Решение № 1789 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2013 г.

Решение № 1789 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Икор България" ООД чрез управителя Виктор Петков срещу Решение № 2571/17.04.2013 г. постановено по адм. д. № 6956/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 231109601/15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1136/17.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)/, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 118 635,52 лева и лихви 17 059,00 лева, или общо 135 694,52 лева по фактури, издадени от "Булекспорт 08" ЕООД, "Ка Ем Ко груп" ЕООД, "Шампиньон Силвестър България" ЕООД, "ВПВ Трейд" ЕООД, "Орбитекс ко" ЕООД, "Костадинов инвест" ЕООД, "Маршал инвест" ЕООД, "Б и М Груп" ЕООД, "ПИ Къмпани" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД и "А Студио" ЕООД за данъчни периоди м. 05.2007 г., м. 12.2009 г., м. 01.2009 г., от 1.03.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 1.01.2011 г. до 28.02.2011 г. Релевират се оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в съдебно заседание и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Икор България" ООД срещу ревизионен акт № 231109601/15.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1136/17.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Дирекция "ОДОП")/, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 118 635,52 лева и лихви 17 059,00 лева, или общо 135 694,52 лева по фактури, издадени от "Булекспорт 08" ЕООД, "Ка Ем Ко груп" ЕООД, "Шампиньон Силвестр България" ЕООД, "ВПВ Трейд" ЕООД, "Орбитекс ко" ЕООД, "Костадинов инвест" ЕООД, "Маршал инвест" ЕООД, "Б и М Груп" ЕООД, "ПИ Къмпани" ЕООД, "Йопет уърлд строй" ЕООД и "А Студио" ЕООД за данъчни периоди м. 05.2007 г., м. 12.2009 г., м. 01.2009 г., от 1.03.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 1.01.2011 г. до 28.02.2011 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че приспадане на данъчен кредит е обвързано не с документалното оформяне, а с реалността на доставките, за които са издадени фактури и е начислен ДДС. Приел е, че в хода на производството не са представени даказателства за действителното извършване на фактурираните доставки на стоки и извършените услуги. Не е доказало отделянето или предаването на родовоопределените вещи от страна на доставчиците, за да може да се приеме, че са налице доставки по смисъла на ЗДДС. В по-голямата част от фактурите съдът е обсъдил, че е посочено "във връзка с договор". В решението се казва още, че фактурите не са придружени от приемо-предавателни протоколи, а представените копия от сключени договори са еднотипни и без номера. Не са представени доказателства, от които да е видно, че доставката, посочено в първичния счетоводен документ, съставен във връзка с осъществената стопанска операция, е извършена или собствеността е прехвърлена, защото само в този случай ще е налице данъчно събитие. Обсъдена е и липсата кадровия ресурс за осъществяване на процесните услуги. Предвид всичко посочено съдът е приел, че не е налице реалност на доставките. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите и са прехвърлили собствеността на стоките, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да извършат доставките, описани в процесните фактури. По отношение на доставчика "Булекспорт 08" ЕООД, доставчик по четири броя фактури - две от месец декември 2009 г. с предмет на доставките са СМР услуги - полагане на подови настилки, наем машини и инструменти, полагане на подови настилки, монтаж на корнизи, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Представени са копия от свидетелство за регистрация на касов апарат, от дневник продажби, разпечатки от сметка 410, сметка 4532, две фактури от подизпълнител "Йопет уърлд строй" ЕООД /с предмет СМР по договор и услуга по договор/, както и копия от издадените на ревизираното лице първични счетоводни документи. Не са представените доказателства за плащане по фактурите, протоколи за приети СМР и протокол - опис на наетите машини и инструменти, количествено-стойностни сметки. Съдът с оглед събраните доказателства и поради липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както и на факти, чрез които би следвало да се обективират услугите, е счел, че само въз основа на останалите събрани доказателства, не се релевира реалност на извършената услуга. Съдът е счел, че наличието единствено и само на фактура и редовно осчетоводяване, не е достатъчно за възникване на право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие. Идентична е ситуацията при доставчиците "ВПВ трейд" ЕООД, "Костадинов инвест" ЕООД и "Йопет уърлд строй" ЕООД, за които следва да се отбележи, че предоставените от тях доставки по процесните фактури, са с предмет стоки и услуги. По отношение на тях, съдът правилно е приел, че от представените доказателства - фактури, документи за счетоводно отразяване, договор сключен между РЛ и доставчика "Костадинов инвест" ЕООД, свидетелство за регистрация на фискално устройство притежавано от доставчика "Йопет уърлд строй" ЕООД и сключени два граждански договора за извършване на "хамалски услуги" между последното и две физически лица, не установява реалност на доставките, не доказват спорния въпрос - фактическото изпълнение на доставките. Последните не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки, след като не е доказано реалното прехвърляне право на собственост и извършването на услугите от издателите към получателя по фактурите. Изводът е, че съдът правилно е приел, че не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчно събитие. По делото е установено, че доставчиците "Ка Ем Ко Груп" ЕООД, "Орбитекс ко" ЕООД, "Маршал инвест" ЕООД, "Б И М груп" ЕООД, "Пи къмпани" ЕООД и "А студио" ЕООД, не са намерени на посочените от тях адреси, поради което искането за предоставяне на документи е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. В законоустановеният срок доставчиците не са представили поисканите документи. По отношение на всички доставчици са налични множество съобщения в публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 ДОПК. От доставчика "Шампиньон Силвестр България" ЕООД по изпратено искане за извършване на насрещна проверка не е получен отговор и не са представени доказателства за реалност на доставката извършена от последния. Налице са единствено фактурите и представен от ревизираното лице в последствие копие от сключен договор с "Шампиньон Силвестр България" ЕООД. Представените писмени доказателства от касатора не доказват по несъмнен начин реалността на извършените доставки. По делото няма данни, че счетоводството на доставчиците е редовно водено, което е условие за тяхната валидност. Дори и да се приеме, че представените от ревизираното лице доказателства установяват начисляването на данъка от прекия доставчик по предвидения в закона ред, не са представени безспорни доказателства относно самото извършване на доставките - доказателства относно извършения транспорт, доказателства за приемането на стоката, кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните услуги, обема на услугите, тяхното материално отражение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че издаването на данъчна фактура само по себе си не доказва извършването на доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай процесните доставки са родовоопределени вещи и извършване на услуги. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставките на услуги, при изпълнението им трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или други веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена. Неоснователен е довода на касатора, при позоваване на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по адм. д. № ТР-7/2004 г., ОСС на ВАС, тъй като съгласно текстът на последното гласи, че е достатъчно да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В настоящия случай както по-горе беше описано възникването на данъчното събитие не е доказано и посочените реквизити не са налице. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Напълно неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение противоречи на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Неотносима е практиката на СЕС в цитираното решение на СЕС. Както е видно от него, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, т. е. не се спори относно реалността на доставката, а спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Фактите по настоящото дело са различни. В конкретния случай се спори именно за наличието или липсата на доставките по процесните фактури. А с оглед на гореизложеното, реалността в хода на производството не е доказана. Всички доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на доставките от преките доставчици на касатора и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,