Решение № 13161 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2012 г.

Решение № 13161 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Враца против решение № 3/04.04.2012 г. по адм. дело № 13/2012 г. на Административен съд - Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Цанко Борисов Димитров, от гр. Бяла Слатина счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С атакуваното съдебно решение административният съд е отменил решение № 109/09.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Враца, с което е оставена без уважение жалбата на Цанко Димитров срещу разпореждане № 5302011869/24.10.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на административния орган за решаване въпроса по същество при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаване на оспорения акт ръководителят на ТП на НОИ незаконосъобразно се е позовал на мотивите на органа издал първичния административен акт, в който подробно е посочен начина за изчисляване размера на отпуснатата пенсия. Посочил е, че контролно-отменителното решение е нов административен акт, издаден след постъпило оспорване и следва да съдържа подробни мотиви. Допуснатото позоваване на мотивите на разпореждане № 5302011869/24.10.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ е квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 15796/26.07.2011 г. Цанко Димитров е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Заявлението е окомплектовано с необходимите документи за пенсиониране. Към тях са приложени и две решения на медицинската експертиза за оценка на работоспособността - ЕР № 1150/30.06.2011 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ Козлодуй ООД и ЕР № 1414/07.09.2011 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ Козлодуй ООД. С първото е определен процент неработоспособност (52%) и дата на инвалидизиране 10.09.2010 г., а с второто е въведена корекция в датата на инвалидизиране и като такава е определена 30.06.2011 г. Основание за извършената промяна е несъобразеното от експертната комисия на ТЕЛК обстоятелство, че към датата на освидетелстване Димитров е бил в трудови правоотношения с фирма "Чистота и озеленяване" гр. Бяла Слатина. Експертните решения не са оспорени и са породили целените с тях правни последици. Пенсията на освидетелстваното лице е отпусната, считано от 30.06.2011 г., като спорът между страните касае началната дата на нейното отпускане и размера й. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. С разпоредбата на чл. 94 от КСО се посочва, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В случая едномесечният срок е спазен и пенсията е отпусната от датата на придобиване на правото. Със съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че макар и датата на инвалидизиране да не е била определена правилно с първото експертно решение не е допустима нейната промяна, тъй като не са налице предпоставките по чл. 91 от АПК за отзив или на чл. 99 от АПК за възобновяване на административното производство. Подобно разрешение е несъвместимо с принципа на правна сигурност, стабилитет на актовете и принципите на правовата държава. Настоящата инстанция не споделя тези изводи досежно извършената в рамките на пленарната компетентност на първоинстанционния съд проверка за законосъобразност на експертните решения на органите на медицинската експертиза. Фактът на поправка на първото експертно решение било в хипотезата на очевидна фактическа грешка или на отзив след срока не може да игнорира настъпилите правни последици, защото в първата хипотеза то е реализирано законосъобразно, а във втората хипотеза, макар и след законоустановения срок не предполага порока нищожност. Изричната му унищожаемост във връзка с допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не е установена, а за нея административния съд не може да се произнася в рамките на пленарната си компетентност. Като краен резултат актът на медицинската експертиза е законосъобразен, тъй като съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза, когато лицето работи, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването. Спорни са и изводите за добросъвестността на освидетелстваното лице, доколкото не е декларирало важния за медицинската експертиза факт, че към момента на оценка на работоспособността му работи по трудов договор. Отказът от счетоводна експертиза досежно определения размер на ЛПОИЗ сочи недоказаност на оспорването в тази му част. При тези обстоятелства необосновани и незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че извършеното позоваване от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Враца на мотивите на разпореждане № 5302011869/24.10.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ досежно размера на отпуснатата пенсия е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Дори и да е наличен, степента на визирания порок не сочи незаконосъобразен краен резултат, за да бъде квалифициран като съществен. По изложените съображения съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на актовете на пенсионните органи. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение