Решение № 3901 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16001/2009 г.

Решение № 3901 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16001/2009 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 05.11.2009 г. по адм. д. № 350/2009 г. Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Виден Павлов Стоянов от м."Белица", с. Хераково, община Божурище срещу заповед № ДК-02-Сф-170/22.12.2008 г. на началника на Софийска РДНСК и срещу заповед № ДК-02-Сф-171/22.12.2008 г. на същия орган. Решението се обжалва с касационна жалба от Виден Павлов Стоянов. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания във връзка с доказателствата по делото и установи следното: С обжалваните пред Административен съд София - област заповеди на началника на Софийска РДНСК е наредено на жалбоподателя да премахне незаконни строежи "навес - лятна кухня" и "открит бетонов резервоар", изградени от същия в собствения му имот, находящ се в м."Белица, с."Хераково, общ. Божурище. Административен съд София - област е приел, че строежите са незаконни поради това, че са изградени без строителни книжа. Приел е също така, че същите не са търпими по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Лятната кухня била недопустима по правилата на ЗТСУ и ЗУТ и не била декларирана през 1998 г. Откритият резервоар бил построен през 2000 г. и не бил деклариран по реда на § 184 ПЗР ЗИЗУТ за узаконяването му. При постановяване на решението Административен съд София - област не е допуснал нарушение на закона. Установено е, че строежът "навес-лятна кухня" е изграден без строителни книжа. Заповедта за премахването му е издадена след съставянето на констативен протокол, съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него без възражения. В същия е констатирано, че строежът е изграден през 1993 г. по декларация на самия жалбоподател Стоянов. Строежът не е деклариран до 31.12.1998 г. При горните данни административният орган законосъобразно е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, тъй като не е деклариран до 31 декември 1998 г. Законосъобразни и обосновани са изводите и на съда по отношение на режима на търпимост на този строеж. Експертизата е установила, че той не е нанесен по действащия план на с. Хераково от 1989 г. и по предходния такъв от 1934 г. За да е търпим строежа, следва да е допустим по правилата на ЗТСУ или ЗУТ. Процесният строеж представлява такъв на допълващото застрояване и когато не е предвиден по застроителния план, за да е допустим, за него следва да е изработена и одобрена частична застроителна разработка (по ЗТСУ) или виза на главния архитект по чл. 41 и сл. ЗУТ. Такива не са одобрени. Строежът не е деклариран до 31 декември 1998 г. и не може да бъде приет за търпим, дори и да беше допустим по правилата на строителството към момента на изграждането му или по ЗУТ. По отношение времето на изграждане на строежа законосъобразно и обосновано Административен съд София - област е приел 1993 г. Това са сведенията, дадени лично от жалбоподателя Стоянов на административния орган. Обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетеля по делото, тъй като той установява друг вид строеж, изграден през 1960-1970 г. - ламаринена барака за инструменти. Показанията са в противоречие на декларираното от жалбоподателя в административното производство и пред съда, според които строежът във вида, в който е установен от контролните органи е изграден през 1993 г. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът "открит бетонов резервоар" също не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Жалбоподателят е декларирал пред контролните органи при съставянето на констативния протокол в негово присъствие, че този строеж е изграден през 2000 г. Показанията на свидетеля обосновано не са кредитирани, тъй като не се отнасят до строежа, а до "корито, което събира дъждовна вода". Жалбоподателят е установил, че бетонирането на резервоара и изграждането му във вида, в който той представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е станало през 2000 г. С оглед датата на изграждането му строежът не може да бъде търпим, не е деклариран и за узаконяване по реда на § 184, ПЗР ЗИДЗУТ. Решението на Административен съд София - област е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд