Решение № 6431 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1687/2012 г.

Решение № 6431 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1687/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Миланов Христов, срещу Решение № 222/22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 279/2011 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна - началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Манолова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Гюла Тодорова Христова, Ива Генчова Якимова и Бисер Генчов Христов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Йордан Миланов Христов срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-335/1.08.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство на два гаража и част от антре в жилище и вход", разположен на първия етаж от съществуваща триетажна масивна жилищна сграда в УПИ XVI-304 в кв. 314 по плана на гр. Кюстендил. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ. Съставени са констативни актове № 75/27.04.2011 г., и № 76/27.04.2011 г., с които е установено незаконното строителство, осъществено без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Установено е, че незаконният строеж представлява преустройство на два гаража, намиращи се на I-вия етаж на съществуващата 3 MЖ - източен близнак и част от антре на I-вия етаж на сградата. Двата гаража са преустроени в три стаи за живеене с размери 3,20/2,80 м - спалня, 3,20/2,50 м - спалня, 4/50/2,20 м - кухня и с размери 4,50/1,50 м - входно антре. Правилни са изводите на административния съд, че в случая е налице извършено през 2004 - 2005 г., вътрешно преустройство с промяна на предназначението на гаражите. При вътрешно преустройство с промяна на предназначението, е необходимо издаването на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ. Освен това извършеното преустройство съществено се отклонява и от инвестиционния проект, поради което е недопустимо извършването му без съгласието на собственици на жилища в жилищната сграда - заинтересованите лица по чл. 154, ал. 5, във връзка с чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. По делото е приложена нотариално заверена декларация № 1795/6.03.1996 г, която, обаче, не може да замести съгласието по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, тъй като не касае извършването на преустройство с промяна на предназначението на гаражите. /§ 5, т. 41 ДР ЗУТ/. В цитираната декларация изрично е дадено съгласие за построяване и на два гаража. Констатациите, че незаконният строеж е извършен без наличието на необходимите строителни книжа и документи, не са опровергани. Поради това, законосъобразно е прието от административния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,