Решение № 327 от 3.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 265/2010 г.

Решение № 327 от 3.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 265/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Г. Г. против въззивна присъда № 57/07.04.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 1012/2010 г. с изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК и алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване на наказанието. В с. з. пред ВКС защитникът поддържа направените касационни доводи, като допълва претенцията за наказанието в насока прилагане на по-благоприятната и нова разпоредба на чл. 78а ал. 6 от НК. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата с изключение на частта, касаеща прилагането на чл. 78а ал. 6 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивната присъда, предмет на касационното производство Старозагорският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 217/10.11.2009 г. по НОХД № 339/2009 г., с която Районен съд - Стара Загора е оправдал подсъдимия Г. Г. Г. по повдигнатото му обвинение по чл. 162, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 23.11.2008 г., в гр. С., като непълнолетен, употребил насилие срещу Ш. Д. М. поради неговата раса, поради което на основание чл. 162, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и обществено порицание, изпълнимо чрез публикуване на присъдата във в. "С". Касационната жалба е основателна. Оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, мотивирано с неспазване на разпоредбата на чл. 317, вр. чл. 259 от НПК при постановяване на новата въззивна присъда са основателни, което налага отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. От материалите по делото се установява, че въззивното производство пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по протест срещу оправдателната първоинстанционна присъда. Неизвестно по какви причини в протокола от с. з. на 17.02.2010 г. подсъдимият е бил посочен като жалбоподател, а Окръжната прокуратура като въззиваема страна. Независимо от това, от съдържанието му е ясно, че протестът е докладван и страните са заявили позициите си по същество, след което съдът е обявил делото за решаване в законоустановения срок. Това процесуално поведение принципно е очертавало, че към този момент съдът не е намерил основание за постановяване на въззивна присъда. С определение от 01.04.2010 г. обаче съдебният състав е приел, че са налице условията по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и тъй като следва да се спазят правилата по чл. 300 и 301 от НПК е насрочил делото в с. з. на 07.04.2010 г. за публичното й обявяване. Видно от протокола от това с. з. съдът само е констатирал присъствие на страните, след което е обявил присъдата си, както и се занимал с мярката за неотклонение. Извършените процесуални действия след приключване на с. з. на 17.02.2010 г. са в противоречие с нормите, регламентиращи реда, по който се постановява присъда, които са валидни и за въззивната инстанция при упражняване на правомощията й по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК по аргумент от чл. 317 от НПК. Съпоставката между нормите по чл. 259 , чл. 300 и чл. 310, ал. 1 от НПК ясно определя поредността на съдебните действия, свързани с постановяването на присъда - изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива незабавно след подписването й от всички членове на състава. За всички тях е въведена изрична забрана да разглеждат друго дело в периода след изслушване на последната дума и преди постановяване на присъдата. Очевидно е в случая, че всички тези правила, които имат фундаментално значение за гарантиране процесуалните права на подсъдимия, са грубо нарушени и тяхното поправяне е възможно единствено чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Старозагорския окръжен съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. При този изход ВКС не намира за нужно да обсъжда останалите възражения в касационната жалба, относими към пороци при оценката на доказателствата и формиране на съдебното убеждение за виновност, правилното приложение на материалния закон, както и за наказанието. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение