Решение № 5963 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2015 г.
ВАСV отделение18.05.2016 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 11.03.2015 г., постановено по административно дело № 28/2015 г. от Административен съд Русе. ОСЪЖДА Т. Н. М., с ЕГН ********** да заплати на Община Иваново деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5963 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. М., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 7 от 11.03.2015 г., постановено по административно дело № 28/2015 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й против отказ да й бъде предоставена обществена информация. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният отказ бъде отменен, като й бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на Община Иваново в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е (не)основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Административното производство е образувано по подадено с вх. № 510/03.11.2014 г. до кмета на с. Тръстеник заявление от М. да й бъде предоставена наличната обществена информация относно обявените, проведени и/или прекратени търгове през периода 1995-6 г. на имуществото на ТКЗС - в ликвидация с. Тръстеник, обл. Русе. След препращане на компетентния в конкретния случай орган - Кмета на община Иваново исканият достъп е предоставен, като на М. е предоставена наличната в администрацията на общината информация, видно от писма с изх. 94-Т-739-1/17.11.2014 г. и 94Т-739-2/25.11.2014 г. и протокол от 25.11.2014 г., подписан от М. на 05.12.2014 г. На 11.12.2014 г. М. депозирала ново искане до община Иваново, в което посочила, че не е получила цялата искана информация, тъй като между представените й документи не намирали наддавателните протоколи за вътрешен търг с явно наддаване на правоимащите от 18.05.1996 г. в с. Тръстеник за продажба на недвижимо имущество на ТКЗС в ликвидация с. Тръстеник - помещения за дизелов агрегат и сеновал, като изрично посочила, такива документи за други продадени недвижими имоти й били предоставени. По т. 2 посочила, че не е предоставена справка № 203 за недвижимо имущество, собственост на ТКЗС-в ликвидация с. Тръстеник, както и други справки в този смисъл. По т. 3 поискала цялата налична документация относно описаното по т. 1 помещение за дизелов агрегат и сеновал. С вх. № 94-Т -739-2 от 24.11.2014 г. касаторката поискала повторно същата информация. С писмо изх. № 94 Т-739-3/23.12.2014 г. Кмета на община Иваново предоставя на М. исканата по т. 2 от заявлението от 11.12.2014 г. копие от сметка № 203 на недвижимото имущество, а по отношение на исканията по т. 1 и т. 3 отказва да предостави исканата информация поради това, че същата й е предоставена през предходните шест месеца. На 12.01.2015 г. М. депозира ново искане за предоставяне на информация относно сградите на сеновала и дизеловия агрегат от началото на 1994 г. до края на 1996 г., опис на недвижимото имущество, документи за придобиването му, за отчуждаването му и "всякаква информация, която се съдържа за двете сгради". С писмо от 15.01.2015 г. на жалбоподателката е предоставено отново копие от сметка № 203 на недвижимото имущество, собственост на ТКЗС-в ликвидация с. Тръстеник. На 14.01.2015 г. М. депозира жалба срещу решението, обективирано в писмо изх. № 94 Т-739-3/23.12.2014 г. Кмета на община Иваново, с което й е отказано предоставяне на достъп до исканата от нея със заявление от 11.12.2014 г. обществена информация по т. т. 1 и 3 - наддавателните протоколи за вътрешен търг с явно наддаване на правоимащите от 18.05.1996 г. в с. Тръстеник за продажба на недвижимо имущество на ТКЗС в ликвидация с. Тръстеник - помещения за дизелов агрегат и сеновал, както и цялата налична информация за тях. За да отхвърли жалбата на М. първоинстанционния съд след изясняване на спора от фактическа страна приема, че в случая не е доказано по безспорен начин, че исканата информация е налична у органа и отказът да бъде предоставена е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат, но не по мотивите изложени в него. По определението по чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тя може да бъде официална - която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В случая исканата от М. информация е по повод дейността на ТКЗС - в ликвидация с. Тръстеник, която след ликвидирането му се съхранява в Община Иваново, поради което същата има характер на служебна такава по отношение дейността на общинската администрация, каквото е дейността по съхранението на тази документация. В случая без съмнение с предоставяне на исканата информация по заявлението на М. от 03.11.2014 г. същата е могла и е съставила мнение за дейността на задължения субект администрацията на Община Иваново по съхранение на предадената след ликвидирането на ТКЗС Тръстеник документация. Правилно в случая по направеното последващо искане задълженият субект е предоставил единствено поисканата с него допълнителна информация и е постановил отказ да предостави информацията, предоставена през предходните шест месец на заявителката на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ. С оглед на това законосъобразно с решението си първоинстанционният отхвърля жалбата на Мончева като неоснователна. Наведените доводи, че незаконосъобразно съдът приема, че постановеният отказ да се предостави допълнително исканата от М. информация е законосъобразен, тъй като исканата информация не е предоставена в пълнота на първо място не са доказани, а отделно от това липсват и доказателства, че тази информация е налична у задължения субект. Представеното копие от публикувано на интернет-страницата на Държавна агенция "Архиви" по отношение на ТКЗС "Тръстеник - с. Тръстеник Русенско не води до извод, че тези документи се намират в Община Иваново. Останалите твърдения в касационната жалба не са свързани с касационни основания по чл. 209 АПК и не следва да бъдат обсъждани, както и направените искания до ВАС за извършване на действия, извън правомощията му по Глава дванадесета АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото направеното искане от страна ответника за присъждане на деловодни разноски - възнаграждение за един юрисконсулт е основателно и Т. Н. М. следва да бъде осъдена да заплати на Община Иваново 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение