Решение № 16045 от 31.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2020 г.

Решение № 16045 от 31.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Дупница против решение № 90/23.03.2020 г. по адм. д. № 8/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Твърди, че оспореното решение няма характер на административен акт и решението е недопустимо. Алтернативно прави възражение за незаконосъобразност на решението на съда. Моли да бъде обезсилено, респ. отменено обжалваното решение и претендира заплащането на разноски. Ответникът по касационната жалба – Областен управител на област Кюстендил, редовно призован, се представлява от гл. експерт Николова. Моли да бъде оставено в сила решението и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е основателна. Първоинстанционният съдебен акт е недопустим. Определянето на числеността и структурата на общинската администрация по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА съставлява вътрешно-ведомствен административен акт, който няма белезите, нито на индивидуален административен акт, нито на общ или подзаконов нормативен акт. В този смисъл същият не подлежи на контрол за законосъобразност. Като е приел, че оспореното решение на ОбС подлежи на обжалване и е разгледал жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по оспорване от Областният управител на Област Кюстендил, със своя Заповед № РД-30-02/07.01.2020 г., на основание чл. 32, ал. 2, изр. първо от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на Решение № 13 от Протокол № 2/29.11.2019 г. на Общински съвет – Дупница, поради противоречието му с императивните норми на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Закона за администрацията, чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за администрацията и чл. 12, ал. 6 и чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Съдът е отменил оспореното решение. Приел е, че то е административен акт, редът за чието приемане е уреден в общите правила на ЗМСМА, респективно в Правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Според съда, решението е прието съобразно правомощията на Общинския съвет, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма, но не е съобразено с приложимия материален закон. С оспореното от Областния управител на област Кюстендил решение на ОС – Дупница е приета нова структура на Общинска администрация – Дупница на основание чл. 101, част втора от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Дупница, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация, съгласно Приложение № 1 и е задължен Кмета на Община Дупница в срок до 30.01.2020 г. да представи за сведение в деловодството на Общински съвет, изменение на Устройствения правилник на основание чл. 44, ал. 1, т. 17 от ЗМСМА. Постановеното решение е недопустимо. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията Областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА, а именно – по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Разписаната обжалваемост на всички актове на общинските съвети касае индивидуални, общи или подзаконови административни актове, защото само на такива актове може да се извършва преценка за законосъобразност. По своя характер решението с така посоченото съдържание не представлява нито общ административен акт според определението на чл. 65 от АПК, нито нормативен по дефиницията на чл. 75 АПК. Същото не може да се квалифицира и като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото не е налице властническо волеизявление на административен орган. То представлява вътрешно-служебен акт, с който се определят длъжностите и структурата на общинската администрация. Оспорването от Областния управител на област Кюстендил на решението на Общински съвет – Дупница е процесуално недопустимо. Постановеното по това оспорване решение на административния съд също е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а образуваното по него производство – прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,