Решение № 3157 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2012 г.

Решение № 3157 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10828/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Снежана Павлева Несторова, чрез адв. Мирела Станкова, срещу Решение № 673 от 14 август 2012 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участъци от км 59+400 до км 60+550 и от км 0+000 до км 0+780 - етап I" на територията на област София. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за поземлен имот, находящ се в гр. София, жк. Люлин, м. "Баба Парашкева", бул. "Околовръстен път" № 105 - планоснимачен № 156б, кв. 5, идентификатор 68134.4355.214, представляващ дворно място, заедно с построената върху него сграда, състояща се от партерен етаж със застроена площ от 101.23 кв. м, етаж със застроена площ от 112.69 кв. м и полуетаж със застроена площ от 145.53 кв. м, като счита, че определената от Министерски съвет цена от 351 407 лв., т. е. 309.21 лв. на квадратен метър, е силно занижена и не съответства на пазарните цени. Поради това моли съда да отмени Решение № 673 от 14 август 2012 г. на Министерски съвет в обжалваната част като незаконосъобразно и неправилно и да увеличи определеното парично обезщетение съгласно разпоредбите на чл. 32 от ЗДС. Претендират се и разноски по делото. Ответникът - Министерски съвет на Република България, представляван от юрк. Василев, моли при постановяване на съдебния акт да се има предвид изготвената експертиза от независимия оценител, представена от административния орган или тройната експертиза по първия й вариант. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Заинтересованите страни - Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", считат жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с Решение № 673 от 14 август 2012 г. на Министерски съвет са отчуждени 777 кв. м от общо 974 кв. м от поземлен имот № 68134.4355.214, принадлежащ на Снежана Павлева Несторова. От представената по делото преписка, приета в цялост и приобщена към доказателствения материал, се установява, че жалбоподателката е придобила по силата на нотариален акт № 179, том I, рег. № 8340, дело № 169 от 31.03.2004 г. процесния поземлен имот ведно с намиращата се в него сграда, състояща се от: партерен етаж - търговски обект със застроена площ от 101.23 кв. м, етаж със застроена площ от 112.69 кв. м и полуетаж със застроена площ от 145.53 кв. м, съставляващо поземлен имот № 156б по плана на гр. София, местността "Баба Парашкева", цялото с площ от 1000 кв. м. С решение от 21.07.2006 г. по гр. дело № 8835/2004 г. на Софийския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба на сградата и дворното място, върху което е построена при следните квоти: Весна Несторович - 1/8 ид. ч.; Славица Несторов - 1/8 ид. ч. и Снежана Несторова - 6/8 ид. ч. Няма данни решението на съда дали това решение е влязло в сила към настоящия момент. Видно от независимата експертна оценка представена по делото сделки с имоти с извършено застрояване не са извършвани в едногодишен период преди датата на възлагане на оценката. Поради това парцелите със застрояване са оценени съгласно чл. 96 от ППЗДС, във вр. с чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, а именно на основата на удвоената данъчна оценка на 1 кв. м засегната площ. Съгласно този метод размерът на обезщетението за отчуждаваната част от процесния имот е определен на 351 407 лв. В писменото заключение на едноличната експертиза, назначена по делото, равностойното парично обезщетение е изчислено въз основа на пазарни свидетелства, вписани по надлежния ред в Службата по вписванията, за изповядани сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, като оценката в този случай е изчислена на 600 738 лв. По искане на ответника и на заинтересованите страни по жалбата съдът е назначил тройна съдебно-оценителна експертиза, която представи два варианта за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждаваните части от имота. По първия вариант обезщетението за незастроената част от имота е определено по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (по вписани сделки), а по втори вариант и за застроената част. При това положение по първия вариант оценката на незастроената част от отчуждавания имот е определена на 106 477 лв., а за застроената част - 285 984 лв. или общо оценката възлиза на 392 461 лв. По втория вариант оценката на незастроената част от имота е 106 480.08 лв.; за застроената част, представляваща търговски обект - 165 109.17 лв.; за застроената част, представляващи етаж за жилище и полуетаж за жилище, съответно, 143 313.22 лв. и 185 835.99 лв. или общо оценката е определена на 600 738.00 лв. В съдебно заседание експертите поясняват, че огромната разлика в изчисленията по първия и втория вариант на заключението се получава това, че по втория вариант цената на правото на строеж е изчислена два пъти, тъй като "са използвани вписани сделки, в които фигурира и стойността на правото на строеж" и като краен резултат "стойността на земята един път е определена и втори път - стойността на сградата плюс правото на строеж" ... ", а пък жалбоподателите са се легитимирали с нотариален акт, в който е записано дворно място ведно с построените сгради в него ...", а не че сградите са с право на строеж. Настоящият състав възприема заключението по първия вариант от тройната съдебно-оценителна експертиза, тъй като в него са отчетени особеностите на конкретния случай. Методът на изготвяне на този вариант отговаря в най-голяма степен на задачата на съдебно-оценителната експертиза да определи такъв размер на равностойното парично обезщетение, какъвто собственикът най-вероятно би получил на свободния и конкурентен пазар при добра информираност и липсата на принуда за извършване на продажбата. По изложените съображения жалбата е основателна и равностойното парично обезщетение за отчуждения имот на основание разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да се определи на обща стойност в размер на 392 461 лв. Тъй като в случая не е налице влязъл в сила съдебен акт, с който по категоричен начин да е установено, че делбата на процесния имот е приключила, така определеното обезщетение следва да бъде присъдено изцяло. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноските за водене на делото. Предвид направените в съдебно заседание възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение и тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, същото следва да се редуцира до 450 лв., предвид приложението на разпоредбите на § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата. Жалбоподателят е направил разноски и за две съдебни експертизи в размер на 275 лв., поради което общия размер на деловодните разноски възлиза на 725 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,