Решение № 9502 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2016 г.

Решение № 9502 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на О.-П., срещу Решение № 638/18.11.2016 г., постановено по адм. дело № 253/2016 г. по описа на Административен съд П., IV състав, с твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната му и отхвърляне на първоначалната жалба В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище, че се поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, с претенция за разноски и приложен списък за същите - 100 лв. Ответните страни - А. Д. К., С. Х. К., М. Д. А., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. От пълномощника на Качаков по делото е приложен отговор по касационната жалба, с доводи и искане за уважаването й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба срещу съдебния акт е подадена в срок и от надлежна за производството страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АС-П. е отменил, поради неправилно приложение на материалния закон, по жалба на С. Х. К., заповед № 162/21.12.2015 г. на Кмета на О.-П., с която, на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 и § 8 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на плана за регулация (ПР) за УПИ VI-867, кв. 81 по плана на с. П., като се обособява нов УПИ ХIII-1032, за "търговия и услуги", за имот с пл. № 1032, участващ в УПИ V-867, с площ от 201.80 кв. м. и се променят вътрешнорегулационните му линии със съседните УПИ VII-870 и V-866 по имотните граници, поради неприложена дворищна регулация, съгласно означенията в зелено на приложената скица. Приел е, че в конкретния случай не е налице посоченото от административния орган правно основание за издаване на процесната заповед по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като не са представени доказателства, че при изменение на КП или КК имотните граници на ПИ да не съвпадат с регулационните. Посочил е също, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, след като с нея се обособява нов УПИ, с размери, по-малки от предвидените в закона и тези размери следва да се спазват при урегулиране на имоти за ниско жилищно застрояване, а частичното изменение на ПР също представлява урегулиране на ПИ и при създаването и отреждането на новия УПИ ХIII-1032 - за търговия и услуги, административният орган не се е съобразил с тази разпоредба. Решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като не е извършен цялостен контрол за законосъобразност на акта, спрямо приетите в него правни основания и не са обсъдени релевантни за спора факти, както и направените възражения. Процесната заповед е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и § 8 ЗУТ. Първата от разпоредбите (в относимата редакция към датата на издаването й) предвижда възможност за изменение на действащия ПУП, когато при изменение на кадастрален план, или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, по отношение на което основание, както се подчерта, съдът е направил извода за липса на предпоставките, без излагане на убедителни съображения спрямо приетото в заповедта. Друг е въпросът дали в случая е налице основанието по § 8 ДР ЗУТ, което въобще не е обсъждано. Липсва коментар за приложимостта на решение № 243/08.06.2011 г. на ОС-П., на заповед № 34/08.03.2013 г. за поправка на кадастралната основа, не е назначена СТЕ, която да проследи кадастралния и регулационен статут на имотите, засегнати от процесното изменение, (въпреки проведените 5 с. з. по делото), не е установено дори кога са утвърдени ПУП и КК на селото. В решението е акцентувано на допуснато от административния орган нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, без обсъждане на посоченото в заповедта, че "размерът и площта на ПИ 1032 не позволяват същият да бъде отреден за жилищно строителство", затова и същият е с предназначение "за търговия и услуги, съгласно Наредба № 8/2001 г. към ЗУТ." С оглед казаното, след като в съдебното решение няма установяване и направени изводи по релевантни за правилното решаване на спора факти, не е налице мотивиран съдебен акт досежно законосъобразността на оспорения акт. Това безспорно препятства и касационната проверка и произнасянето по същество от настоящата инстанция, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК,