Решение № 2178 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2017 г.

Решение № 2178 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7547/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д." ЕАД, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 186 от 23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 40/2017 г. по описа на Административен съд - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - кметът на община Д., чрез своя пълномощник, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Д." ЕАД против заповед № А-115/08.03.2016 г. на кмета на община Д., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е на дружеството е наредено, в 14-дневен срок след получаване на заповедта, да премахне за своя сметка незаконен строеж "метален навес", попадащ в УПИ II, кв. 61 по плана на гр. Д., с обща застроена площ от 132.8 кв. м. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че процесния строеж е незаконен като извършен без разрешение за строеж. Също така съдът е приел, че строежът не отговаря и на предпоставките за търпимост, поради несъответствие с подробния устройствен план (ПУП). Обжалваното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесният обект представлява строеж, шеста категория, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ с оглед на описанието и характеристиката му, направени както с констативния акт, така и в мотивите на заповедта. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, тъй като за него няма издадено разрешение за строеж. Правилни са изводите на съда и по отношение на предпоставките за търпимост. Една от задължителните предпоставки за приемането на строежа за търпим е той да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Съдът е разгледал предпоставките за търпимост по § 16 и § 127 от ЗУТ и с оглед приетата съдебно-техническа експертиза и доказателствата по делото обосновано е приел, че строежът е нетърпим, тъй като е недопустим както по ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ, понеже не е спазено изискването за разстояние до границата на имота. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Предвид изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд