Решение № 71 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2009 г.

Решение № 71 от 5.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 502/30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 589/2008 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Иван Василев Иванов от гр. Горна Оряховица против решение № 47/28.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 428/18.04.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ гр. Велико Търново. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Василев Иванов с молба да бъде отменено. Оспорва изводите на съда и твърди, че опитите му за бягство му през границата са по политически причини, за което е изтърпял наложените му присъди. Моли да бъде уважено искането му за отпускане на лична пенсия и добавка по чл. 9 от ЗППРРЛ. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима. Разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна, решението е правилно и обосновано. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, като е обсъдил подробно и безпристрастно доказателствата, приложени към административната преписка. Предмет на производството е отказът на пенсионните органи на ТП на НОИ гр. В. Търново да бъде отпусната лична пенсия на Иван Василев и добавка към нея по чл. 9 във връзка с чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ. Не е спорно по делото, че с решение № 110 на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. Велико Търново, взето на заседание от 01.09.1993 г., Иван Василев Иванов е признат за репресиран по политически причини и му е признато право на обезщетение за времето от 14.10.1964 г. до 17.12.1966 г., което той е получил еднократно. Този период от две години, два месеца и 3 дни му е зачетен и за труд от първа категория, при условията на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ. Съгласно текста на нормата, признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл. 1, т. 1 и 2 от същия закон са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. Иван Василев твърди, че следва при същите условия да му бъде зачетено и времето от 11.08.1963 г. до 13.09.1964 г., изтърпяно по първата присъда за бягство през граница по НОХ д. № 270/1963 г. на Смолянския съд и от 05.06.1967 г. до 27.06.1970 г. по третата присъда по НОХ д № 187/67 г. на Софийски военен съд. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не се касае за репресия по политически причини, тъй като водещите мотиви на жалбоподателя за напускане на страната са били от личен характер. Този извод е направен въз основа мотивите в постановените присъди от съставите по цитираните наказателни дела. Тези съображения са били водещи и при определяне размера на наложеното наказание по НОХ д. № 270/1963 г. на Смолянския съд и по НОХ д. № 187/67 г. на Софийски военен съд. Настоящата инстанция счита обжалваното решение на Административен съд гр. В. Търново за правилно. За да бъде обявено едно лице за реабилитирано по смисъла на чл. 1, т. 1 и 2 от ЗПГРРЛ, следва то да е било незаконно репресирано заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В конкретния случая, за претендираните два периода от 11.08.1963 г. до 13.09.1964 г. и от 05.06.1967 г. до 27.06.1970 г., Иванов е изтърпявал наказание лишаване от свобода по влезли в сила осъдителни присъди за действия, визирани в чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ - опит за бягство или бягство през граница. Но само тези факти не са достатъчни, за да бъде признато времето, прекарано в затвора, за трудов стаж. Необходимо е да бъде доказано, че постановяването на присъдите е свързано с произхода му, с политически убеждения или религиозни вярвания, при които да е налице репресия по смисъла на закона. По делото не е доказана репресия от такъв характер, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 7 за признаване на трудов стаж и чл. 9 във връзка с чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ за добавка към пенсията. Постановеното решение от АС-В. Търново е правилно и обосновано и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 ат АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,