Решение № 5900 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2009 г.

Решение № 5900 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Пловдив против решение № 1148 от 10.08.2009 г. постановено по адм. д. № 968 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неговата неправилност, поради противоречие с материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез отмяна на оспореното решение на Общински съвет Асеновград. Ответникът - общински съвет Асеновград в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователно. С решението, подложено на касационно обжалване Административен съд Пловдив е отхвърлил оспореното от областен управител по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА решение на Общински съвет Асеновград, с което на осн. чл. 12, ал. 3 от Закона за общинска собственост на РУ"СО" гр. Пловдив безвъзмездно за срок от 5 години е предоставено управлението на имоти - частна общинска собственост, посочени в решението. Решението е валидно, допустимо и правилно . Съдът е обсъдил относимите по делото доказателства и обосновано е стигнал до правилен извод за законосъобразността на оспореното решение на общинския съвет. Общински съвет Асеновград е упражнил правомощие да предостави безвъзмездно и срочно управлението на имот -частна общинска собственост, произтичащо пряко от закона - нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗОС. Обстоятелството, че в наредбата на община Асеновград по чл. 8 от ЗОС не е регламентиран особен ред или допълнителни условия за осъществяване на това правомощие, в каквато насока са оплакванията по възраженията за незаконосъобразност на областния управител, не прави решението на общинския съвет постановено в противоречие с материалния закон. То е прието въз основа на пряка законова регламентация, а непълнотата на наредбата по чл. 8 на общинския съвет, за което се твърди в оспорването на областния управител, не може да прегради правото на общинския съвет да упражни право, предоставено пряко от закона. Освен това, всички цитирани в заповедта на областния управител норми на наредбата по чл. 8 от ЗОС, касаят възмездно предоставяне на право на ползване /различно от правото на управление по чл. 12, ал. 3 от ЗОС/, което изключва прилагането им по аналогия по отношение безвъзмездното право на ползване. В оспорването не се сочи какъв би бил този ред, така щото валидно и законосъобразно да се предостави безвъзмездно право на управление на други юридически лица на бюджетна издръжка, различни от общинските, освен да се постанови решение при изискуемия кворум, прието с изискуемото мнозинство, а в него да се отрази посоченото в нормата на чл. 12, ал. 3 от ЗОС съдържание. Предвид това, за материалната законосъобразност на решението е необходимо то да касае имот- общинска собственост, който не е необходим за нуждите на общината /което е въпрос на целесъобразност/, а юридическото лице на което се предоставя да е също на бюджетна издръжка. Липсата на някой от елементите на фактическия състав на решението по чл. 12, ал. 3 от ЗОС не се навежда като възражение от областния управител. По изложените по-горе съображения, настоящият съд намира решението на Административен съд - Пловдив за правилно и същото следва да се остави в сила.