Решение № 5228 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2015 г.

Решение № 5228 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. срещу Решение № 194/24.03.2015 г., постановено по админ. дело № 901/2014 г., по описа на АС - П.. Оспорва се извода на съда, че употребата срещу него на помощни средства е правомерна и законосъобразна и това, че спрямо него няма употребена сила. Счита, че администрацията има право да упражни правата си за употреба на помощни средства, само при чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС, каквито според него не са налице. Намира за доказано, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание. Моли да се отмени решението на АС П. и да се постанови ново решение, с което се уважи иска като основателен. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. (ГД "ИН") в постъпилия на 14.04.2015 г. писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Шемширов оспорва жалбата и моли, да се постанови съдебен акт, с който се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. От процесуалния представител изцяло се споделят мотивите на Административен съд - гр. П.. Подробни съображения в тази насока са развити в представените писмени бележки. Претендира и разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението е правилно като съответства на материалния закон. Счита, че съдът обективно и пълно е установил липса на доказателства за причинени охлузвания по ръцете и тялото на ищеца, при конвоирането му на датите 23.06.2014 г. и 4.07.2014 г. и след прилагане на помощни средства до зона с повишена сигурност. Посочва, че не се установяват от доказателствата по делото данни ищецът да е подлаган на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по см. на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. Счита, че не е доказана и причинена вреда от неимуществен характер. Предвид тези доводи се счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд П.. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 194/24.03.2015 г., постановено по адм. дело № 901/2014 г., по описа на АС - П. се отхвърля като неоснователен иска на Н. Н. А., предявен против ГД "ИН" гр. С. на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за претърпени на дните 23.06.2014 г. и 4.07.2014 г. неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Със същото решение се осъжда Н. Н. А. да заплати на ГД "ИН" гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд приема, че в проведеното исково производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Посочва се, че съгласно чл. 114, ал. 1, т. 4 от същия закон употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила при конвоиране или задържане на лишен от свобода. Счита се за безспорно установено по делото, а и такива са твърденията в исковата молба, че ищецът е бил конвоиран на посочените от него дати. Приема се, че не е налице незаконосъобразно действие на администрация, причиняващо изтезание, нечовешко или жестоко отношение. Счита се, че доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203 от ал. 4 от АПК не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГД "ИН". Предвид тези мотиви, съдът е намерил, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на ГД ИН. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, предвид това, че употребата срещу него на помощни средства от служителите на ГДИН е неправомерна и незаконосъобразна, като се аргументира с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗИНЗС, каквито условия според него не са били налице. Съгласно чл. 112 и сл. на ЗИНЗС при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. По делото безспорно се установява, че при конвоирането на посочените дати са използвани помощни средства, но тяхното използването е допустимо именно при конвоиране съгласно изричната норма на чл. 114, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, поради което така предприетите действия са правомерни и в съответствие със закона. Освен това законът дава право на служителите да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 115, ал. 1 ЗИНЗС - конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. С оглед наличните данни по делото не се установяват незаконосъобразни действия на администрацията, произтичащи от превишаване на законоворегламентираните задължения. Действията са извършени в законовата рамка и съобразно конкретната обстановка. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства за действително претърпени неимуществени вреди от касационния жалбоподател. Липсват доказателства за причинени наранявания по ръцете и тялото на ищеца, след прилагане на помощни средства, при конвоирането му на датите 23.06. 2014 г. и 4.07.2014 г. Не се установяват данни ищецът да е подлаган на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по см. на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АС П.. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на администрацията - ГД ИН, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел обосновани и законосъобразни изводи. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. При наличните данни от АС П. е направен обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 300,00 лв. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,