Решение № 1985 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2017 г.

Решение № 1985 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9468/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община К., чрез процесуалния представител адв. Бойчев, срещу решение № 1165 от 26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 821/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена негова заповед № ДК - 04 - 1/10.03.2017 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Й. Р. Р. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество е основателна. Производството пред Бургаския административен съд е образувано по жалба на Й. Р. Р. срещу заповед № ДК - 04 - 1/10.03.2017 г. на зам. кмета на община К., с която е забранен достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по установения ред строеж: "кафе -клуб Largo", находящ се в поземлен имот 1321, кв. 44 по плана на гр. К.. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че въвеждането на сградата, в която е изпълнен обекта, в експлоатация, не е било задължително съгласно чл. 164, ал. 5 ЗТСУ (отм., в относимата редакция), действал към периода на изграждането й - 1997 г. Посочил е, че в административното производство не е установено каква част от сградата се е използвала като административна и каква част е била със стопанско предназначение, поради което констатацията на органа, че същата и обекта в нея е необходимо да бъдат въведени в експлоатация е направена без да са изяснени всички факти и обстоятелства за случая. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: В мотивите на оспорения административен акт е прието, че процесният строеж се ползва, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен протокол № 2 от 21.02.2017 г. От същия се установява, че сградата е изградена в имот - собственост на Й. Р. Р.. Строежът е описан като едноетажна полумасивна сграда от дървени плоскости, покрита с двускатен покрив и керемиди, част от нея е санирана и измазана с мазилка. Същата е преустроена и се ползва като обект с обществено предназначение: "кафе - клуб Largo", който не е въведен в експлоатация от компетентните органи. Посочено е, че строежът е пета категория. Забраната за ползване по реда на чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗУТ е допустима тогава, когато строежът се ползва без да е издадено удостоверение за въвеждането му в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че по отношение на сградата към момента на построяването й - 1997 г. липсват строителни книжа, от които да се установят нейните характеристики. Вещото лице е посочило, че същата е имала административно - стопанска функция, като се е позовало на гласни данни. Такива по делото не са събрани. В приложената по делото скица от 3.06.1997 г. сградата е отразена като "ПЖ". Доказателства, че същата е въведена в експлоатация от компетентните органи по чл. 160, ал. 1 ЗТСУ (отм.) не са представени. Липсва разрешение за преустройство на същата в обект за обществено обслужване. Направено е само искане от Й. Р. със заявление от 28.12.2016 г. за издаване на такова разрешение. При тези данни съдът не е следвало да кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е прието, че сградата е със смесен характер - административен и стопански въз основа на свидетелски показания, които не са събрани по надлежния ред. В тази връзка направеният извод, че съгласно чл. 164, ал. 5 ЗТСУ (отм.) част от нея не подлежи на въвеждане в експлоатация, е незаконосъобразен. Съгласно чл. 164, ал. 1 ЗТСУ (отм.) не се разрешава да се обитават, съответно използват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред. Процесната сграда не е сред обектите, предвидени в чл. 164, ал. 5 ЗТСУ (отм.), които не подлежат на въвеждане в действие. От оспорващия в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, с които да се обори констатацията на административния орган, че се касае за сграда от пета категория. По делото не се спори, че строежът се ползва от собственика му като кафе - клуб без да е въведен в експлоатация по предвидения в закона ред. Направените в оспорената заповед констатации, че ползването е в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не са оборени. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ, поради което подлежи на въвеждане в експлоатация чрез издаване на удостоверение за това съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ. Ето защо, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което оспорването на Й. Р. Р. да се отхвърли като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение