по основание, така и по размер. Съдът е взел предвид обстоятелството, че налагането на дисциплинарното наказание на Гълъбов е оказало негативно въздействие върху психическото и физическо състояние. Тези негативни усещания безспорно подлежат на обезвреда, с оглед обстоятелството, че актът, с който на лицето е наложено дисциплинарно наказание е отменен като незаконосъобразен. При определяне на размера, съдът се е съобразил със събраните доказателства относно времетраенето и интензитета на търпените от лицето негативни усещания и конкретното им влияние върху психиката му. Определеното от съда обезщетение ще изпълни заложената от законодателя роля и ще компенсира настъпилите за ищеца вреди. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско представителство, който съгласно приложения договор за правна защита и съдействие са в размер на 600 лв., заплатени в брой. В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 4.04.2019 г. процесуалният представител на СДВР е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което възражение настоящият състав намира за основателно. С оглед характера на правния спор, по отношение на който има богата съдебна практика и тълкувателно решение, което е задължително за всички, и съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Б. Гълъбов, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 580 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение