Решение № 852 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15290/2009 г.

Решение № 852 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15290/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторът Димитър Христов моли да бъде отменено решение № 13183 от 5.11.2009 г. по адм. д. № 6972/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-2265/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР, категория В, началник сектор в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО по инициатива на органа по назначението. Поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата, в молба и в писмена защита. Моли заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба министърът на вътрешните работи по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав е отхвърлил жалбата против заповед № К-2265/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР, категория В, началник сектор в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО по инициатива на органа по назначението. В мотивите си тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила. Държавният служител има 30 години и 12 дни осигурителен стаж, от които 26 години, 2 месеца и 28 дни в МВР и съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 69 КСО, за да се приложи чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР - 2/3 от осигурителния стаж да е изслужен като служител на МВР. Приел е също, че за да се приложи чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и да се прекрати служебното правоотношение със служител на МВР по инициатива на органа по назначението по чл. 69 КСО условието е да има осигурителен стаж над 25 години, от който 2/3 да са действително изслужени в МВР. Не е било направено предложение на органите по чл. 268а ППЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение и съдът е приел, че е следвало да се издаде заповед за започване на административното производство по чл. 25 АПК, което да бъде съобщено на засегнатия служител по чл. 26 АПК. По чл. 25, ал. 3 АПК съдът е приел, че за датата на започване на административното производство се приема датата на извършване на първото процесуално действие по него. Съдът е приел, че е нарушен чл. 34 АПК като не е връчена справката на касатора, за да заеме становище по нея, но процесуалното нарушение не е съществено, след като справката не е оспорена в производството пред съда и не се отразява на правилността на крайния извод на административния орган. Приел е също, че възражението за превратно упражняване на власт при издаване на процесната заповед е недоказано - не е установено да е постигната друга цел, която не съответства на целта на закона, нито е доказано да е постигнат друг резултат, различен от законния - прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е отхвърлил възражението за липса на мотиви за приложение на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, какъвто е случаят се проверява само дали е налице оперативна самостоятелност и законосъобразността на акта. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Тричленният състав на ВАС е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Доводът на касатора, че нарушението на § 3, ал. 1 ЗМВР - неиздадена заповед за преназначаване на заеманата длъжност опорочава заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правилно е отхвърлен от съда като неоснователен. По § 3, ал. 1 ЗМВР е предвидено преобразуване на служебното правоотношение без прекратяването му от датата на влизане на закона в сила. Обосновано съдът е приел, че се запазва служебното правоотношение като съвкупност от права и задължения, а само званието и рангът се преобразуват в съответните категории по § 3, ал. 2 ЗМВР. Липсата на заповед за преназначаване на Христов на длъжността, заемана от него към момента на преобразуването по § 3 ЗМВР не е основание да се приеме, че не съществува служебно правоотношение, нито е пречка то да бъде прекратено по предвидения в закона ред. Съдът е отговорил подробно и правилно на възраженията на касатора, изводите на тричленния състав на ВАС се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да се повтарят. Позоваването на мотивите за приемане на Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн., ДВ, бр. 69/2008 г., с който е приета нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР не променя факта, че този текст не съдържа законови изисквания за извършване на подбор или огласяване на критерии, по които овластеният от закона орган е достигнал до инициатива за приложение на текста. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,