Решение № 12499 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2018 г.

Решение № 12499 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6302/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по чл. 251 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. А. М. от гр. [населено място] иска тълкуване на решение № 9326/09.07.2018 г. по адм. дело № 6302/2018 г., с което е отхвърлено като неоснователно искането му по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязло в сила решение № 6707/10.11.2014 г. по адм. дело № 5378/2014 г. на Административен съд, София-град, оставено в сила с решение № 13190/05.12.2016 г. по адм. дело № 5667/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение. При сезиране на настоящия петчленен състав с искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят е твърдял, че е налице противоречие с решение на Върховния касационен съд - № 475/11 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1922/2010 г., поправено с решение за очевидна фактическа грешка № 408/24.11.2017 г. По подробно изложени съображения М. иска съдът да извърши тълкуване на решението си, като е поставил и конкретни въпроси, които се свеждат до следното: 1. Кои изложени факти и обстоятелства на лист 2 на решението сочат, че не е налице противоречие с влезлите в сила решения на гражданския и административен съд, които да обусловят основанието по чл. 239, т. 4 АПК; 2. Кои са противоречията в мотивите на решенията, както и кои са различията в предмета на предявените искове пред гражданския и административния съд, които не са основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК (лист 3 от решението) и 3. В какво се изразява липсата на пълно обективно тъждество между двете решения на ВКС и ВАС, с което се оставя в сила първоинстанционното решение и на ВКС, с което е отменено въззивното решение и е уважен иска по чл. 1 ЗОДОВ водещо до неоснователност на искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК (лист 3 от решението). Дирекция за национален строителен контрол чрез процесуалния си представител И. Асенова оспорва искането за тълкуване на решението в писмен отговор по реда на чл. 251, ал. 3 ГПК, тъй като в конкретния случай то не се нуждае от тълкуване поради ясно изразената воля на съда и решението не поражда никакви съмнения относно действителната воля на съда. Моли съда да откаже тълкуване на решението си. Столична община не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 251, ал. 3 ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е неоснователно поради следните съображения: Решението, чието тълкуване се иска не е неясно, нито двусмислено и волята на съда е ясно изразена чрез мотивите на същото. С решението си настоящият петчленен състав изрично е посочил, че основанието по чл. 239, т. 4 АПК изисква пълно тъждество – обективно или субективно между делата, за които се твърди, че е налице противоречие или предметът на едното да включва предмета на другото. Изрично е посочено в решението, че развилото се производство пред гражданския съд е било за пропуснати ползи от лишаване правото на молителя да ползва имота си в кв. [квартал], а административното производство е било за обезщетение за наемна цена, която молителят е пропуснал да получи от другите си два апартамента, находящи се също в гр. [населено място], на бул. [булевард] и ж. к. [жилищен комплекс] поради невъзможността за известно време да ползва къщата си в [адрес]. При така изложените факти и обстоятелства в мотивите си съдът изрично е посочил, че няма тъждество в предмета на делата, а също и установеното в съдебните актове на първоинстанционния административен съд и ВАС, Трето отделение, че няма данни по делото ДНСК да е отменила строителните разрешения на имота в съседство с къщата на М. в кв. [квартал], което също не води до противоречие между решенията на гражданския и административния съд. Вредите от лишаване да се ползва един имот и вреди от неотдаването на други два имота под наем и лишаване от доходи от наемни правоотношения не води до извод за идентитет в предмета на посочените претенции. При изрично мотивиране на решението в този смисъл, довело до отхвърляне като неоснователно искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, което представлява извънинстанционно производство, то и искането за тълкуване е неоснователно, тъй като не е налице нито двусмислие в решението на съда, нито неяснота при изразяване волята му при постановяване на съдебния акт, с който е отхвърлено искането на А. М. за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК поради липса на основанието в тази разпоредба. Предвид изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането по чл. 251 ГПК за тълкуване на решението е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия