Решение № 4832 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8476/2018 г.

Решение № 4832 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8476/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 191/26.03.2018 г. по адм. дело № 672/2017 г. по описа на Административния съд – П. в частта, в която е осъдена да заплати на Х. Г. обезщетение в размер на 900 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 6.12.2016 г. – 19.04.2017 г. вследствиe лошите условия на живот в Затвора – П., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила (неточно квалифицирани от жалбоподателя като необоснованост на съдебния акт) и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи за по-малка сума или да се отхвърли изцяло, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и от Х. Г. в частта, в която е бил отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разликата над присъдения размер от 900 лева до пълния предявен размер от 15000 лева за периода 11.08.2016 г. – 18.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. Поддържа се, че при присъждане на обезщетението съдът не е съобразил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Поискана е отмяната на решението в отхвърлителната му част срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълния му размер. Министерството на правосъдието не е взело становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо в частта, в която е постановено по отношение на Министерството на правосъдието. Изразено е становище, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" е частично основателна и следва да се уважи с присъждането на по-нисък размер на обезщетението, което не отговаряло на характера, степента и продължителността на увреждането. Жалбата на Х. Г. не била основателна и следвало да се отхвърли. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта и правилността на решението в обжалваните части, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Х. Г., с която срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието е предявен иск за солидарното им осъждане за сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 11.08.2016 г. – 18.08.2017 г., заедно със законната лихва от 11.08.2016 г. Поддържа се, че ответниците не са спазили чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи като са допринесли чрез бездействието си за настъпването на неимуществени вреди за ищеца, който при изпълнение на наказание лишаване от свобода е обитавал пренаселена и мръсна килия, с хлебарки и дървеници, плъхове и мишки, без достъп на достатъчно светлина и чист въздух, хранил се с храна, която била недостатъчна и с лошо качество, и не бил лекуван, въпреки че страдал от анемия. Не му се предлагала подходяща работа, а веднъж изтърпявал наказание "изолиране в наказателна килия" с площ под 3 кв. м., с гризачи, дървеници, бълхи, мухъл и влага, без санитарен възел и течаща вода. В килията не е имало достатъчен достъп на естествена светлина и достатъчно чист въздух. Административният съд приел за установено, че Х. Г. изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – П. от 9.08.2016 г. Помещенията, които обитавал Х. Г. в Затвора – П., били обзаведени с отделни легла, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, с пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Въз основа на представените от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" протоколи за редовно извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция в рамките на исковия период съдът отбелязал, че независимо от показанията на свидетелите, според които в помещенията имало плъхове, дървеници и хлебарки, това не можело да се приеме като трайно съществуващо положение. Съдът счел за недоказано и твърдението на ищеца, че за него не се полагали медицински грижи, тъй като от заключението на назначената медицинска експертиза се установявало, че той е получавал медикаменти за симптоматично лечение, когато се е налагало. Неоснователно било и твърдението на ищеца за бездействие на администрацията на Затвора – П. при възникнал конфликт между него и друг лишен от свобода. Във връзка с подадените от него жалби администрацията на затвора и Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" са предприети необходимите мерки. Не можело да се счете доказано и твърдението на ищеца, че предоставената храна била некалорична – свидетелските показания се основавали на субективни възприятия само относно вкусовите качества на храната, но не и относно нейната калоричност и количество. По отношение на твърдението на ищеца, че изтърпявал наказание "изолиране в наказателна килия" в лоши условия съдът посочил, че според представената справка наказанието било изтърпяно в периода 18.09.2017 г. – 26.09.2017 г., който е извън исковия период. Административният съд приел, че ищецът е бил постановен в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за времето от 06.12.2016 г. до 19.04.2017 г. или за четири месеца и тринадесет дни, през което Х. Г. обитавал помещение при площ под 4 кв. м. за всеки от настанените лица. С оглед предписанието на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС следвало да се направи извод, че ищецът е понесъл твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, за което не е необходимо доказване. Във връзка с искането за солидарно осъждане на ответниците съдът подчертал, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, представляващо административна дейност, се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Поради това легитимирана да отговаря по исковата претенция била Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище С.. Нямало основание за солидарна отговорност между Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗИНЗС министърът на правосъдието осъществява общото ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, но прякото управление в местата за лишаване от свобода и пробационните служби е възложено на главната дирекция. Предвид характера на нарушението, естеството и степента на претърпените от ищеца негативни психически преживявания, както и времето на престой в тези условия, административният съд определил обезщетение от 900 лева за понесените през периода вреди, като уважил иска срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в този размер и го отхвърлил в останалата част. Съдът отхвърлил изцяло иска срещу Министерството на правосъдието. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в обжалваните части е допустимо. Представителят на Върховната административна прокуратура основателно възразява, че съдът не е имал правомощие да се произнесе за разделното осъждане на ответниците, при положение, че исковата претенция не е изменена с предявяване на съответно искане при условията на евентуалност. Въпросът за това дали ответниците отговарят солидарно е въпрос на основателност на предявения иск. Ако не е налице солидарно задължение, съдът следва да отхвърли предявения иск срещу ответниците. В случая административният съд правилно е приел, че няма основание за солидарна отговорност на ответниците. В нарушение на правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК обаче, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, съдът е произнесъл за разделната отговорност на ответниците, като осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца част от претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди и отхвърлил изцяло иска по отношение на Министерството на правосъдието. В подобни случаи, за да се избегне постановяването на недопустимо решение, още при постъпване на исковата молба, посредством оставянето й без движение, съдът следва да даде указание на ищеца за въвеждане на евентуално искане за разделно осъждане на ответниците, ако няма основание за солидарност. Що се отнася до разглеждания случай, от значение е, че решението в частта за отхвърляне на иска на Х. Г. срещу Министерството на правосъдието е влязло в сила и е останал един ответник. По тази причина обезсилването на съдебния акт, в частта, в която искът е предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", и връщането на делото за ново разглеждане в тази част, не би довело до различен правен резултат. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се във формиране на преценка без оглед установената фактическа обстановка и в несъобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът е установил и е възприел фактическата обстановка в съответствие със събраните доказателства. Той е отхвърлил като неоснователни или недоказани почти всички твърдения по исковата молба за лоши битови условия с изключение на това, че ищецът не е разполагал с достатъчна жилищна площ в продължение на повече от четири месеца. Административният съд законосъобразно е приел наличието на основанието по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поради бездействието на натоварените длъжностни лица в Затвора – П. в периода да организират настаняването на лишените от свобода в помещения, така че ищецът да разполага с площ не по-малко от 4 кв. м. Съобразно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС съдът правилно е счел за доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Не може да се сподели обаче преценката на съда относно размера на присъденото на ищеца обезщетение. Противно на поддържаното в касационната жалба на Х. Г., че обезщетението е твърде ниско спрямо понесените от него вреди, касационната инстанция намира, че административният съд е присъдил по-висок от справедливия размер на обезщетението. От всички, изложени в исковата молба, твърдения за наличието на лоши битови условия, съдът е приел за установено само твърдението за недостатъчна жизнена площ на лишения от свобода и то за част от исковия период. Поради това размерът на обезщетението следва да се намали от 900 на 550 лева. Решението следва да се отмени като неправилно в частта за разликата над сумата 550 лева до присъдения размер от 900 лева ведно със законната лихва, считано от 16.12.2016 г., и да се постанови друго, с което предявеният срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск да се отхвърли за сумата 350 лева със законните последици. В останалата, обжалвана от Х. Г. част, в която искът е отхвърлен за разликата над 900 лева ведно със законната лихва, решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд