Решение № 383 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15847/2014 г.

Решение № 383 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15847/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на зам. директора на Областна дирекция на МВР - София против решение от 25.11.2014 г., постановено по адм. дело № 843/2014 г. на Административен съд София - област, с което е отменена негова заповед рег. № 1018/25.07.2014 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Добри Василев Трендафилов град София, чрез пълномощника си адв. Апостолова е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - област е била заповед рег. № 1018/25.07.2014 г. на зам. директора на Областна дирекция на МВР - София, с която на Добри Василев Трендафилов, изпълняващ длъжността полицейски инспектор в група "Пътен контрол", в сектор "Престъпления по пътищата" при ОД на МВР - София е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че на 10.07.2014 г. около 11.15 часа в гр. София, ж. к. "Младост" пред магазин "Декатлон" полицейски инспектор Трендафилов, по време на изпълнение на служебните си задължения, в качеството си на участник в пътното движение със служебен автомобил марка "Опел Астра", рег. № СА1615МС не се е подчинил на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България, като е паркирал служебния автомобил на място № 22-18, определено за хора с трайни увреждания в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП /освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на места, опредени за хора с трайни увреждания/, което довело до възмущение на граждани и до публикуване на снимков материал на страницата на СДВР в социалната мрежа "Фейсбук", като с действията си полицейски инспектор Трендафилов е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 17, б. "а" от Раздел I, Глава II от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изм. и доп. с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ рег. № Iз-3029/1.12.2011 г., задължаваща държавният служител, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение в Република България. Първоинстанционният съд е обсъдил така приетите по делото доказателства, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно което дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи. При издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на цитирания текст задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Служителят Трендафилов представя сведения относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на сведения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Нещо повече, след като се запознава със съдържанието на справка рег. № 15558/23.07.2014 г. с резултатите от извършена проверка по преписка вх. № 14671/11.07.2014 г по описа на "ОДМВР" - София служителят е посочил, че подържа дадените обяснения от сведението от 11.07.2014 г., както и че е съгласен с изготвеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган, а съображенията на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с т. 17, б. "а" от Раздел I, Глава II от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г., изм. и доп. с МЗ рег. № Iз-453/22.02.2011 г. и МЗ рег. № Iз-3029/1.12.2011 г. Според настоящия състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност се установява, че на 10.07.2014 г. около 11.15 часа в гр. София, ж. к. "Младост" пред магазин "Декатлон" полицейски инспектор Трендафилов, по време на изпълнение на служебните си задължения, в качеството си на участник в пътното движение със служебен автомобил марка "Опел Астра", рег. № СА1615МС не се е подчинил на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България, като е паркирал служебния автомобил на място № 22-18, определено за хора с трайни увреждания в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. При това положение настоящата инстанция намира, че атакуваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на установената форма. При постановяването на административния акт не са били нарушени административнопроизводствените правила, същият е бил издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Оспореното решение се явява неправилно и следва да се отмени, и делото следва да бъде решено па същество, с оглед наличието на всички доказателства по преписката, изясняващи фактическите обстоятелства, които сочат на законосъобразност на оспорената заповед. Поради това следва да се отхвърли жалбата на Добри Василев Трендафилов срещу заповед № 1018/25.07.2014 г. на зам. директора на Областна дирекция на МВР София. Предвид направеното искане за присъждане на разноски по делото от касатора и за двете съдебни инстанции, в негова полза следва да бъдат присъдени 800 лева /по 400 лева за всяка инстанция/ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение